Определение № 2378 от 28.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1688/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 248, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/. Образувано е по частна жалба на „Корнер“ ООД, гр. София, представлявано от управителя В. Николов, подадена чрез адв. М. Маринова, против определение № 581 от 22.12.2023 г., постановено по адм. дело № 164/2023 г. по описа на Административен съд – Добрич, с което е отхвърлено искането на дружеството за изменение на протоколно определение от 21.11.2023 г., постановено по същото дело, в частта за разноските. В частната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното определение като неправилно и се излагат съображения, че размерът на присъденото адвокатско възнаграждение в полза на Община Каварна е несправедлив и следва да бъде намален на 500 лева. Ответникът главен архитект на Община Каварна, в писмено възражение, изразява становище за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК, намира същата за процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение, постановено по реда на чл. 248 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, е отхвърлена жалбата на „Корнер“ ООД, представляваща искане за изменение на протоколно определение от 21.11.2023 г., постановено по адм. дело № 164/2023 г., в частта за разноските. С определението от 21.11.2023 г., на основание чл. 159, т. 8 във вр. с чл. 155, ал. 3 от АПК е оставена без разглеждане жалбата на „Корнер“ ООД срещу отказ с изх. № АБ-30-137-/1/21.02.2023 г. на главния архитект на Община Каварна да издаде разрешение за поставяне на преместваеми обекти в ПИ с идентификатор 72693.600.83 по КККР на с. Топола, общ. Каварна и дружеството е осъдено да заплати на Община Каварна сумата 1680 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС. За да обоснове извод за неоснователност на искането за изменение на определението в частта на разноските, съдът е приел, че производството по делото е прекратено поради оттегляне на оспорването от страна на „Корнер“ ООД, а разноските са присъдени правилно на ответника с оглед разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК, като размерът им е съобразен с представените доказателства за действително им заплащане и с оглед липсата на направено възражение за тяхната прекомерност. Определението е правилно. Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че в съответствие с разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК при прекратяване на съдебното производство по молба на жалбоподателя ответникът има право на разноски. В случая разноските са присъдени с оглед своевременното искане на процесуалния представител на административния орган /ответник/, представените доказателства за действително заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 1680 лева с включен ДДС, както и надлежното му упълномощаване за оказване на процесуално представителство и защита по конкретното дело пред Административен съд – Добрич от главния архитект на Община Каварна. При тези факти и при липсата на своевременно направено искане от насрещната страна за присъждане на възнаграждение за адвокат в по-нисък размер, законосъобразно е преценено от съда, че разноските са дължими в пълен размер и не следва да бъдат редуцирани. В тази връзка наведените доводи, свързани с минималния размер, предвиден за такъв вид дела по чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и броят на проведените съдебни заседания са ирелевантни, тъй като възражение за прекомерност преди приключване на последното по делото заседание не е направено, а при липсата на своевременно сезиране съдът не може по свой почин да намали размера на адвокатското възнаграждение. Независимо от това, в обжалваното определение съдът е изложил съображения в отговор на тези оплаквания, като правилно е прието, че по делото са извършени множество процесуални действия, допуснато е изготвяне на съдебно-техническа експертиза, а размерът на заплатеното адвокатско възнаграждение не надвишава значително минималния, установен в чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения обжалваното определение, с което е отхвърлено искането на „Корнер“ ООД за изменение на протоколно определение от 21.11.2023 г., постановено по адм. дело № 164/2023 г. по описа на Административен съд – Добрич в частта за разноските, като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение на основание чл. 221, ал. 2 АПК във вр. с чл. 236 АПК,