Определение № 50194 от 18.09.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1511/2022 г.

Постъпила е молба от М. И. М. и А. Р. К., ответници в производство по чл.288 от ГПК, чрез процесуалния им представител адвокат М., с искане да бъде изменено постановеното от ВКС определение № 50164 от 16.06.2023г., като освен вече присъдените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 6 000лв., допълнително бъдат присъдени и установените като реално направени разноски от още 6 000лв. След изпълнение на процедурата по чл.248 ал.2 от ГПК, е постъпило в срок, на 9.08.2023г., становище от ответната страна, чрез процесуалния представител В. за основателност на направеното искане /доколкото с оглед цената на иска, минималният размер на адвокатското възнаграждение възлиза на 13 231лв., а в случая се претендират 12 000лв./ Настоящият състав на Върховен касационен съд, с оглед постъпилата молба, като взе пред вид доказателствата по делото и съобразно закона, намира следното: С определение № 50211 от 26.05.2023г., не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 260000 от 9.02.2022г. по в.гр.д.№ 427/2020г.на Апелативен съд Варна. В същото съставът не се е произнесъл по своевременно направеното с отговора на касационната жалба искане за присъждане на направените разноски. Последвало е искане за допълване на постановения в частта за разноските, във връзка с което е постановено определение № 50164 от 16.06.2023г. С него е присъдена сумата от 6 000лв., установена като реално направени разноски от М. И. М., по силата на сключен договор за правна защита и съдействие от 7.04.2022г. между него и адвокат М., въз основа на приложена и надлежно подписана от страните разписка /вж.стр.27/. Съдебният състав обаче, не се е произнесъл във връзка с направеното искане за присъждане на разноски по сключения между А. Р. К. и адвокат М. договор за правна защита и съдействие от 7.04.2022г., по който също е заплатена сумата от 6 000лв., адвокатско възнаграждение, което се удостоверява въз основа на друга приложена и надлежно подписана от страните разписка /вж.стр.28/. Липсата на произнасяне по надлежно направено от страната искане за присъждане на разноски, е основание за изменение на вече постановения съдебен акт. Пред вид изхода от спора, своевременно направеното искане, на основание чл.78 ал.3, вр. чл.81 ГПК и възможността всяка от страните да ангажира свой процесуален представител, искането е основателно и следва да бъде уважено. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето отделение