Определение № 1711 от 16.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5499/2025 г.

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), чл. 144 от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на адвокат К. Байков, в качеството му на пълномощник на И. М. Д., за изменение на постановеното решение № 10784 от 03.11.2025 г. по настоящото адм. дело № 5499/2025 г., като на доверителя му бъдат присъдени и сторените пред първата инстанция разноски в размер на 1261,30 лева. Ответникът по искането - кмет на Община Казанлък, не представя отговор в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК. Искането е подадено от страна по делото, в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е процесуално допустимо, а разгледано по същество е основателно, като съображенията за това са следните: С решение № 10784 от 03.11.2025 г. по адм. дело № 5499/2025 г. настоящият състав на Върховния административен съд (ВАС), второ отделение, отмени решение № 1205 от 28.03.2025 г. по адм. дело № 831/2024 г. на Административен съд Стара Загора, като неправилно и вместо него реши спора по същество, като отмени мълчалив отказ на кмета на Община Казанлък да се произнесе по заявление вх. № 194-И-6466-1/03.07.2024 г. на И. Д. за разрешаване изработване на проект за изменение на ПУП-ПЗ за УПИ [заличен текст], гр. Казанлък, изпрати преписката на органа за произнасяне по същество по заявлението и осъди Община Казанлък да заплати на Далемски сумата от 1420 лева, за разноски само пред касационната инстанция. При пререшаване на спора, касационната инстанция дължи присъждането на разноски на касатора и за двете инстанции, съгласно чл. 143, ал. 1 АПК, ако са поискани своевременно и ако са налице доказателства за извършването им. В случая касаторът, в лицето на И. Д., чрез пълномощника му - адвокат Байков, с пълномощно от първата инстанция, е поискал присъждането на разноски с нарочен списък в последното открито съдебно заседание на Административен съд Стара Загора. Ангажирал е доказателства за заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 1250 лева, съгласно приложен договор за правна защита и съдействие, в който е инкорпорирана и разписка за заплащане в брой, както и платежното нареждане за заплатената държавна такса от 10 лева, с което извършването на тези разноски е надлежно доказано. ВАС е присъдил поисканите разноски само за касационната инстанция, при пропуск да присъди разноските за пред първата инстанция, направени от Д. Те са своевременно заявени за присъждане от страна на адвокат Байков, видно от протокола на съдебното заседание от 26.02.2025 г. С касационната жалба е поискано присъждането на всички разноски, поради което е следвало това искане да бъде уважено. Доказаните разноските на Д. по водене на делото пред първата инстанция възлизат на 644 евро (1260 лева), което налага изменение на постановеното решение в частта за разноските с присъждането и на тази сума. Не може да бъде присъдена претендираната сума от 1,30 лева по списъка на разноските за платена банкова такса по превода на държаната такса, тъй като, макар и реално платена, тази сума няма характера на разноски по смисъла на чл. 143, ал. 1 АПК и чл. 78, ал. 1 ГПК. Банковите такси са разход свързан с плащането, поради което не представляват съдебни разноски - чл. 71 ГПК, а освен това са разход, който жалбоподателят сам е избрал да извърши, защото можеше да плати дължимата държавна такса и в брой в съда, също безналично или по друг начин при който не се дължи банкова такса за превода. Воден от горното и на основание чл. 248, ал 3 ГПК, вр. чл. 144 АПК, вр. чл. 176а АПК и § 40 от ПЗР към ЗИД на АПК, обн. ДВ, бр. 63/2025 г., Върховният административен съд, второ отделение