Определение № 3 от 11.02.2014 г. на ВКС по т. д. № 400/2014 г.

Производството е образувано по искова молба на Б. Б. А. от [населено място] срещу [фирма], [населено място], с която е предявен иск за отмяна по реда на чл. 47, т. 3 и т. 5 ЗМТА на решение от 06.01.2014г. по арбитражно дело № 24/2013г. на Арбитражния съд за търговски спорове – Б.. С отделна молба ищецът е направил искане за спиране на изпълнението на арбитражното решение на основание чл. 48, ал. 2 ЗМТА. Върховен касационен съд, Второ търговско отделение намира молбата за процесуално допустима и основателна, предвид следното: С арбитражното решение, чиято отмяна се иска, молителят е осъден да заплати на [фирма], [населено място] сума в размер 5 400 лв., представляваща сбор от сумите, които са признати за адвокатски хонорар по посочени изпълнителни дела, законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба, и сумата 576 лв. – направени от ищеца по арбитражното дело съдебно-деловодни разноски. Молбата за спиране на изпълнението на арбитражното решение е подадена от легитимирана да предяви иска по чл. 47 ЗМТА страна в арбитражното производство, като исковата молба е формално редовна и подадена в преклузивния срок по чл. 48, ал. 1, пр. 1 ЗМТА /арбитражното решение е постановено на 06.01.2014г., а исковата молба е подадена на 10.02.2014г./ от упълномощен процесуален представител, видно от представени договор за правна защита и съдействие и пълномощно. Приложено е платежно нареждане за внесено обезпечение в размер 5 976 лв., която сума е постъпила по сметката за обезпечения на ВКС на 10.02.2014г., удостоверено на 11.02.2014г. от гл. специалист – счетоводител на ВКС. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че са налице предпоставките по чл. 48, ал. 2 ЗМТА за спиране на арбитражното решение, чиято отмяна се иска, до постановяване на решение по чл. 47 ЗМТА. Водим от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение