Решение № 549 от 20.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7407/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба подадена от д-р А. Х. и д-р Н. А. Н., действащи чрез процесуален представител адв. Ц. Димитрова, против Решение № 1750/29.05.2025 г., постановено по адм. дело № 275/2025 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата им срещу Решение № 1040-04-16/ 13.03.2025 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Велико Търново и потвърденото с него Разпореждане № РО-5-04-01837694/ 29.01.2025 г. на оправомощено лице за ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Велико Търново, с което на основание чл. 110, ал. 3 КСО, на лицата е разпоредено да внесат сума по Ревизионен акт за начет № РМ-5-04-01775403/ 27.12.2024 г., в размер на 1 603,39 лева. В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Наведени са твърдения, че в конкретния случай липсва нарушение на нормативните разпоредби, което да обоснове ангажиране на отговорността на членовете на ТЕЛК по реда на чл. 110 КСО. Развити са съображения, че различията в решенията на ТЕЛК и НЕЛК се дължат на експертни мнения на лекарите, дадени в рамките на медицинските им познания и компетентност. Иска се отмяна на решението и присъждане на сторените по делото съдебни разноски, включително за адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът – директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Велико Търново, в писмен отговор представен по делото, поддържа становище за неоснователност на жалбата. Счита първоинстанционното решение за правилно и обосновано, поради което иска същото да бъде потвърдено. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за евентуална прекомерност на заявеното от касаторите адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материални закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е Решение № 1040-04-16/13.03.2025 г. на директора на ТП на НОИ - Велико Търново, с което е потвърдено Разпореждане № РО-5-04-01837694/ 29.01.2025 г. на оправомощено лице за ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ – Велико Търново, с което д-р А. Х. и д-р Н. А. Н. са задължени солидарно да внесат сума по Ревизионен акт за начет № РМ-5-04-01775403/ 27.12.2024 г., издаден от старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – Велико Търново в общ размер на 1 603,39 лв., от които главница в размер на 1 305 лв. и лихви от 298,39 лв. След анализ на съвкупния доказателствен материал първоинстанционният съд приема за установено, че д-р А. Х. и д-р Н. А. Н. са били членове на ТЕЛК при „МБАЛ – Павликени“ ЕООД. В това си качество същите са издали Експертно решение (ЕР) № 90221 от заседание № 28/08.02.2023 г. на ТЕЛК, с което на лицето М. А. И. е определена 95 % трайна намалена работоспособност /ТНР/ поради общо заболяване, без чужда помощ с дата на инвалидизиране - 12.12.2018 г. и срок на инвалидност - 01.07.2025 г. С разпореждане [номер] от 22.03.2023г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ - Велико Търново, на М. А. И. е била отпусната лична социална пенсия за инвалидност, считано от 02.06.2022 г. до 01.07.2025 г. в размер на социалната пенсия за старост, съгласно разпоредбата на чл. 98, ал. 7 КСО. Експертното решение № 90221 от заседание № 28/08.02.2023 г на ТЕЛК е обжалвано от председателя на медицинската комисия при ТП на НОИ - Велико Търново и е отменено с ЕР № 90398/ 28.04.2023 г. от заседание № 28 от същата дата, издадено от НЕЛК - специализиран състав по Неврологични, УНГ и ССЗ, като преписката е върната на ТЕЛК за ново освидетелстване. При новото освидетелстване с ЕР № 90107/ 28.06.2023 г. от заседание № 59 на ТЕЛК към „МБАЛ – Павликени“ ЕООД /друг състав/, на М. А. И. е определена оценка на работоспособността 58 % ТНР по причини общо заболяване, без чужда помощ, дата на инвалидизиране 12.12.2018 г., срок на определения процент ТНР – три години /до 01.06.2026 г./. Посоченото експертно решение на ТЕЛК към „МБАЛ – Павликени“ ЕООД е обжалвано от председателя на медицинската комисия при ТП на НОИ - Велико Търново и е отменено с ЕР № 92225/ 30.11.2023 г. от заседание № 145 от същата дата, издадено от НЕЛК - специализиран състав по Нервни, Очни болести и ССЗ, като преписката е върната на ТЕЛК за ново освидетелстване. При новото освидетелстване с ЕР № 90615/ 09.05.2024 г. от заседание № 88 на ТЕЛК към „МБАЛ „Д-р Димитър Павлович“ ЕООД – гр. Свищов, на М. А. И. е определена оценка на работоспособността 58 % ТНР по причини общо заболяване, без чужда помощ, дата на инвалидизиране 12.12.2018 г., срок на определения процент ТНР – една година /до 01.05.2025 г./. С Разпореждане № 1011-04-2917#1/ 02.06.2023 г. на ръководителя „Пенсионно осигуряване“, считано от 22.05.2023 г., поради отмяната на ЕР № 90221/ 08.02.2023 г. на ТЕЛК, изплащането на личната пенсия на М. А. И. е спряно. Впоследствие с Разпореждане № 1011-04-4064#1/ 26.06.2024 г. на ръководителя „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ - Велико Търново, на основание чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО личната социална пенсия за инвалидност на М. А. И. е прекратена, считано от 02.06.2022 г. – денят, следващ определения срок, до който лицето е имало право на пенсия. Няма данни посочените разпореждания на ръководителя „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ - Велико Търново, да са били обжалвани от М. А. И.. След извършена частична ревизия по разходите на държавното обществено осигуряване (ДОО), възложена със Заповед № ЗР-5-04-01724299/21.10.2024 г. на лице, изпълняващо функциите на ръководител на ТП на НОИ – Велико Търново за отменени актове на ТЕЛК при „МБАЛ – Павликени“ ЕООД, е издаден Ревизионен акт за начет № РМ-5-04-01775403/ 27.12.2024 г. - от старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – Велико Търново. С акта за начет на основание чл. 110, ал. 1 КСО е разпоредено ревизираните лица д-р А. Х. и д-р Н. А. Н., в качеството им на членове на ТЕЛК към „МБАЛ - Павликени“ЕООД, да възстановят солидарно сумата от 1603,39 лв. - главница и лихви, представляваща неправомерно изплатена пенсия за инвалидност поради общо заболяване на лицето М. И., в резултат на отменено ЕР № 90221/08.02.2023 г. на ТЕЛК към „МБАЛ – Павликени“ ЕООД. Констатациите в ревизионния акт са потвърдени с мотивирано заключение от контролния орган. Изложени са и съображенията на контролния орган относно допуснати нарушения на нормативните разпоредби при издаването на посоченото експертно решение. На основание чл. 110, ал. 3 КСО, е издадено Разпореждане № РО-5-04-01837694/ 29.01.2025 г. за внасяне от А. Х. и Н. Н., на сумите по ревизионния акт за начет /общо 1 603,39 лева/. Разпореждането е обжалвано е по реда на чл. 117 от АПК, като с Решение № 1040-04-16/ 13.03.2025 г. на директора на ТП на НОИ - Велико Търново, жалбата срещу него е била отхвърлена. Въз основа на констатациите в решението на НЕЛК, първоинстанционният съд приема, че дадената от ТЕЛК към „МБАЛ - Павликени“ЕООД оценка на неработоспособността на лицето не почива на данните от медицинската документация, както и че общите данни от изследването не са показателни за описаните увреди. Посочено е, че в отмененото ЕР на ТЕЛК от 08.02.2023 г. е приета надкамерна тахикардия /НТ/ без ЕКГ обективизация на пристъпи от ектопичен ритъм, като физическият капацитет и коронарен резерв не могат да бъдат уточнени предвид неинформативното ниво на натоварване. По отношение на дадената оценка в отмененото ЕР на ТЕЛК по ч. 7, т. 3.3 – 75 % е прието, че същата е крайно необоснована, тъй като диагнозата „[заличен текст]“ не е доказана нито клинично, нито параклинично. Оценката по ч. 7, т. 15.2 – 30 % също е приета за необоснована, тъй като в МЕД на лицето липсват документи, доказващи [заличен текст]. Съдът е счел за недопустимо в развилото се пред него производство да се извършва преценка на констатациите, дадени в ЕР на НЕЛК, както и да подлага под съмнение направената оценка на работоспособността, респ. да приема други критерии и да обосновава други отправни точки за оценка на ТНР. Посочил е, че в последващо издадените две ЕР от друг състав на ТЕЛК към „МБАЛ – Павликени“ ЕООД и „МБАЛ „Д-р Д. Павлович“ ЕООД – гр. Свищов, на М. А. И. е определена еднаква оценка на работоспособността 58 % ТНР. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд намира, че в представения анализ към съставения ревизионен акт за начет се съдържат фактическите констатации на ревизиращия орган за нарушаване на разпоредбите на чл. 62 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ) относно вида и начина на определянето на увреждането и степента на трайно намалена работоспособност, като изводите на лекарите (членове на ТЕЛК) не почиват на данни от медицинската документация, тъй като, според ЕР на НЕЛК, са определили необосновано по-висок процент ТНР. В заключение е направен извод за наличие на причинно - следствена връзка между отмененото решение на ТЕЛК към „МБАЛ – Павликени" ЕООД и неправилно изплатените пенсии въз основа на установения процент неработоспособност, в резултат на което е настъпила и щета за ДОО. Първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно. Производството по чл. 110 КСО представлява специална административна процедура за реализиране на отговорността на физическите или на юридическите лица за причинените от тях щети на ДОО от неправилно извършени осигурителни разходи, включително от неправилно удостоверяване на осигурителен стаж или осигурителен доход и от актове на медицинската експертиза, които са отменени поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им. С посочената разпоредба законодателят цели да се търси поправяне на причинените от лицата щети на ДОО, защото фондовете на ДОО представляват обществени средства, които се разходват за покриване на определени социални рискове на осигурените лица. Законът предоставя на административния орган възможността да търси поправяне на вредите по специален административен ред, а не по общия исков ред - с цел бързина, ефективност и процесуална икономия, при съблюдаване правата на страните в административното производство и принципите за законност, истинност и справедливост, залегнали в основата на административния процес и намерили своята законова регламентация в АПК. Отговорността по чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО е обективна и възниква по силата на изричната правна норма, поради което намира приложение само в осигурителните правоотношения. Отговорността за причинените щети се поражда при наличие на пряка причинна връзка между противоправното поведение на лицето и настъпилия вредоносен резултат за ДОО. Причинната връзка не се предполага, а се доказва във всеки конкретен случай. В обобщение на изложеното се налага изводът, че за да бъде реализирана отговорността на лекарите - членове от състава на ТЕЛК не е достатъчна само отмяната на ЕР на ТЕЛК, а следва да е налице причинна връзка между поведението им и настъпилия вредоносен резултат за ДОО, дължащ се на нарушаване на нормативните разпоредби по издаването на акта на медицинската експертиза. Следователно трябва да е налице нарушаване на нормативните изисквания, уреждащи процедурата по издаването, съдържанието и формата на ЕР. Експертните решения имат двойствен характер – на медицински заключения и на административен акт. Отчитайки правната природа на актовете на медицинската експертиза, при установяване степента на трайно намалената работоспособност участващите в колегиалния орган експерти не действат при условията на дискреция, а в рамките на обвързана компетентност. Принципите и критериите на медицинската експертиза, както и редът за нейното извършване са определени в приетата на основание чл. 101, ал.7 от Закона за здравето - Наредба за медицинската експертиза (НМЕ). Първоинстанционният съд обосновано приема, че в развилото се пред него производство е недопустимо да се извършва преценка на констатациите, дадени в ЕР на НЕЛК, както и да се подлага под съмнение направената оценка на работоспособността. По отношение законосъобразността на ЕР на НЕЛК е нормативно установен самостоятелен ред за оспорване, разписан в чл.112 от Закона за здравето. В разглеждания случай от събраните по делото доказателства се установява, че д-р А. Х. и д-р Н. Н. са постановили експертното си решение при непълна медицинска документация. В същото време е нарушена и технологията за оценка на ТРН, тъй като не са изследвани всички обстоятелства относно съпътстващите заболявания на лицето М. А. И. и не са спазени правилата за определяне на процента ТРН. В анализа към съставения ревизионен акт за начет контролният орган на ТП на НОИ е изложил подробни фактическите констатации за нарушаване на разпоредбите на чл. 62 от НМЕ от състава на ТЕЛК към „МБАЛ – Павликени" ЕООД, тъй като лекарите не са обосновали медицински в експертното си решение всички разглеждани диагнози, вкл. е констатирано, че са налице медицински неаргументирани оценки по Приложение №1 към чл. 63, ал.1 НМЕ. Констатациите на органа се подкрепят от приетото в ЕР на НЕЛК заключение, от което е видно, че общите данни от изследването са непоказателни за така описаните увреждания. В отмененото ЕР № 90221 на ТЕЛК от 08.02.2023 г. е посочена като водеща диагноза „[заличен текст]“ и съпътстващи заболявания „[заличен текст]“, „[заличен текст]“, „[заличен текст]“, „[заличен текст]“, „[заличен текст]“, „[заличен текст]“, „[заличен текст]“ и е определена оценка ТНР от 95%. След произнасянето на НЕЛК с ЕР № 90398/ 28.04.2023 г. е издадено ново ЕР № 90107/ 28.06.2023 г. на ТЕЛК при „МБАЛ – Павликени" ЕООД (друг състав), в което липсват съпътстващите заболяванията „[заличен текст]“, и „[заличен текст], некласифицирани другаде“, като на М. А. И. е определена оценка ТНР от 58%. Второто ЕР на ТЕЛК при „МБАЛ – Павликени" ЕООД е отменено след ново произнасяне на НЕЛК с ЕР № 92225/ 30.11.2023 г., като е издадено ЕР № 90615/ 09.05.2024 г. от заседание № 88 на ТЕЛК към „МБАЛ „Д-р Димитър Павлович “ ЕООД – гр. Свищов, което също определя на М. А. И. оценка ТНР от 58 %, с водеща диагноза „[заличен текст]“, но без да установява съпътстващото заболяване „[заличен текст]“. В решението си НЕЛК развива съображения за неправилност по отношение на четири процесни отправни точки, на база на които ТЕЛК при „МБАЛ – Павликени" ЕООД е издал ЕР № 90221/08.02.2023 г., с което на М. А. И. е определена оценка ТНР 95 %, и на база на което е издадено разпореждане [номер] от 22.03.2023г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ - Велико Търново, с което на същата е била отпусната лична социална пенсия за инвалидност, считано от 02.06.2022 г. до 01.07.2025 г. в размер на социалната пенсия за старост. В конкретния случай не може да се приеме, че експертната оценка на работоспособността се изразява в свободна и независима от субективна страна оценка на фактите и доказателствата, във връзка със здравословното състояние на освидетелстваното лице. В ЕР на НЕЛК е посочено, че ТЕЛК към „МБАЛ – Павликени" ЕООД се е произнесла при липса на медицинска документация и изследвания, което води на извода, че членовете на ТЕЛК /д-р А. Х. и д-р Н. А. Н./ са издали немотивирано решение, в противоречие с правилата при определяне процента ТНР и в разрез с нормативно разписаните критерии за това. Отмененото решение на ТЕЛК към „МБАЛ – Павликени" ЕООД, в чийто състав са участвали касаторите, е послужило като основание за изплащането на пенсия за инвалидност, според определения по отношение на освидетелстваното лице процент на ТНР и степен на увреждане, които средства представляват неправилно извършени осигурителни разходи и се явяват щета за ДОО, поради което касаторите носят отговорност по чл. 110 КСО. В случая параметрите на претърпяната вреда са точно определени по основание и размер и правилно е ангажирана имуществената отговорност на причинилите я лица. В касационната жалба неправилно е посочено, че ревизионния акт е насочен срещу трима от членовете на ТЕЛК, като един от тях е починал в хода на производството и са развити аргументи за неприлагане на института на солидарност. Разпоредбата на чл. 105, ал. 2 от Закона за здравето определя статута на териториалните експертни лекарски комисии (ТЕЛК) като структурни звена на лечебните заведения, към които са открити. При издаването на експертни решения лекарите от ТЕЛК не действат като физически лица или юридически лица, а като колективен орган на медицинската експертиза. В случай когато лицето е действало като член на колективен орган и неговите действия не се отличават от тези на другите членове на същия колективен орган, това не може дефинитивно да изключи неговата отговорност. Без значение е, че предварителното изпълнение на невлязъл в сила административен акт е предвидено в закона (чл. 98, ал. 7 КСО), защото ако обсъжданото ЕР на ТЕЛК към „МБАЛ – Павликени" ЕООД не е било издадено с посоченото по-горе съдържание, тогава и пенсия на М. А. И. не би била отпусната и изплащана недължимо. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви) и съотнасянето им към приложимите правни норми. Оспореното решение на директора на ТП на НОИ- Велико Търново, което е предмет на съдебния контрол, съгласно чл. 118 от КСО, и потвърденото с него разпореждане, са издадени при спазване на материалния закон. Неоснователни са възраженията относно допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт. При спазване на съдопроизводственото правило на чл. 172а, ал. 2 АПК първоинстанционният съд е изложил мотиви, в които е посочил становищата на страните, фактите по делото и правните си изводи. Извършил е самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, а изводите относно фактите от обективната действителност не са опорочени от допуснати от съда грешки при формиране на вътрешното му убеждение в ненормирани от закона насоки или в отклонение от правилата на формалната и правна логика. Предвид изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора разноски на касаторите не се дължат, а следва да се удовлетвори своевременно заявеното искане на ответника по касация за присъждане на възнаграждение за осъщественото процесуално представителство от юрисконсулт пред настоящата инстанция. На основание 143, ал. 3, във връзка с чл. 228 АПК в полза на ТП на НОИ – Велико Търново следва да се присъдят претендираните разноски в размер на 150 лева (сто и петдесет лева), съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК. На основание § 5, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за въвеждане на еврото в Република България във връзка с чл. 24 от същия закон сумата следва да бъде превалутирана по правилата на чл. 12 и чл. 13 от закона и обозначена двойно в диспозитива на решението. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение,