Определение № 1141 от 20.04.2026 г. на ВКС по т. д. № 1994/2025 г.

Производството е по реда на чл. 282, ал. 5 ГПК. Подадена е молба с вх. № 5443/17.03.2026 г. от ЗАД „А.“ АД, [населено място], чрез процесуален представител юрисконсулт В. А., за превеждане по посочената в молбата банкова сметка на сумата от 76 693,78 евро /с равностойност от 150 000 лв./, внесена като обезпечение по сметка на Върховен касационен съд във връзка със спиране изпълнението на решение № 240 от 25.07.2025 г. по в.т.д.№ 266/2025 г. на Пловдивски апелативен съд. Лицата на насрещната страна по делото - Н. А. П., Н. К. П., действаща със съгласието на майка си Н. А. П. и А. К. П., надлежно уведомени за молбата, в законоустановения срок не вземат становище по същата, не оспорват основателността й и не възразяват внесеното обезпечение да бъде върнато на вносителя. Настоящият съдебен състав, като взе предвид данните по делото, намира, че молбата е основателна. Сумата, чието превеждане се иска, е внесена по сметката за обезпечения на Върховен касационен съд (където се намира и понастоящем, видно от приложената служебна бележка от 05.08.2025 г.) от ЗАД „А.“ АД, [населено място] на основание чл. 282, ал.2, т. 1 ГПК с преводно нареждане от 04.08.2025 г. до „Ц. кооперативна банка“ АД, по повод заявено искане за спиране изпълнението на обжалваното въззивно решение. С постановеното по реда на чл. 288 ГПК определение № 136 от 15.01.2026 г. по настоящото дело не е допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение. Следователно, налице е влязло в сила решение, по смисъла на чл. 296, т. 3 ГПК, с което касаторът ЗАД „А.“ АД, [населено място] е осъден да заплати на Н. А. П., Н. К. П., действаща със съгласието на майка си Н. А. П. и А. К. П. процесната сума, като внесеното от него обезпечение трябва да бъде използвано съобразно предвиденото в закона предназначение - за гарантиране изпълнението на осъдителното въззивно решение, в какъвто смисъл са и разясненията по т. 2 от Тълкувателно решение № 6 от 23.10.2015 г. на ОСГТК. От представеното с молбата заверено копие от съобщение с изх. № 1036/11.02.2026 г. на ЧСИ М. К., рег. № 823, с район на действие ОС-П., е видно, че изпълнително дело № 20258230400282, образувано по молба на Н. А. П., Н. К. П. и А. К. П., въз основа на изпълнителен лист, издаден на основание съдебното решение по т.д. № 266/2025 г. на Пловдивски апелативен съд, е приключено с разпореждане от 10.02.2026 г. на ЧСИ М. К., рег. № 823, на основание чл. 433, ал. 2 ГПК. С оглед на гореизложеното, следва да се приеме, че доколкото присъдените с въззивното решение вземания са вече погасени от касатора, внесената от него гаранция по реда на чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК подлежи на връщане. Така мотивиран, Върховен касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение