Решение № 628 от 21.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6923/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационната жалба на М. П. К. от [населено място], обл. Смолян, подадена чрез адв. Димитров, против решение № 5/04.01.2025 г., постановено по адм. д. № 19/2024 г. на Административен съд - Смолян. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушения на материалния закон, необоснованост и постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Релевира се довод, че императивните предпоставки на чл. 19, ал.1 и ал. 2 от ДОПК не са изпълнени, тъй като по делото се доказва, че „ОМИКС” ЕООД има активи, които в пъти надвишават задълженията към НАП и вземанията на НАП ще бъдат удовлетворени от всяко осребрено имущество, т.е. задълженията са събираеми. Иска се отмяна на решението и отмяна на РА. Претендира се присъждане на направените съдебни разноски за двете инстанции съгласно представен списък. Прави се възражение за прекомерност на присъдените с първоинстанционното решение разноски и на претендираното пред касационната инстанция юрисконсултско възнагрждение. Прилага се писмена защита.

Ответникът - Директор на Дирекция "ОДОП" гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в депозирана по делото писмена защита и в с.з., оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба по подробни съображения, изложени в писмено заключение.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Смолян е бил ревизионен акт /РА/ № Р-16002121002860-091-001/05.10.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 265/14.07.2023 г. на директор на Дирекция "ОДОП" гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с който на М. П. К. е установена отговорност по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК за задължения на „ОМИКС” ЕООД, както следва:

• отговорност за данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения, за периода от 01.09.2017 г. до 31.01.2019 г.- главница 23 744,93 лв. и лихва 10 337,02 лв.;

• отговорност за ДОО - за осигурители, за периода от 01.09.2017 г. до 31.12.2018г г. - главница 53 780,63лв. и лихва 23 748,70лв.;

• отговорност за данък върху представителните разходи, за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2018 г. – главница 113,90 лв. и лихва 49,63 лв.;

• отговорност за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица, за периода от 01.07.2017 г. до 30.09.2017 г. – главница 13 092.11 лв. и лихва 6546.58 лв.;

• отговорност за ДДС, за периода от 01.09.2017 г. до 31.10.2018 г. - главница 323 174.96 лв. и лихва 170 309.82 лв.;

• отговорност за вноски за здравно осигуряване - за осигурители, за периода от 01.09.2017 г. до 31.12.2018 г.- главница 20 162,19 лв. и лихва 8 935.68 лв.;

• отговорност за универсален пенсионен фонд - за осигурители, за периода от 01.05.2017 г. до 31.12.2018 г. – главница 10733.50 лв. и лихва 4870.92лв.;

• отговорност за Професионален пенсионен фонд, за периода от 01.09.2017 г. до 31.12.2018 г. – главница 11897.53 лв. и лихва 5256.65 лв.

Общият размер на установените с РА задължения възлиза на 456 699,75 лв./главница/ и лихви за просрочие в размер на 230 055,00 лв.

За да бъде ангажира отговорността на касатора по чл. 19 от ДОПК, органът по приходите е приел, че през ревизирания период М. К. е управител на дружеството „ОМИКС“ ЕООД, като същият е подписвал и подавал всички данни, подлежащи на деклариране пред приходната администрация (ГДД по чл. 92 ЗКПО, декларации Обр.6 и СД по ЗДДС), посредством действащо удостоверение за електронен подпис /УЕП/ с автор М. П. К.. Хипотезите на чл. 19, ал.1 и ал. 2 от ДОПК са обосновани с констатацията, че в качеството си на управител К. е извършил скрито разпределение на печалбата под формата на дивидент, като „ОМИКС“ ЕООД е разпределило дивидент в размер на 336 473,70 лв., който е изплатен по банков път на физическото лице М. П. К.. Освен това е установено, че К. е извършил плащания чрез прехвърляне на парични средства от страна на „ОМИКС" ЕООД спрямо трети свързани лица - „Омикс Плюс“ ЕООД и „Омикс Газ“ ЕООД, разпореждал се е с касовата наличност, която значително е намаляла, разпределял е дивиденти на себе си, въпреки наличието на неплатени декларирани данъчни и осигурителни задължения на дружеството, в резултат на което се е стигнало до намаляване на имуществото на „ОМИКС“ ЕООД и невъзможност за събиране на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски.

Първоинстанционният съд е приел, че РА е издаден от компетентни органи по приходите, без да са допуснати съществени процесуални нарушения. За да отхвърли жалбата срещу РА съдът е изложил мотиви, че са доказани всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 19 от ДОПК. Извел е извод, че предпоставките на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК се установяват от факта, че считано от 1997 г. М. П. К. е управител и едноличен собственик на „ОМИКС“ ЕООД, включително и през периодите, предмет на ревизията /01.01.2017 – 31.08.2018 г./ до обявяване на дружеството в несъстоятелност. Приел е, че укриването на факти и обстоятелства, които по закон лицето е било длъжно да обяви пред органа по приходите, се доказва от факта, че при извършена документална проверка на „ОМИКС“ ЕООД били установени парични средства /по сметка 501 каса/ в размер на 66 991.60 лв., които по информация на проверяваното лице се съхраняват от управителя М. П. К., но не са използвани да се извърши плащане на част от задълженията на дружеството към бюджета. Наличието на предпоставки за ангажиране на отговорност по чл. 19 ДОПК е обосновано и със следните факти: по делото е установено, че К. е допуснал осчетоводяване на документи, удостоверяващи прехвърляне на парични средства от банковата сметка на „ОМИКС“ ЕООД към банкова сметка на „Омикс Плюс“ ЕООД, съответно от „Омикс Плюс" ЕООД са предоставяни парични заеми на М. П. К.. На следващо място част от капитала на „ОМИКС” ЕООД е отделен и е учредено ново дружество, чийто капитал впоследствие е продаден. Наред с това са констатирани извършвани плащания на парични средства от „ОМИКС“ ЕООД към трети свързани лица „Омикс Плюс“ ЕООД и „Омикс Газ“ ЕООД. Въз основа на установеното съдът е изложил мотиви, че извършените целенасочени действия от М. К., изразяващи се в разпоредителни действия с наличните парични средства на дружеството в полза на трети свързани лица, лично съхранение на парични средства/собствени на дружеството/ и изплащане на дивиденти в лична полза, обосновават извод за съзнателно и целенасочено поведение от страна на управителя на юридическото лице за намаляване активите на дружеството и последното, несъмнено е довело до невъзможност за събиране на публичните задължения на „ОМИКС“ ЕООД за данъци и осигурителни вноски. Въз основа на изложеното съдът е приел за доказани предпоставките на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК, предвид което жалбата на дружеството срещу РА е отхвърлена.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

По делото няма спор за факти и същите са правилно установени от първоинстанционния съд. Спорен между страните е въпросът, налице ли са предпоставките по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК за ангажиране на отговорността на М. К. в качеството му на управител на „ОМИКС” ЕООД за задължения на дружеството.

С разпоредбата на чл. 19 от ДОПК е създаден особен случай на лична имуществена отговорност на лица, управляващи задължени за данъци/осигурителни вноски субекти. При тълкуването на разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ДОПК, в практиката на ВАС безпротиворечиво е прието, че фактическият състав включва кумулативно следните елементи: 1. лицето да има качеството на орган на управление или на управител на задължено лице по чл. 14, т. 1 и 2 от ДОПК към момента, към който са установени публичните задължения; 2. невъзможност за събиране на публични вземания - данъци и задължителни осигурителни вноски; 3. да е налице поведение, изразяващо се в действие или бездействие, чрез което се укриват факти и обстоятелства, които по закон следва да бъдат обявени пред органа по приходите или публичния изпълнител и 4. причинно-следствена връзка между поведението и невъзможността за събиране на задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски. За прилагането на отговорността по чл. 19, ал. 1 ДОПК релевантна е връзката между поведението на управителя чрез укриване на факти и обстоятелства и несъбирането на вземанията на дружеството.

Настоящият касационен състав счита, че предпоставките по чл. 19, ал. 1 от ДОПК не се доказват по категоричен начин, тъй като от изложеното в РА не става ясно, какви факти и обстоятелства е укрил касатора. Съхраняването на парични средства на дружеството лично от К. не може да се приеме за укриване на факти по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ДОПК. Този извод на касационната инстанция обаче не променя крайния изход от делото, тъй като са налице безспорни доказателства за наличието на предпоставките на чл. 19, ал. 2 от ДОПК, които обосновават законосъобразното установяване на процесните задължения с РА чрез ангажиране на отговорността на касатора за неплатените задължения на „ОМИКС” ЕООД.

Разпоредба на чл. 19, ал. 2 ДОПК изисква за изпълнение на фактическия й състав да се установи по безспорен начин, че задълженото лице е управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2; недобросъвестно да е извършил плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните; вследствие на това имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са изплатени данъци или задължителни осигурителни вноски. Тежестта на установяване на всички елементи от фактическия състав на разпоредбата е на органа по приходите, който следва да докаже същите съгласно изискванията на чл. 170, ал. 1 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК.

Правилно съдът е приел, че е налице скрито разпределение на печалба по смисъла на чл. 19, ал. 2 ДОПК, тъй като от счетоводството на дружеството се доказва разпределение на дивидент в размер на 336 473,70 лв., който е изплатен впоследствие по банков път на физическото лице М. П. К.. Наред с това безспорно е налице целенасочено намаление на паричните средства на дружеството, с което жалбоподателят съзнателно е целял да препятства плащането на задълженията на „ОМИКС“ ЕООД до степен да е невъзможно събирането им. Доказва се и връзката на причинност на извършеното действие по разпределение на дивидент и намаляването на капитала на дружеството с непогасяването на възникналите задължения, като не е спорно, че управителят целенасочено е намалил активите на дружеството чрез разпределяне на печалба, даване на заеми на трети лица и др. действия, подробно описани по-горе в решението. Умисълът в действията на К. се доказва и от факта, че последният не е заплатил задълженията на „ОМИКС” ЕООД, когато е била налице достатъчна парична наличност в сметките и касата на дружеството, като последният е бил наясно със задълженията на дружеството, тъй като собственоръчно е подавал изискуемите към НАП декларации и други документи. Всичко гореизложено обосновава извод за наличие на всички кумулативни предпоставки по смисъла на чл. 19, ал. 2 от ДОПК за ангажиране на отговорността на К. за неплатените задължения на „ОМИКС” ЕООД.

Неоснователно е наведеното в жалбата твърдение, че по делото се доказва, че „ОМИКС” ЕООД има активи, които в пъти надвишават задълженията към НАП, предвид което дългът не може да се категоризира като несъбираем, съответно не е налице една от предпоставките по чл. 19 от ДОПК за ангажиране на отговорността на касатора. Въпреки представените в последното заседание документи за извършената продан с тайно наддаване на един от активите на дружеството, до приключване на делото пред настоящата инстанция не се установи задълженията към НАП да са били погасени от осребряване на масата по несъстоятелността. На касатора следва да се поясни, че представените доказателства пред касационната инстанция са ирелевантни за спора, тъй като в случая предмет на делото е, налице ли са предпоставките за ангажиране отговорност на управителя за задълженията на „ОМИКС” ЕООД, а не развитието на производството по несъстоятелност на дружеството. Отговорността по чл. 19 от ДОПК е солидарна и при погасяване на главното задължение на дружеството, ще се погаси и задължението на солидарния длъжник.

Неподкрепени от доказателствата по делото са и наведените доводи, че неплатежоспособсността на дружеството е недоказана. Липсата на активи на дружеството е категорично установена от доказателствата по делото, а наличието на неплатежоспособност е предпоставка за обявяване на „ОМИКС“ ЕООД в несъстоятелност с решение №260648 от 19.04.2021 г. по т.д. №745/20г. по описа на СГС.

Предвид изложеното, съдебното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,