Определение № 2828 от 10.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1793/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Подадена е частна жалба от „Лион Инвест Груп“ АД срещу определение № 125 от 27.03.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 49/2024 г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на определение № 76 от 20.02.2024 г., постановено по същото дело, в частта за разноските, като бъде намалено присъденото юрисконсултско възнаграждение. В частната жалба се излагат съображения, че определението е неправилно, тъй като съдът не е изложил мотиви относно фактическата и правна сложност на делото. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, трето отделение, за да се произнесе по частната жалба, съобрази следното: С определение № 76 от 20.02.2024 г., постановено по ч.гр.д. № 49/2024 г. на Апелативен съд – Пловдив, е оставена без разглеждане като недопустима частна жалба срещу определение на окръжния съд, с което е оставено без уважение искане за спиране на изпълнението по изп. дело. В законоустановения срок е подадена молба по чл. 248 ГПК от „Лион Инвест Груп“ АД, с която се иска намаляване на присъденото на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД юрисконсултско възнаграждение от 150 лв. на 50 лв. С обжалваното определение съдът е отхвърлил молбата с мотиви, че определеният размер на възнаграждението е в законоустановените граници, а отговорът на жалбата, изготвен от юрисконсулта, е обстойно аргументиран. Частната жалба е неоснователна. Съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК размерът на присъденото юрисконсултско възнаграждение се определя по реда на чл. 37 ЗПП, който препраща към Наредбата за заплащане на правната помощ. В чл. 25а, ал. 3 от наредбата е посочено, че за предоставена правна помощ за изготвяне на писмен отговор, без явяване в съдебно заседание, възнаграждението е от 50 до 150 лв. В случая осъществената от юрисконсулта защита се изразява в подаване на отговор на жалбата, в който е изложил подробни аргументи срещу оплакванията на жалбоподателя. Фактът, че юрисконсултът не е събирал и представял доказателства, нито се е явявал в о.с.з., се дължи на особеностите на самото производство, а не на пропуски в защитата. Липсата на мотиви относно недопустимостта на жалбата, която е констатирана от въззивния съд, не може да обоснове намаляване на размера на присъденото юрисконсултско възнаграждение. Същественото е, че юрисконсултът е осигурил защита по всички оплаквания на жалбоподателя, като е изложил подробни аргументи срещу тях. Това е изисквало обсъждане на действията на съдебния изпълнител и особеностите на сключения договор за цесия и предполага достатъчна фактическа и правна сложност, за да липсва основание за намаляване размера на възнаграждението. В заключение, обжалваното определение е правилно и следва да се потвърди. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,