Решение № 5274 от 15.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8280/2025 г.

Производството е касационно, по реда на чл. 209 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба от "Ейс Софт" ООД против Решение № 3193/20.03.2025 год., постановено от Административния съд - Варна по адм. д. № 1766/24 година, в частта, в която е отхвърлен иска на дружеството за заплащане на разликата до 475 лева в размер на 237 лева, претендирана като обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в платено адвокатско възнаграждение по НАХД № 5861/2018 г. по описа на Районен съд - Варна, както и за заплащане на претендираната като законна лихва сума в размер на 173,65 лв., от която 90,37 лв. поради погасяването й по давност за периода от 28.09.2019 г. до 12.08.2021 г., съгласно чл. 111, б. "в" ЗЗД. В касационната жалба се поддържа неправилност на решението в обжалваната част и се иска отмяната му, и постановяване на решение по същество с уважаване изцяло на исковата претенция. Поддържаните касационни основания са необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. В молба, постъпила по делото на 13.03.26 г. касаторът поддържа искане за присъждане на разноски и прави възражение за прекомерност на възнаграждението на ответника за процесуално представителство. Ответникът - Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор, постъпил по делото на 19.06.2025 година. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховната касационна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд преценява касационната жалба като допустима. Тя е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна по делото, за която решението в обжалваната му част е неблагоприятно. По основателността на касационната жалба, касационната инстанция преценява следното: Производството пред административния съд е образувано по искова молба от "Ейс Софт" ООД, с която е предявен иск срещу Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда " (ИАГИТ), за заплащане на обезщетение в размер на 475 лева за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение за адвокатска услуга, предоставена във връзка с обжалване пред Районен съд - Варна на Наказателно постановление ( НП)№ 03-007763/31.05.2017 г., издадено от директора на дирекция "Инспекция по труда", гр. Варна. Административният съд е квалифицирал иска като такъв с пр. осн. чл.1 ЗОДОВ и приел за установено, че в резултат на обжалването му по съдебен ред, НП е изменено от районния съд и е отменено напълно от административния съд. Съдът е установил, че по делото пред районния съд, жалбоподателят е представил договор за правна защита и съдействие с договорена услуга - изготвяне и депозиране на жалба срещу НП пред РС -Варна и осъществяване на процесуално представителство срещу договорено и платено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 475 лева. Съдът е установил, че по делото пред районния съд, адвокатът на жалбоподателя не се е явил. От правна страна, съдът е преценил иска като допустим и частично основателен. За да не присъди целия размер на претендираното обезщетение, съдът е преценил като основателно, направеното от ответника в производството по обжалване на НП, възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Съдът се е позовал на приетото в мотивите на ТР №1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 година, преценявайки, че размерът на обезщетението, който отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата е 238 лева, тоест, една втора от претендирания. Съдът е обосновал този свой извод, с ниската фактическа и правна сложност на делото, както и с обстоятелството, че част от договорената адвокатска услуга не е осъществена, а именно процесуалното представителство на дружеството пред РС-Варна. С тези съображения, административният съд е отхвърли предявения главен иск за сумата от 237 лева, както и за лихва върху тази сума. По отношение на акцесорния иск за заплащане на лихва върху обезщетението, съдът е уважил възражението на ответника за погасен по давност иск за периода от 28.09.19 г. до 12.08.21 година, на осн. чл. 111, б. "в" ЗЗД. По тези мотиви, съдът е отхвърлил иска за присъждане на мораторна лихва в размер на 45,28 лева за този период върху присъденото с решението обезщетение. Върховният административен съд преценява като частично неправилно решението на административния съд в частта, в която частично е отхвърлен главния иск. Административният съд е изложил подробни мотиви, защо преценява иска като частично неоснователен, които касационната инстанция споделя напълно, което прави ненужно повтарянето им. Неправилно обаче, съдът е определил размера на присъденото обезщетение. Съгласно Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в приложимата й редакция към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие пред Районен съд - Варна, и по -конкретно съгласно чл. 9 от нея с оглед обема на адвокатската услуга, справедливият размер на адвокатското възнаграждение би следвало да се изчисли в размер на 3/4 от възнаграждението по чл. 8, ал .1, т. 2 от същата наредба. Изчислено по посочения начин, справедливият размер на обезщетението за причинени вреди от направени разноски за адвокатска защита пред районния съд е 304 лева. По тези съображения, решението на административния съд в обжалваната част следва да се отмени за сумата от 66 лева и тази сума се присъди като обезщетение за претърпени имуществени вреди от платено адвокатско възнаграждение за адвокатската защита пред районния съд, ведно със законната лихва. За разликата от 171 лева над сумата от 66 лева до 237 лева, решението в обжалваната част като правилно следва да се потвърди. Основателно съдът е отхвърлил и претендираната законна лихва върху посочената разлика. Правилно е решението на административния съд в частта, в която е отхвърлил акцесорния иск за присъждане на лихва за периода от 28.09.2019 г. до 12.08.2021 г. върху присъденото обезщетение от 238 лева. Налице е направено възражение от ответника по иска, за изтекла погасителна давност за вземането за обезщетението за забава, за този период, което административният съд правилно е уважил. Доколкото обезщетението за забавено плащане е "периодично плащане", така както е тълкувано това понятие от Върховния касационен съд в ТР №3 от 18.05.2012 г. по т. д. № 3/2011 г., за него е приложима кратката тригодишна давност по чл. 111, б. "в" ЗЗД. Тази давност е изтекла за периода, посочен от съда, поради което претенцията за присъждане на лихва върху обезщетението от 238 лева е отхвърлена правилно за посочения период. За същия период следва да се отхвърли и акцесорният иск за лихва в размер от 12, 56 лева върху обезщетението от 66 лева, на същото основание. Дължимото обезщетение за забавено плащане на обезщетението от 66 лева за периода от 13.08.21 г. до датата на исковата молба - 13.08. 24 г. е в размер от 23, 20 лева. До размера на тази сума следва да се отмени решението на първоинстанционния съд в частта, в която е отхвърлил претенцията за заплащане на законна лихва, а за разликата над нея до сумата от 173, 65 лева решението следва да се потвърди. Предвид изхода на спора, както и искането на касатора, решението на първоинстанционния съд да се измени и в частта на разноските при уважаване на касационната жалба, разноските за първоинстанционното производство, присъдени на ищеца за получената от него адвокатска защита следва да се увеличат. Настоящата инстанция използва механизма за изчисляването им, приложен от първоинстанционния съд, в резултат на което дължимите на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение се увеличават на 140,26 лева. Респективно, дължимото юрисконсултско възнаграждение на ответника за първоинстанционното производство е в размер на 44 лева. След компенсация, на ищеца следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение за първата съдебна инстанция в размер на 96,26 лева. Решението на административния съд в частта за разноските следва да се увеличи със сумата от 42,53 лева. По разноските за касационната инстанция: По искането за разноски на касатора. На осн. чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ на касатора следва да се присъди държавната такса в цялост за касационното производство. Основателно е възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Предвид липсата на осъществено процесуално представителство от адвоката в проведеното по делото открито съдебно заседание, справедливият размер на разноските за адвокатска защита се определя по аналогията на чл. 9 от Наредба №1 от 09.07.2004 г., в размер на 300 лева. Ответникът в касационното производство също е заявил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Следващото се такова в размер на 100 лева следва да се редуцира до сума пропорционална на потвърдената част от обжалваната на първоинстанционното решение. Изчислен по посочения начин, размерът на юрисконсултското възнаграждение, който се следва на ответника за касационното производство е 78 лева. След компенсация на касатора следва да се присъдят разноски в размер на 225,28 лева, която сума, изразена в евро е 115,18 евро. Воден от горните съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд