Определение № 309 от 13.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 2302/2022 г.

Производството е по чл. 282, ал. 5 ГПК. Образувано е по искане на „А.-В“ ЕООД, [населено място], направено с молба вх. № 16658 от 19.12.2023 г. и уточнено с молба вх. № 16776 от 20.12.2023 г., за превеждане на внесеното обезпечение по ч. т. д. № 1926/2022 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. по сметка на ЧСИ М. К., рег. № 788 на КЧСИ по изп. д. № 20227880400436, образувано въз основа на изпълнителен лист от 28.06.2022 г. по в. т. д. № 1093/2021 г. на Софийски апелативен съд за удовлетворяване на вземането на взискателя „А.-В“ ЕООД. Касаторът ответник по молбата М. И. Г. не изразява становище. Същото искане се поддържа и от ЧСИ М. К. в молба вх. № 2321 от 8.02.2024 г. За да се произнесе по исканията, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение взе предвид следното: С определение № 408 от 16.09.2022 г. по ч. т. д. № 1926/2022 г. на ВКС, ТК, ІI т. о., на основание чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК, след констатация, че касаторът е внесъл по сметката за обезпечения на ВКС обезпечение в размер на 31 212, 31 лв./28 984, 35 лв. - на 9.09.2022 г. и 2227, 96 лв. - на 14.09.2022 г./, е спряно изпълнението на въззивно решение № 420 от 20.06.2022 по в. т. д. № 1093/2021 г. на Софийски апелативен съд. С определение № 1120 от 22.11.2023 г. по т. д. № 2302/2022 г. на ВКС, ТК, I т. о. не е допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, с което е потвърдено решение № 264674 от 13.07.2021 г. по гр. д. № 13763/2018 г. на Софийски градски съд, с което М. И. Г. е осъден да заплати на „А.-В“ ЕООД, [населено място] на основание чл. 145 ТЗ общата сума от 14 820, 98 щатски долара, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени на дружеството в резултат на дейността му като управител и изразяващи се в изтеглени и преведени от банковата сметка на дружеството в „Първа инвестиционна банка“ АД и неотчетени суми, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба – 17.10.2018 г. до окончателното й изплащане, както и общата сума от 2251, 08 лв., представляваща лихва за забава върху всяка една от изтеглените суми, считано от датата на изтеглянето до 16.10.2018 г. От направените справки от счетоводител при ВКС е видно, че обезпечението в посочения общ размер се намира по сметката за обезпечения на ВКС. При тези данни исканията за превеждане на внесената като обезпечение по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК сума от сметката на ВКС по сметката на ЧСИ М. К. за целите на образуваното срещу М. И. Г. изпълнително дело с предмет присъденото с влязлото в сила решение вземане са основателни. Поради това внесената сума по обзпечението в размер на 31 212, 31 лв. следва да бъде преведена на ЧСИ М. К., рег. № 788 на КЧСИ, по посоченото изпълнително дело за погасяване на задълженията на М. И. Г. към „А.-В“ ЕООД по влязлото в сила въззивно решение № 420 от 20.06.2022 по в. т. д. № 1093/2021 г. на Софийски апелативен съд. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение