Определение № 407 от 20.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4782/2018 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 17 201/08.10.2018 година и касационна жалба с вх. №, 16 920/03.10.2018 година, първата подадена от Г. Н. А., а втората подадена от Н. Г. А., срещу решение № 2171/14.08.2018 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 10-ти състав, постановено по гр. д. № 6101/2017 година. С постановеното по делото определение № 695/16.09.2019 година е допуснато касационно обжалване на решение № 2171/14.08.2018 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 10-ти състав, постановено по гр. д. № 6101/2017 година, като на жалбоподателите е даден едноседмичен срок от съобщението, в който да внесат държавна такса в размер на по 765.83 лева, всеки един от тях, по сметка на ВКС и да представят доказателства за това като им е указано, че ако не направят това в определения срок подадените от тях касационни жалби ще бъдат върнати, а образуваното въз основа на същите производство ще бъде прекратено. Н. Г. А. е уведомен за дадените указания на 18.09.2019 година и от тази дата е започнал да тече дадения от съда едноседмичен срок за внасяне на държавната такса, като същият е изтекъл на 25.09.2019 година. Г. Н. А. също е бил уведомен за указанията на съда на 18.09.2019 година и от тази дата е започнал да тече дадения от съда едноседмичен срок за внасяне на държавната такса, като същият е изтекъл на 25.09.2019 година. С постановено по повод на негова молба с вх. № 8086/24.09.2019 година, определение № 356/03.10.2019 година срокът за внасяне на дължимата се държавна такса е продължен с две седмици, считано от датата на изтичане на първоначалния, а именно 25.09.2019 година, като отново му е указано, че ако това не направи това в определения срок подадената от него касационна жалба ще бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство ще бъде прекратено. Така продълженият срок за внасяне на дължимата се държавна такса от страна на Г. Н. А. е изтекъл на 09.10.2019 година. В тези срокове, а и до сегашния момент дължимите се по чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК не са внесени и не са представени доказателства за това. Предвид на това е налице хипотезата на чл. 286, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 284, ал. 3, т. 4 и чл. 285 от ГПК, поради което подадените от Н. Г. А. и Г. Н. А. касационни жалби трябва да бъдат върнати, а образуваното въз основа на нея производство да бъде прекратено. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение