Определение № 11779 от 01.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10156/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частни жалби на Д. В. Ж. и С. Х. С. срещу определение № 7209 от 11.07.2024 г. по адм. дело № 1369/ 2024 г. на Административен съд – Варна в частите, в които са оставени без разглеждане жалбите им против решение от 29.04.2024г. на общото събрание на Камарата на архитектите в България (КАБ) и производството по делото е прекратено и по частна жалба на Камарата на архитектите в България против определение № 8580/29.08.2024г. по същото дело, с което е допълнено първото определение в частта за разноските. Жалбоподателите Ж. и С. поддържат, че определението за прекратяване на съдебното производство е незаконосъобразно, тъй като оспореното решение е административен акт и подлежи на съдебен контрол по реда на АПК. Молят определението в оспорените части да бъде отменено и делото да бъде върнато на административния съд за продължаване на процесуалните действия или евентуално- да се изпрати на компетентния съд. Частният жалбоподател Камара на архитектите в България излага съображения за незаконосъобразност на определение № 8580/29.08.2024г. по адм. дело № 1369/ 2024 г. на Административен съд – Варна. Поддържа, че разноските неправилно не се присъдени в пълен размер. Моли определението да бъде отменено и направените от камарата разноски да бъдат присъдени изцяло. Претендира и направените за подаване на частната жалба разноски. Всяка от страните оспорва частната жалба на насрещната страна. Като взе предвид изложеното в частните жалби и данните по делото Върховният административен съд, второ отделение, констатира следното: Производството пред Административен съд – Варна е образувано по жалби на Д. В. Ж. и С. Х. С., частни жалбоподатели и по жалби на Л. И. С., Р. С. С., В. И. М. и П. А. Т. против решение от 29.04.2024г. на общото събрание на КАБ, с което са допълнени Преходните и заключителни разпоредби на Устава на камарата на архитектите в България, като е предвидено управителният и контролният съвети на КАБ да продължат да изпълняват функциите си до избора на нов УС, съответно КС, от следващото отчетно – изборно общо събрание през първото полугодие на 2025г. Съставът на административния съд приема, че обжалваното решение на общото събрание на КАБ не представлява административен акт и не подлежи на съдебен контрол по реда на АПК. По тези съображения стига до извод, че жалбите са недопустими и при условията на чл. 159, т. 1 АПК с определение № 7209 от 11.07.2024 г. по адм. дело № 1369/ 2024 г. на Административен съд – Варна, предмет на оспорване, оставя жалбите без разглеждане и прекратява производството по делото. Цитираното определение е допълнено в частта за разноските с определение № 8580/29.08.2024г. по адм. дело № 1369/ 2024 г. на Административен съд – Варна по искане на КАБ. Съдът приема, че жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят на Камарата на архитектите в България сумата 1000.00 лв. разноски по делото. При тези факти, Върховният административен съд, второ отделение, констатира следното: Частните жалби против определение № 7209 от 11.07.2024 г. по адм. дело № 1369/ 2024 г. на Административен съд – Варна са допустими като подадени в срока по чл. 230 и от страни, за които определението в оспорените части е неблагоприятно. Разгледани по същество, частните жалби са неоснователни. Административният съд правилно приема, че обжалваното решение на общото събрание на КАБ не представлява административен акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на АПК. Камарата на архитектите е професионална организация, която не е част от системата на изпълнителната власт. Дейността на общото събрание като орган Камарата на архитектите (чл. 15 ЗКАИИП), е регламентирана в ЗКАИИП и в Устава на Камарата на архитектите в България. Следователно общото събрание не е орган на държавна власт и не е орган овластен с административни правомощия по смисъла §1, т. 1 ДР на АПК. Както административният съд правилно отбелязва, ЗКАИИП изрично регламентира случаите, в които актове на органи на КАБ, подлежат на съдебен контрол по реда на АПК. Такива са решенията на Управителния съвет на камарата по чл. 13, ал. 3, чл. 14, ал. 5 и по чл. 35, ал. 4 от закона. Други актове на органи на камарата, извън изчерпателно посочените, не са подведомствени на административните съдилища (чл. 128 АПК). Следователно обжалваното решение на общото събрание също не подлежи на съдебен контрол по реда на АПК. Доводът на частните жалбоподатели, че съгласно чл. 10, ал. 2 от устава на КАБ членовете на камарата могат да обжалват решенията на управителните органи по реда, посочен в устава и АПК, е неоснователен. Задължителна процесуална предпоставка за упражняване правото на жалба по реда на АПК е наличието на правен интерес. Поради това освен по изложените по- горе аргументи, преценката за допустимостта на оспорването следва да се направи при съобразяване с правния ефект на акта, т.е. дали същият засяга субективни права и законни интереси на граждани и организации (арг. чл. 120 от Конституцията на Република България и чл. 147, ал. 1 АПК). В този смисъл е решение № 21 от 26 октомври 1995 г. на Конституционния съд на Република България по к.д. № 18/95 г. В случая оспореното решение на общото събрание на КАБ не засяга пряко и непосредствено права и законни интереси на оспорващите, тъй като разпореденото с него не нарушава, застрашава или изменя техни права и законни интереси и не им създава противоправно задължения. Поради това следва да се приеме, че за жалбоподателите не е налице правен интерес от оспорване на решението на общото събрание - основание за прекратяване на съдебното производство съгласно чл. 159, т. 4 АПК. По тези съображения, Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема, че не са налице основания за отмяна на определение № № 7209 от 11.07.2024 г. по адм. дело № 1369/ 2024 г. на Административен съд – Варна в оспорените части. В частите, в които жалбите на Д. В. Ж. и С. Х. С. са оставени без разглеждане и производството по делото е прекратено, съдебният акт е правилен и следва да бъде оставен в сила. Частната жалба на КАБ против определение № 8580/29.08.2024г. по адм. дело № 1369/ 2024 г. на Административен съд – Варна също е допустима, но неоснователна. Правото на разноски зависи от изхода на правния спор и възниква за страната, в чиято полза е постановен съдебният акт, след съответно искане и представяне на доказателства за извършените разходи. В случая административният съд правилно приема, че след като производството по делото е прекратено на основание чл. 159, т. 1 АПК, предпоставките на чл. 143, ал. 3 АПК са изпълнени и ответникът има право на разноски. На това основание се произнася с обжалваното определение по реда на чл. 248 ГПК и допълва определението за прекратяване на производството като осъжда жалбоподателите да заплатят на КАБ, сумата 1000.00 лв., представляващи възнаграждение за адвокат. Размерът на дължимите разноски е правилно определен от съда с оглед възражението за прекомерност на заплатеното от КАБ адвокатско възнаграждение и фактическата и правна сложност на спора. Съобразно предмета на оспорване, обстоятелството, че по делото не е проведено открито заседание и доказателства не са събирани, административният съд правилно приема, че заплатеното от Камарата на архитектите адвокатско възнаграждение от 3600.00 лв. се явява прекомерно и следва да бъде намалено на 1000.00 лв., минималният размер, предвиден в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/ 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Доводите на частния жалбоподател, свързани с оценката на адвокатския труд, не обосновават различен извод. Нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК няма отношение към това обстоятелство, а предвижда процесуална възможност за страната, която дължи разноски, след възражение и преценка на фактическата и правна сложност на спора, да заплати само част от разходите за адвокат на насрещната страна. Поради изложеното настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на обжалваното определение. Съдебният акт е правилен и следва да бъде оставен в сила. С оглед изводите за неоснователност на частните жалби, разноските за настоящото производство следва да останат в тежест на всяка от страните, както са направени. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,