Определение № 4900 от 30.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1866/2024 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба от Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ, с изменено наименование съгласно пар.6, ал.1 от Закона за противодействие на корупцията, ДВ бр.84/06.10.23г.), чрез служител И. С. (с юридическо образование), срещу въззивно решение № 30/05.03.2024г. на Варненски апелативен съд, постановено по в.г.д.№502/2023г. В жалбата са изложени доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, постановено в нарушение на закона и в противоречие с със задължителната практика на ВКС. Насрещната страна Т. Р. А. с писмен отговор, чрез определения му особен представител адвокат Г. Б., оспорва жалбата. Твърди, че обжалваното въззивно решение е правилно и законосъобразно, постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и установената практика на ВКС. Насрещната страна Н. А. И., редовно призована, не е депозирала писмен отговор и не изразява становище по жалбата. Съставът на Върховния касационен съд при проверка допустимостта на производството, установи следното: Ответникът по предявения иск – Т. Р. А., има назначен особен представител по реда на чл.47, ал.6 от ГПК. По делото не са налице данни при администриране на касационната жалба въззивният съд да е определил възнаграждението на адв. Г. Б. за процесуалното представителство пред касационната инстанция. Същото следва да бъде предварително определено и внесено от ищеца за всяка инстанция, независимо дали той е жалбоподател или не, предвид разпоредбата на чл.81 от ГПК задължаваща съда да се произнесе по възнаграждението на особените представители с всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция. Условието да бъде внесена предварително сума за заплащане на адвокатско възнаграждение на особения представител по чл. 47, ал. 6 от ГПК, е сред абсолютните процесуални предпоставки за надлежно упражняване правото на иск и съдът следи служебно за наличието ѝ. На ищеца следва да бъдат дадени указания за внасяне на определената сума с предупреждение, че при неизпълнение производството по делото ще бъде прекратено, а евентуално постановените, невлезли в сила решения – обезсилени. Разпоредбата на чл. 129, ал. 2 от ГПК е приложима в конкретния случай, защото невнасянето на сумата за възнаграждението препятства движението на делото (участието на особен представител в производството е задължително и до назначаването му е налице процесуална пречка за извършване на съдопроизводствени действия, включително за изготвяне на отговор по жалба). Липсата на внесено възнаграждение за особен представител за съответната инстанция е основание за приложение на чл.129, ал.3 от ГПК. Предвид изложеното и доколкото администриращият въззивен съд не е събрал предварително сумата за възнаграждение на особения представител на ответника за касационното производство, пропускът следва да се поправи от настоящата инстанция. С оглед на това и при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че на особения представител на касатора следва да се определи първоначална сума за възнаграждение в размер на 1000лв. Същата следва да бъде заплатена от ищеца – Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество в едноседмичен срок от съобщението по сметка на касационната инстанция. Мотивиран от горното, съдът