Решение № 1937 от 15.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9452/2009 г.

Решение № 1937 от 15.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9452/2009 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повод на постъпила касационна жалба от ОД "земеделие" - Перник и МЗХ, чрез общия им пълномощник юк Людмила Любомирова, против Решение № 159/4.06.2009 г. по адм. дело № 614/2008 г. по описа на ПАС. Двамата касационни жалбоподатели, които са: Директора на Областна дирекция "земеделие" - Перник и Министъра на земеделието и храните не са доволни от постановеното от Пернишкия административен съд решение, с което се отменя заповед № РД - 19/22.07.2008 г. на Директора на ОД "Земеделие и гори" - Перник, с която е одобрено протоколно решение на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, в частта за имот по КВС с № 100004, находящ се в землището на с. Слишовци, общ. Трън и молят същото да бъде отменено в тази му част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Считат за неправилен и в нарушение на материалния закон извода на съда, че този имот е гора по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗГ (Закона за горите) и следва да се включи в списъка на имотите по чл. 45в, ал. 6 от ППЗСПЗЗ като неправилно определен по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ. Твърдят, че планът за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници, както и КВС по ЗВСГЗГФ за землището на с. Слишовци не са обжалвани и са влезли в сила. Извършено е обединяване на цифровия модел на картата на възстановената собственост по ЗСПЗЗ с цифровия модел на горския фонд по лесоустройствения проект, който за землището на гр. Трън е изработен през 2002 г. КВС, в която имота е отразен като земеделска земя по вид и начин на трайно ползване, причислен към поземления фонд и съответства на земите, останали след възстановяване правата на собствениците, е точно възпроизведена в протоколното решение на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ. За ирелевантни към спора считат твърденията на Държавна агенция по горите, че имотът в действителност е гора и неправилно е включен в КВС като земеделска земя, защото евентуалните спорове за собствеността могат да бъдат предявени и разрешени само по общия исков ред. Молят в обжалваната му част съдебното решение да бъде отменено. В открито съдебно заседание пред ВАС вторият касатор - министъра на земеделието и храните, чрез надлежно упълномощен процесуален представител поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Представя писмени бележки с подробни съображения. Ответникът - Изпълнителна агенция по горите, гр. София не заявява становище. Заинтересованите страни - Кмета на Община Трън и Агенция по геодезия, картография и кадастър, гр. София също не вземат отношение по жалбата. Участвуващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че жалбата е допустима и неоснователна. С оглед на установените факти съдът е извел правилни изводи и решението му досежно процесния имот е законосъобразно, поради липса на основания, които да налагат отмяна в тази част. Съвместната касационна жалба (наименована само "жалба") е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 АПК 14 - дневен срок от надлежни страни по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо които постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява и основателна. С решение № 159 от 4 юни 2009 г. по административно дело № 614//2008 г., в производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 45в, ал. 7 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ППЗСПЗЗ), Административен съд - Перник ОТМЕНЯ заповед № РД-19/22.07.2008 г. на директора на Областна дирекция "земеделие" - гр. Перник, с която е одобрено протоколно решение от 21.07.2008 г. на комисия по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, в частта за имот с номер по КВС 100004, находящ се в землището на с. Слишовци, община Трън; ВРЪЩА преписката в тази част за ново произнасяне при спазване указанията на съда и ОТХВЪРЛЯ оспорването на заповед № РД-19/22.07.2008 г. на директора на Областна дирекция "Земеделие" - гр. Перник, с която е одобрено протоколно решение от 21.07.2008 г. на комисия по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ в останалата част. Така постановеното съдебно решение не е обжалвано пред ВАС с касационна жалба в частта му с отхвърлителния диспозитив, поради което в тази си част същото е влязло в сила и спорът не може да бъде разглеждан и пререшаван. Предмет на касационна проверка е решението в частта му по първия и втория диспозитив, а именно в които съдът е отменил (частично) оспорения пред него административен акт и е върнал преписката за ново произнасяне при спазване на дадените указания. В тази си обжалвана част решението е неправилно. При правилна правна квалификация на спора и напълно изяснена фактическа обстановка първоинстанционният съд е направил погрешни правни изводи, че имота с № 100004 е гора по смисъла на ЗГ (Закона за горите) и затова следва да се включи в Приложение № 1 към раздел II от протоколното решение, което е със съдържанието по чл. 45в, ал. 6 от ППЗСПЗЗ като земя, неправилно причислена към имотите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, а не да попада в Приложение № 1 към Раздел I. Приел е, че по отношение на този имот няма основание за съставяне на акт за общинска собственост, независимо, че е включен в протоколното решение като имот от КВС. В резултат на тези съображения указанието към административния орган е за включване на този имот в списъка на имотите по чл. 45в, ал. 6 от ППЗСПЗЗ като неправилно определен по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, тъй като е гора по смисъла на ЗГ, а не земеделска земя. Както изводите, така и указанията са незаконосъобразни. Държавна агенция по горите, понастоящем преименувана в Изпълнителна агенция по горите е оспорила Протоколно решение от 21.07.2008 г. на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ, одобрено със заповед № РД - 19 от 22.07.2008 г. на Директора на Областна дирекция "земеделие" гр. Перник, в частта за землището на с. Слишовци с ЕКАТТЕ 67458, в частта по Приложение № 1 към раздел I, т. 1, в частта за имоти № 090001 с площ 142,788 дка; № 100004 с площ 36,387 дка и № 160001 с площ 69,053 дка. Това е бил предмета на адм. дело № 614/2008 г. по описа на Административен съд - Перник след разделяне на производството по жалбата за различните землища - 52 на брой и според уточнението на жалбата, направено допълнително с писмо изх. № 07-38/01.04.2009 г. на Държавна агенция по горите. За тези 3 имота се е твърдяло, че представляват гори по смисъла на Закона за горите както по определението на чл. 2, така и съгласно разпоредбите на § 7. Административният съд е приел, че само един от процесните имоти е гора, а не земеделска земя и по-конкретно този с № 100004 и затова той следва да се включи в Приложение № 1 към раздел II от протоколното решение по чл. 45в, ал. 6 от ППЗСПЗЗ като земя, неправилно определена по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, като се е позовал на заключението на вещото лице, че повече от половината от него е заета от гора. Приложимата за настоящия казус нормативна уредба се съдържа в разпоредбите на чл. 19 от ЗСПЗЗ и в чл. 45в и чл. 45г от ППЗСПЗЗ. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ "общината стопанисва и управлява земеделската земя, останала след възстановяването на правата на собствениците. След влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници земите стават общинска собственост". От данните по делото се установява, че плана за земеразделяне и картата на съществуващи и възстановими стари реални граници за землището на Слишовци са обнародвани в "Държавен вестник" през 1999 г., респективно през 1994 г. и са влезли в сила преди лесоустройствения проект, който е изготвен 2002 г.. Според вещото лице всички спорни имоти (от които вече само един е спорен) се намират на границите на застъпване на КВС на земеделските земи и КВС на горите. ЛУП касае стопанисването на горите, а не тяхната собственост, а спорните имоти (от които както се оказа вече само един е спорен) в КВС са посочени като селскостопански имоти, и КВС е по-точна от ЛУП. Отделно от това, съгласно чл. 45в, ал. 2 от ППЗСПЗЗ "общинската служба по земеделие предоставя на комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ извлечение от регистъра на имотите към картата на възстановената собственост по начин на възстановяване за земите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ и осигурява достъп за заседанията на комисията до картата на възстановената собственост в частта за имотите по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ". От тази разпоредба следва, че определянето на имотите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ се извършва въз основа на данните от картата на възстановената собственост (КВС) и регистъра на имотите към нея, а не въз основа на данните отразени в лесоустройствения проект (ЛУП). Съгласно чл. 1, ал. 2 от Наредба № 49 от 5.11.2004 г., картата на възстановената собственост (КВС) обединява данните от плана за земеразделяне, картата на съществуващите стари реални граници, картата на възстановимите стари реални граници на земеделските земи, създадени по реда на ЗСПЗЗ, както и картата на възстановената собственост върху гори и земи от горския фонд, създадена по реда на ЗВСГЗГФ. Според чл. 6, ал. 1 от наредбата, създаването на картата на възстановената собственост обхваща: 1. обединяване на цифровите данни от плановете и картите по чл. 1, ал. 2 за възстановената собственост върху земеделските земи, горите и земите от горския фонд; 2. отстраняване на констатирани при обединяването несъответствия във: а) общата граница между земеделските, горските, териториите по § 4 ЗСПЗЗ и стопанските дворове на прекратените организации по § 12 ЗСПЗЗ, защитените, нарушените и транспортните територии, водните течения и водните площи; б) землищните граници; 3. отстраняване на несъответствия, непълноти и грешки в местоположението и данните за имотите, засегнати от дейностите по т. 2; 4. коригиране на кодове за: трайно предназначение на териториите, начина на трайно ползване на поземлените имоти, вид собственост, начин на възстановяване на имотите и др.; 5. въвеждане и актуализиране на данни за собственици в регистрите към КВС. Лесоустройственият проект не фигурира в КВС и не е част от тази карта. Лесоустройствените проекти, Лесоустройствените планове и Лесоустройствените програми се създават по реда на чл. 25 от Закона за горите (ЗГ), като съдържанието им е посочено в § 1 от ДР на ЗГ. В чл. 45в, ал. 2, а и в ал. 3 от ППЗСПЗЗ няма изискване съществуващия лесоустройствен проект за землището да се предоставя на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ и тя в случая се е съобразила изцяло с данните по чл. 45в, ал. 2 от ППЗСПЗЗ - с извлечението от регистъра на имотите към картата на възстановената собственост, в частта за имотите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ за землището на с. Слишовци, като в решението е отразен и начинът на възстановяване на собствеността върху тях, както изисква разпоредбата на чл. 45в, ал. 5 от ППЗСПЗЗ. Меродавно по отношение на имотите, за които се твърди, че са гори, а не земеделски земи, е отразяването във влязлата в сила карта на възстановената собственост. Въпросите относно характеристиките на поземлените имоти - кадастрални единици са относими към спора за вида на собствеността - държавна или общинска, но разрешаването на този спор е недопустимо в хода на административното производство. Правнорелевантните факти в случая са дали имотите, които жалбоподателят пред първата инстанция определя като гори, са включени в картата на възстановената собственост и дали тя е влязла в сила. В конкретния случай по делото не е спорно обстоятелството, че картата на възстановената собственост (КВС), така както е създадена и влязла в сила, е възпроизведена в протоколното решение на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Като е изградил изводите си на базата на ЛУП, а не на КВС съдът е постановил решение, което не съответства на закона. Затова същото ще трябва да бъде отменено в обжалваната му част и вместо него да се постанови друго, с което се отхвърли като неоснователна жалбата, подадена от Държавна агенция по горите, преименувана в Изпълнителна агенция по горите. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,