Определение № 271 от 05.10.2020 г. на ВКС по д. № 1366/2020 г.

Производството е по чл.307, ал.1 ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на молбата на Б. Б. за отмяна на вл. в сила първоинстанционно решение на Кърджалийски окръжен съд /КОС/ по гр.д. №199/17 г. от 2.05.18 г., потвърдено с решение на Апелативен съд Пловдив от 1.10.18 г. по гр.д. №347/18 г., което не е допуснато до касационно обжалване с определение на ВКС, четвърто г.о. по гр.д. №4336/18 г. от 4.02.19 г. Молбата е подадена на 11.05.20 г. / съобр. пощенско клеймо/ и се основава на чл.303, ал.1,т.1 и 2 ГПК. Ответникът по молбата А. К. я оспорва като недопустима и неоснователна. ВКС при преценката за допустимост на производството, намира следното: Като нови писмени доказателства по делото молителят сочи определението по гр.д. №4336/18 г. на ВКС, четвърто г.о., заверен препис от което е получил на 8.05.20 г./ датата кореспондира с тази на изпращане на преписа в писмото на КОС на л.26/ и постановление на Апелативна специализирана прокуратура от 20.01.20 г. по пр.пр.№14/20 г., с което е оставена без уважение жалбата на Б. Б. срещу постановление от 20.12.19 г. на СП за отказ да се образува производство по преписка №2641/19 г. на СП. ВКС намира молбата за просрочена и на двете посочени в нея основания: определението на ВКС по гр.д. №4336/18 г. е влязло в сила като необжалваемо с постановяването му на 4.02.19 г.и молителят, който е страна по делото, е могъл да го узнае и да се снабди с него към тази дата. Препис от окончателните съдебни актове на ВКС не се връчва на страните / арг. от чл.7, ал.2 ГПК/. Затова срокът по чл.305, ал.1,т.1 ГПК по отношение на това сочено от молителя за ново обстоятелство и доказателство определение е изтекъл към датата на подаване на молбата за отмяна. Постановлението на Апелативната специализирана прокуратура по пр.пр.14/20 г. от 20.01.20 г. е връчено на молителя на 22.01.20 г., видно от отговора на АСП, заведен във ВКС с вх. №6536/24.08.20 г. По отношение на това постановление, сочено от молителя като ново доказателство по чл.303, ал.1,т.1 ГПК срокът също е изтекъл. Изтекъл е и срокът по чл.305, ал.1,т.2 ГПК, вр. с чл.303, ал.1,т.2 ГПК. Следва да се добави още, че позоваването на молителя на осн. по чл.303, ал.1,т.2 ГПК във връзка с това постановление е ненадлежно, защото съдържанието на постановлението не установява неистинност на документ, св. показания или заключение на вещо лице, на които е основано решението, нито престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаване на делото. Затова, освен че е просрочена и на двете основания, молбата за отмяна не съдържа и конкретни надлежни твърдения за основанията по чл.303, ал.1,т.1 и 2 ГПК, на които формално се позовава молителят и това също води до недопустимостта й - ТР №7/14 г. ОСГТК, т.10. Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.