Решение № 5699 от 25.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1282/2014 г.

Решение № 5699 от 25.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1282/2014 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Вратица - Враца" АД - гр. Враца, представлявано от изпълнителния директор Илия Георгиев Кьосов, чрез пълномощника адв. Юлиян Петров Димитров, против решение № 29/12.12.2013 г., постановено по адм. дело № 577/2013 г. по описа на Административен съд гр. Враца, в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против принудителни административни мерки, обективирани като предписания № 2 и № 3 по протокол от 24.09.2013 г. на дирекция "Инспекция на труда" гр. Враца. Касаторът поддържа, че решението в обжалваната част е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По изложените в жалбата съображения касаторът моли решението да бъде отменено в обжалваната част, а вместо него постановено друго, с което да бъдат отменени оспорените принудителни административни мерки. Претендира присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - дирекция "Инспекция по труда" - гр. Враца оспорва жалбата. В писмено становище, представено от пълномощника юрисконсулт Мая Кирилова се излагат съображения за правилност на решението. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: С обжалваната част от решението на Административен съд гр. Враца е отхвърлена жалбата на "Вратица - Враца" АД против принудителни административни мерки, обективирани като задължителни предписания № 2 и № 3 по протокол от 24.09.2013 г. на дирекция "Инспекция на труда" гр. Враца. Със същото решение съдът е отменил принудителни административни мерки, обективирани като задължителни предписания № 1 и № 4 по протокол от 24.09.2013 г. на дирекция "Инспекция на труда" гр. Враца, като съдебното решение в тази част не е обжалвано и е влязло в сила. За да отхвърли жалбата на дружеството против предписанията под № 2 и № 3 от посочения протокол, съдът е приел, че с оспорените принудителни административни мерки законосъобразно е разпоредено на "Вратица - Враца" АД да изплати в установените срокове уговореното трудово възнаграждение на работниците и служителите за м. юни и м. юли 2013 г. Приел е за установено, че за двата месеца са изплатени само част от дължимите трудови възнаграждения на работниците и служителите в дружеството, което е установено от справката, представена от самото дружество. Във връзка с възражението на дружеството, че не е конкретизирана точната сума за изплащане за положения от работниците и служителите труд, съдът е посочил, че размерът на сумата може да се установи от изготвената справка от дружеството. Във връзка с възражението за издаването на акта от некомпетентен орган, съдът е изложил, че са представени доказателства, от които се установява, че инспекторите, които са съставили протокола, са служители на дирекция "Инспекция по труда" гр. Враца, а инспекторите съгласно чл. 20, ал. 1 и ал. 4, т. 1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Инспекция по труда" са контролни органи и при осъществяване на дейността си могат да прилагат принудителни административни мерки, включително тези, предвидени в чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ. Така постановеното решение е правилно. Предмет на оспорването пред първоинстанционния съд са издадените на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ задължителни предписания, дадени на "Вратица - Враца" АД, обективирани в протокол за извършената на 24.09.2013 г. проверка от инспектори към дирекция "Инспекция на труда" гр. Враца. В предписанията под № 2 и № 3, жалбата против които е отхвърлена с обжалваното в настоящото производство съдебно решение, е предписано на дружеството като работодател да изпълни задължението си да изплаща в установените срокове уговореното трудово възнаграждение за извършената работа, съгласно чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда /КТ/, като с предписание под № 2 е предписано да се изплати дължимото трудово възнаграждение за месец юни 2013 г., а с това под № 3 - да се изплати дължимото трудово възнаграждение за м. юли 2013 г. В протокола е посочено, че при извършената проверка е установено, че работодателят не е изпълнил задължението си да изплаща в установените срокове уговореното трудово възнаграждение за извършената работа, като до момента на проверката не са изплатени напълно трудовите възнаграждения на работещите за м. юни и юли, с което са нарушени изискванията на чл. 128, т. 2 КТ. В рамките на извършената проверка от проверяваното дружество "Вратица - Враца" АД е представена Справка от 24.09.2013 г. за изплатени трудови възнаграждение на работници и служители, която е подписана от главния счетоводител и от касиера на дружеството. В тази справка е посочено следното: "...За месец юни 2013 г. от каса с РКО е изплатена работна заплата на работници и служители в размер на 7252,40 лв. и остават за изплащане още 61822,57 лв. За месец юли 2013 г. от каса с РКО е изплатена работна заплата 6392,44 лв. и остават още за изплащане 63649,71 лв. " В приложената идентификационна карта на "Вратица - Враца" АД, съставена на 24.09.2013 г. за целите на проверката и подписана за работодателя от инж. Виктория Велкова /означена като "инсп. еколог/инсп. ЗБ"/, е посочено, наред с останалото, че дружеството има нает персонал общо 198 души. По делото е представена сигнална записка с изх. № 007/10.09.2013 г. от Регионален съвет на КНСБ - гр. Враца, подписана от М. Иванова, заведена в дирекция "ИТ" с вх. № 0040/2802/10.09.2013 г., в която е изложено, че е постъпил сигнал за сериозно забавяне на трудовите възнаграждения на работниците и служителите във "Вратица - Враца" АД, като последно са платени по 100 лв. за м. май. В разпоредбата на чл. 404, ал. 1 КТ е предвидено, че за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях контролните органи на инспекцията по труда по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации могат да прилагат принудителни административни мерки, изброени в т. т. 1 - 9, като в т. 1 е предвидено издаването на задължителни предписания на работодателите за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство и др. В разпоредбата на чл. 128, т. 2 КТ, посочена като правно основание за издаване на оспорените пред съда задължителни предписания, е регламентирано, че работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. В т. 1 на същия чл. е предвидено задължението на работодателя в уговорените срокове да начислява във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите за положения от тях труд. В конкретния случай предписанията под № 2 и № 3 се отнасят единствено до изплащане в установените срокове на уговореното трудово възнаграждение. Предвид събраните доказателства обосновано е прието от административния орган и от първоинстанционния съд, че е доказано неизплащането на пълния размер на трудовите възнаграждения на работниците и служителите в дружеството "Вратица - Враца" АД за месеците юни и юли 2013 г. В справката за изплатени трудови възнаграждения на работници и служители, съставена от дружеството за целите на проверката, недвусмислено е посочено, че не е изплатен пълния размер на възнагражденията, като и за двата месеца общият размер на изплатените възнаграждения е едва около 10 % от начислените такива. Въпреки че в констатациите към протокола за извършена проверка не е посочено изрично, че дължимите възнаграждения на работниците и служителите за месеците юни и юли са начислени във ведомостите за заплати, от съвкупния анализ на доказателствата по делото се налага извода, че за посочените два месеца работодателят е начислил дължимите трудови възнаграждения. В справката за изплатени трудови възнаграждения, представена от "Вратица - Враца" АД е посочен размера на начислените трудови възнаграждения за всеки от месеците, като общият размер се получава при сумиране на изплатения размер на възнагражденията и на оставащия за изплащане. С начисляването на работните заплати във ведомостите за заплати работодателят е установил какъв е размера на дължимите от него суми на работниците и служителите за положения от тях труд, поради което се налага извода, че не е налице спор относно размера на дължимите възнаграждения. Неизплащането на дължимите трудови възнаграждения представлява нарушение на трудовото законодателство и по-конкретно на чл. 128, т. 2 КТ, поради което е налице посоченото в предписанията фактическо и правно основание за издаването им. Възражението на касатора, че оспорените принудителни административни мерки са незаконосъобразни поради това, че в предписанията не е посочен размера на възнагражденията, които следва да бъдат изплатени, е неоснователно. Действително, в предписанията не са изброени поименно работниците, на които следва да бъдат изплатени възнагражденията, съответно - сумата, която следва да бъде изплатена на всеки от тях. Това нарушение обаче не е съществено, тъй като дължимият размер е установен и признат от самото дружество - работодател с начисляването във ведомостите за заплати на трудовите възнаграждения за всеки от работниците и служителите в дружеството за месеците юни и юли. Поради това, че задължителните предписания препращат към изготвената от дружеството справка за изплатените трудови възнаграждения, а тя от своя страна е съставена въз основа на ведомостите за заплати /твърдение за обратното изобщо не е правено по делото/ се налага извода, че задължителните предписания се отнасят до изплащане именно на начислените във ведомостите за заплати за м. юни и м. юли трудови възнаграждения на работниците и служителите във "Вратица - Враца" АД. Изводите на първоинстанционния съд за това, че оспорените задължителни предписания са издадени от компетентен орган са правилни и се споделят от настоящия състав. От доказателствата, събрани в съдебното производство се установява, че лицата, които са извършили проверката и съответно са съставили протокола, в който са обективирани задължителните предписания, са били служители на длъжност "главен инспектор" в дирекция "Инспекция по труда" гр. Враца към датата на проверката и издаване на задължителните предписания. Правомощието за издаване на задължителни предписания по чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ е предоставено на контролните органи на инспекцията по труда. В чл. 20, ал. 1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", на който се е позовал и първоинстанционният съд, е предвидено, че при и по повод изпълнение на служебните си задължения инспекторът е контролен орган и има правомощия, установени в Кодекса на труда, Закона за здравословни и безопасни условия на труд, Закона за насърчаване на заетостта, Закона за държавния служител и в други нормативни актове, а в ал. 2 на същия чл. е предвидено, че правомощия на инспектор имат ръководителите на административни звена в специализираната администрация, служителите, назначени на длъжност инспектор, юрисконсултите, както и други служители на Главната инспекция по труда, назначени на експертни длъжности, които са изрично упълномощени от изпълнителния директор. Следователно, служителите, назначени на длъжност "главен инспектор" имат правомощията на инспектор, а инспекторът е контролен орган, който има правомощието да издава задължителни предписания по чл. 404, ал. 1, т. 1 КТ. Доводите на касатора във връзка с изискването за представяне на служебни карти при началото на проверката са неотносими към преценката относно компетентността на органа, издал оспорения административен акт. Наред с това, от представените по делото копия на служебни карти /находящи се на л. 16 от първоинстанционното дело и представени отново пред настоящата инстанция от ответника - л. 19/ се установява служебното качество на инспекторите, които са извършили проверката, а твърдението в касационната жалба, че при проверката са били представени други карти е необосновано, предвид събраните доказателства. По изложените съображения, не са налице твърдяните касационни основания за отмяна. Решението в обжалваната част е правилно и следва да бъде оставено в сила. Следва да се отбележи, че по идентичен случай и в същия смисъл е постановено решение № 1719/6.02.2014 г. по адм. дело № 12789/2013 г. на ВАС, шесто отделение. При този изход на спора не се възлагат разноски за производството пред настоящата инстанция, тъй като ответната страна не е претендирала такива. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение