Определение № 874 от 02.12.2014 г. на ВКС по т. д. № 3479/2014 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, пр. 1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Р. К. П., [населено място], обл. С. З. против разпореждане № 1547 от 09.07.2014 г. по в. т. д. 1141/2014 г. на Старозагорски окръжен съд, с което е върната като просрочена частната жалба на настоящата жалбоподателка срещу разпореждане № 724 от 28.05.2014 г. по в. т. д. № 1141/2014 г. Окръжен съд Стара Загора. Частният жалбоподател изразява несъгласие с извода на съдебния състав за просроченост на жалбата и счита определението за неправилно и незаконосъобразно. Ответникът по частната жалба [фирма], [населено място] счита жалбата за неоснователна и моли за потвърждение на постановеното определение. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като обсъди данните по делото намира, че частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. За да върне подадената от Р. П. частна жалба срещу разпореждане № 724 от 28.05.2014 г. по в. т. д. № 1141/2014 г., състав на Старозагорския окръжен съд, е приел, че жалбата е подадена след изтичане на преклузивния едноседмичен срок за обжалване по чл. 275, ал. 1 ГПК. Разпореждането е правилно. Разпореждане № 724 от 28.05.2014 г. по в. т. д. № 1141/2014 г. на Старозагорския окръжен съд е съобщено лично на Р. П. на 03.06.2014 г. /лист 29, д. 1141/2014 г./. Срокът за обжалване на постановеното от съда разпореждане, съгласно чл. 279 вр. чл. 275, ал. 1 ГПК, е едноседмичен и следователно е изтекъл на 10.06.2014 г. – вторник, присъствен ден. Частната жалба е подадена на 01.07.2014 г. и следователно същата се явява процесуално недопустима като подадена извън срока за обжалване на определения и разпореждания по Глава 21 ГПК. Не може да бъде кредитирано оплакването на жалбоподателката, че същата е узнала за постановеното разпореждане едва на 24.06.2014 г., защото това съобщение е по повод внесената от нея държавна такса по вече прекратеното въззивно дело, за което прекратяване вече е била уведомена лично преди това на 03.06.2014 г. По отношение на искането на ответната страна за присъждане на разноски, настоящия състав счита същото за основателно и следва да бъде уважено, като се присъди сумата от 200 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, но не в размера по чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2014 г. за минималните адвокатски възнаграждения, както претендира страната, а по чл. 11 от същата наредба. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, на основание чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК