Определение № 5389 от 19.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2931/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл., във вр. с чл. 154а, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Б. Е. Х., чрез пълномощник адв. А. Живков, против определение № 4076/01.02.2026 г., постановено по адм. дело № 4801/2025 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ). Излагат се доводи за неговата неправилност поради противоречие с процесуалния закон – липса на основанието по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, на който съответства чл. 154а, ал. 1, т. 4 от АПК (нов – ДВ, бр. 634 от 2025 г., в сила от 5.08.2025 г.), иска се отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия и произнасяне по същество. Ответникът – министърът на вътрешните работи, надлежно уведомен, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, Пето отделение, след преценка на данните по делото и заявеното в частната жалба, приема следното: Производството пред АССГ е образувано по жалба на Б. Е. Х. срещу акт на министъра на вътрешните работи, с който е утвърден Протокол № А-4240/28.03.2025 г. на Постоянната комисия за подбор на командировани национални експерти, в частта, с която жалбоподателят не е допуснат до участие в краткосрочна процедура за гост-офицери по линия на Европол. С оспореното определение съдът, на основание чл. 229, ал. 1 т. 4 от ГПК (чл. 154а, ал. 1, т. 4 от АПК) е спрял производството по делото до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по адм. дело № 12644/2025 г. по описа на АССГ и евентуално - на адм. дело № 10246/2025 г. по описа на АССГ. Приел е, че изходът на спора по посочените две дела обуславя правилното решаване на настоящия спор, доколкото се явява предпоставка за преценката за неговата допустимост. Оспореното определение е неправилно. Съгласно приложената от съда разпоредба на чл. 229, ал. 1 т. 4 от ГПК, (съответен чл. 154а, ал. 1, т. 4 от АПК, в сила към момента на постановяване на определението) се изисква наличие на преюдициална връзка между две дела, образувани пред съдилища, решението на едно от които ще има значение за правилното решение на спора по другото дело, производството по което се спира. Настоящият състав на ВАС счита, че не е налице основанието за спиране на производството по настоящото дело по чл. 154а, ал. 1, т. 4 от АПК (чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК). На първо място, следва да се констатира наличието на твърде лаконични и неясни мотиви в обжалваното определение относно възприетата от съда връзка на преюдициалност между посочените дела. За да съществува преюдициалност, произнасянето по съществото на спора по спряното производството следва да е в зависимост от резултата по другото висящо съдебно производство, т. е. за да бъде спряно делото в посочената хипотеза, следва да е налице връзка на обусловеност между спряното дело и друго висящо дело, което се разглежда в същия или в друг съд и чието решаването е от значение за правилното решаване на спряното дело. Противно на приетото от административния съд, предметът на оспорване по адм. дело № 12644/2025 г. на АССГ и този по адм. дело № 10246/2025 г. на АССГ не са идентични, като същевременно и двете производства не разкриват преюдициално значение за произнасянето по жалбата, по която е образувано спряното административно дело. В настоящото първоинстанционно производство е оспорен акт на министъра на вътрешните работи, с който е утвърден Протокол № А-4240/28.03.2025 г. на Постоянната комисия за подбор на командировани национални експерти, в частта, с която жалбоподателят не е допуснат до участие в краткосрочна процедура за гост-офицери по линия на Европол по негово заявление рег. № А-3578/17.03.2025 година. Преценката на законосъобразността на обжалвания акт не е обусловена от резултата по адм. дело № 12644/2025 г. на АССГ, т. к. всяко от производствата има за предмет самостоятелни административни актове, които не се намират в причинна връзка помежду си. Обжалваният акт по адм. дело № 12644/2025 г. на АССГ е мълчалив отказ на министъра на вътрешните работи да се произнесе по заявление рег. № 812100-16724/04.09.2025 г. на Б. Е. Х. за допускането му да кандидатства за длъжност в Мисията на ООН в Кипър, без да се провежда националната процедура по Наредба № 8121з-142, и при условията на евентуалност – срещу изразения в писмо рег. № 812100-17921/26.09.2025 г. на МВР отказ да бъде уважено посоченото заявление. Производството по адм. дело № 12644/2025 г. на АССГ към момента на постановяване на обжалваното определението е било висящо. Към настоящия момент делото е приключило с влязъл в сила акт на първоинстанционния съд – определение № 41378/10.12.2025 г. е оставено в сила с определение № 1515/11.02.2026 г. по адм. дело № 709/2026 г. по описа на ВАС, Пето отделение. Независимо от развитието на адм. дело № 12644/20205 г на АССГ, правоотношението между страните по същото е възникнало след издаване на административния акт по настоящото дело, без да съществува пряка връзка с настоящия спор, съответно изходът от спора по адм. дело № 12644/20205 г на АССГ няма преюдициален характер и неговият предмет не може да обоснове приложимост на нормата на чл. 154а, ал. 1, т. 4 от АПК. Предмет на обжалване по адм. дело № 10246/2025 г. на АССГ е заповед № 8121К-10586/11.09.2025 г. на министъра на вътрешните работи за прекратяване на служебното правоотношение на Б. Е. Х. като държавен служител в МВР на основание чл. 226, ал. 1, т. 5 от ЗМВР – при съкращаване на длъжността. От извършената служебната справка в деловодната система на ВАС се установи, че срещу постановеното по това дело решение № 1008/09.01.2026 г. на АССГ е подадена касационна жалба от министъра на вътрешните работи, въз основа на която е образувано адм. дело № 3082/2026 г. по описа на ВАС, по което е насрочено открито съдебно заседание за 11.05.2026 г. Настоящият състав счита, че изходът на това дело е без значение за правилното решаване на спряното дело. Съображенията за това са, че правният резултат от проверката за законосъобразност на съкращаването на длъжността на жалбоподателя, настъпило като юридически факт след издаването на оспорения от него по настоящото дело административен акт, не би имал за последица каквито и да е правопораждащи факти или правоотношения, които да са правна предпоставка за произнасянето по настоящия спор. Предмет на съдебен контрол в производството по адм. дело № 4801/2025 г. на АССГ е самостоятелен административен акт, необвързан и необусловен от последвалото прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя, а именно акт на министъра на вътрешните работи, издаден в рамките на проведена процедура по подбор на командировани национални експерти от системата на МВР, чиято законосъобразност следва да се преценява към момента на издаването му, въз основа на установените към този момент правнорелевантни факти и обстоятелства и в съответствие с действащата към този момент правна уредба. Предвид изложеното, решаването на спора по настоящото дело следва да се извърши самостоятелно, без да е необходимо предварителното произнасяне с окончателен съдебен акт по законосъобразността на прекратяването на служебното правоотношение на Б. Е. Х. като служител в МВР. Дали настъпилото на по-късен етап прекратяване на служебното му правоотношение ще бъде отменено като незаконосъобразно или не, не предрешава изхода на спора относно законосъобразността на акта, с който служителят не е бил допуснат до участие в проведена преди съкращаването на длъжността му процедура по подбор на командировани национални експерти, по-специално гост-офицери по линия на Европол. В този контекст и за яснота на изложението трябва да се посочи, че определение № 41378/10.12.2025 г. по адм. дело № 12644/2025 г. на АССГ, оставено в сила с определение № 1515/11.02.2026 г. по адм. дело № 709/2026 г. на ВАС,е постановено при различни фактически и правни обстоятелства от тези по настоящия спор. Липсата на обусловеност между предмета на спора по спряното производство и предмета на висящото производство по адм. дело № 10246/2025 г. на АССГ (във фаза касационно оспорване) налага извод, че както преценката за допустимост на спряното производство, така и евентуалното разглеждане на делото по същество не са поставени в зависимост от изхода на спора по висящото дело и следва да бъдат извършени самостоятелно от сезирания с жалбата на Б. Е. Х. административен съд. С оглед на изложеното, в случая не са налице предпоставките, предвидени в приложената процесуална норма. Обжалваното определение е неправилно и следва да се отмени, а делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Предвид горното, Върховният административен съд, състав на Пето отделение