Решение № 3162 от 19.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8014/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 76, ал. 1 от Закона за противодействие на корупцията (отм. със Закона за изменение и допълнение на Закона за Сметната палата, ДВ, отм., бр. 16 от 10.02.2026 г.)и във вр. с пар.31 от ПЗР на Закона за сметната палата. Образувано е по касационна жалба на Комисия за противодействие на корупцията, представлявана от председателя ,чрез пълномощник главен юрисконсулт Трифонов против Решение № 6199 от 30.06.2025г., постановено по адм. д. № 34/2025 г. по описа на Административен съд - Хасково, с което е отменено Решение № РС-193-24-139/02.12.2024 г. на Комисията за противодействие на корупцията и осъдени да заплатят разноски на жалбоподателката. Релевирани са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Искането е оспореното съдебно решение да бъде отменено, съответно да бъде отменено и процесното решение за установяване на конфликт на интереси с произтичащите от това законни последици. Претендират се разноски. Ответникът по касация – М. Г. Р. е депозирала писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита обжалваното решение за правилно и обосновано, постановено в съответствие с материалния закони и съдопроизводствените правила. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба се явява частично основателна. С оспореното решение Административен съд – Хасково е отменил изцяло Решение № РС-193-24-139/02.12.2024 г. на Комисията за противодействие на корупцията и осъдил административния орган за разноски в полза на жалбоподателката. С Решение № РС-193-24-139/02.12.2024 г. на Комисията за противодействие на корупцията на основание чл. 74, ал. 1 и ал. 2 от ЗПКОНПИ (отм.) и чл. 92, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК, във вр. с § 7, ал. 2 от ПЗР на ЗПК, Комисията за противодействие на корупцията е установила конфликт на интереси по отношение на М. Р., кмет на Община [населено място], и в това й качество лице, заемало висша публична длъжност по чл. 6, ал. 1, т. 32 от ЗПКОНПИ (отм.), респективно заемащо публична длъжност по чл. 6, ал. 1, т. 32 от ЗПК, за това, че е сключила договори № 63/01.04.2021 г., № 87/09.07.2021 г., № 89/20.10.2022 г., № 43/01.04.2023 г., № 10/04.01.2022 г., № 14/03.01.2023 г. и № 13/02.01.2024 г. със своя първи братовчед - С. Х. и свързано с нея лице по смисъла на § 1, т. 15, б. „а“ от ДР на ЗПКОНПИ (отм.), респ. § 1, т. 9, б. „а“ от ДР на ЗПК, в нарушение на разпоредбата на чл. 58, изречение второ, предл. първо от ЗПКОНПИ (отм.), респ. чл. 76, изр. второ, предл. първо от ЗПК. С решението й е наложена глоба в размер на 5 000 лв., на основание чл. 171, ал. 1 от ЗПКОНПИ (отм.), респ. чл. 113, ал. 1 от ЗПК, за осъществен конфликт на интереси по чл. 52 от ЗПКОНПИ (отм.), респ. чл. 70 от ЗПК, за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 58, изр.второ, предл. първо от ЗПКОНПИ (отм.), респ. чл. 76, изр. второ, предл. първо от ЗПК, в качеството й на лице, заемало висша публична длъжност по чл. 6, ал. 1, т. 32 от ЗПКОНПИ (отм.), респ. заемащо публична длъжност по чл. 6, ал. 1, т. 32 от ЗПК. С решението е установен и конфликт на интереси по отношение на М. Р., кмет на Община [населено място], и в това й качество лице, заемало висша публична длъжност по чл. 6, ал. 1, т. 32 от ЗПКОНПИ (отм.), респективно заемащо публична длъжност по чл. 6, ал. 1, т. 32 от ЗПК, за това, че е извършила други действия в частен интерес, като е подписала платежни/преводни нареждания, а именно плащания към бюджета от 31.03.2021 г., 23.04.2021 г., 26.05.2021 г., 25.06.2021 г., 27.07.2021 г., 26.08.2021 г., 27.09.2021 г., 25.10.2021 г., 17.12.2021 г., 25.01.2022 г., 23.02.2022 г., 28.03.2022 г., 18.04.2022 г., 26.05.2022 г., 21.07.2022 г., 27.09.2022 г., 24.10.2022 г., 27.10.2022 г., 23.11.2022 г., 16.12.2022 г., 27.01.2023 г., 24.02.2023 г., 28.03.2023 г., 05.04.2023 г., 25.04.2023 г., 25.05.2023 г., 26.07.2023 г., 29.08.2023 г., 27.11.2023 г., 20.12.2023 г., 29.01.2024 г., 27.02.2024 г. и 27.03.2024 г., с които са заплатени възнаграждения на С. Х. – неин първи братовчед и свързано с нея лице по смисъла на § 1, т. 15, б. „а“ от ДР на ЗПКОНПИ (отм.), респ. § 1, т. 9, б. „а“ от ДР на ЗПК, в нарушение на разпоредбата на чл. 58, изречение второ, предл. второ от ЗПКОНПИ (отм.), респ. чл. 76, изр. второ, предл. второ от ЗПК. Наложена й е глоба в размер на 5 000 лева на основание чл. 171, ал. 1 от ЗПКОНПИ, респ. чл. 113, ал. 1 от ЗПК, за осъществен конфликт на интереси по чл. 52, респ. чл. 70 от ЗПК, за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 58, изречение второ от ЗПКОНПИ (отм.), респ. чл. 76, изречение второ, предл. второ от ЗПК, от лице, заемало висша публична длъжност по чл. 6, ал. 1, т. 32 от ЗПКОНПИ (отм.), респ. заемащо публична длъжност по чл. 6, ал. 1, т. 32 от ЗПК. Отнета е в полза на държавата от М. Р. сума в размер на 15 203,55 лв., представляваща материална облага, реализирана от свързаното с нея лице и неин първи братовчед – С. Х., на основание чл. 81, ал. 2 от ЗПКОНПИ (отм.), респ. чл. 99, ал. 2 от ЗПК. С решението не е установен конфликт на интереси по отношение на М. Р., кмет на Община [населено място] и в това ѝ качество лице, заемало висша публична длъжност по чл. 6, ал. 1, т. 32 от ЗПКОНПИ (отм.), респ. заемащо публична длъжност по чл. 6, ал. 1, т. 32 от ЗПК, във връзка със сключени договори № 111/12.11.2021 г., № 101/24.10.2023 г. и № 109/01.11.2023 г. между Община [населено място] и С. Х., поради липсата на упражнени правомощия по служба. Въз основа на събраните по делото доказателства в производството, Административен съд - Хасково е установил следната фактическа обстановка: Производството е образувано по повод постъпил в администрацията на КПК сигнал с вх. № С-193/11.03.2023г. Установено е безспорно, че М. Р. заема длъжността кмет на Община [населено място] за мандати 2019-2023 г. и 2023-2027 г., видно Удостоверение на ОИК - [населено място] за избран кмет на община № 1/28.10.2019 г. и Клетвен лист от 04.11.2019 г., както и Удостоверение ОИК - [населено място] за избран кмет на община № 1, съгласно Решение № 101-МИ/06.11.2023 г. на и Клетвен лист от 09.11.2023 г. Прието е, че лицето С. Т. Х. е син на сестрата на бащата на Р., неин първи братовчед. С него са сключени подробно изброени в административния акт и съдебното решение договори с предмет „поддръжка техническо оборудване за парламентарни избори, съответно: Договор № 63/01.04.2021 г. с предмет „поддръжка техническо оборудване за парламентарни избори 04.04.2021 г.“, за срок от 1 месец и сума в размер на 237 лв.; Договор № 87/09.07.2021 г. с предмет „поддръжка техническо оборудване за парламентарни избори 11.07.2021 г.“, за срок от 1 месец и сума в размер на 237 лв.;Договор № 89/20.10.2022 г. с предмет „преглед и подготовка на МФУ за избори“, за срок от 1 месец и сума в размер на 250 лв.; Договор № 43/01.04.2023 г. с предмет „преглед и подготовка на МФУ за избори“, за срок от 1 месец и сума в размер на 237 лв.; Договор № 10/04.01.2022 г. е предмет „поддръжка на компютърна техника и софтуер в Община [населено място]“, за срок от 1 месец и сума в размер на 550 лв.; Договор № 14/03.01.2023 г. е предмет „поддръжка на компютърна техника и софтуер в Община [населено място]“, за срок от 1 месец и сума в размер на 550 лв.; Договор № 13/02.01.2024 г. е предмет „поддръжка на компютърна техника и софтуер в Община [населено място]“, за срок от 1 месец и сума в размер на 550 лева. От приложените по делото доказателства е установено, че в качеството си на кмет, Р. е подписала констативни протоколи и платежни документи, с които съответно е приета работата и е наредено заплащане на лицето Х. по граждански договори. През 2021 г. плащанията са извършени на следните дати: на 31.03.2021 г., 23.04.2021 г. (два пъти), 26.05.2021 г., 25.06.2021 г., 27.07.2021 г. (два пъти), 26.08.2021 г., 27.09.2021 г., 25.10.2021 г. и 17.12.2021 г., като са издадено констативни протоколи по граждански договори от 2021г. Установени са извършени плащания и през 2022г. на 25.01.2022 г., 23.02.2022 г., 28.03.2022 г., 18.04.2022 г., 26.05.2022 г., 21.07.2022 г., 27.09.2022 г., 27.10.2022 г., 23.11.2022 г., 16.12.2022 г. и 24.10.2022 г.,съответно по сключени граждански договори от 2022г. и издадени констативни протоколи. Плащания са извършени и през 2023г., съответно на 27.01.2023 г., 24.02.2023 г., 28.03.2023 г., 05.04.2023 г., 25.04.2023 г., 25.05.2023 г., 26.07.2023 г., 29.08.2023 г., 27.11.2023 г. и 20.12.2023 г. ,по сключен граждански договор от 2023г. и издаден констативен протокол. През 2024 г. са извършени плащания на 29.01.2024 г., 27.02.2024 г. и 27.03.2024 г., по договор сключен през 2024г., като за плащанията са издадени констативни протоколи. В образуваната административна процедура по чл.89, ал.1 от ЗПК, Комисията за противодействие на корупцията е изслушала Р. на 20.05.2024, запознала се е със събраните по административната преписка материали, изложила е възражения. С Решение № РС-193-24-139/02.12.2024 г. Комисията за противодействие на корупцията на основание чл. 74, ал. 1 и ал. 2 от ЗПКОНПИ (отм.) и чл. 92, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК, във вр. с § 7, ал. 2 от ПЗР на ЗПК, Комисията за противодействие на корупцията е установила конфликт на интереси по отношение на М. Р., кмет на Община [населено място], и в това й качество лице, заемало висша публична длъжност по чл. 6, ал. 1, т. 32 от ЗПКОНПИ (отм.), респективно заемащо публична длъжност по чл. 6, ал. 1, т. 32 от ЗПК, за това, че е сключила договори със своя първи братовчед - С. Х., свързано с нея лице по смисъла на § 1, т. 15, б. „а“ от ДР на ЗПКОНПИ (отм.), респ. § 1, т. 9, б. „а“ от ДР на ЗПК, в нарушение на разпоредбата на чл. 58, изречение второ, предл. първо от ЗПКОНПИ (отм.), респ. чл. 76, изр. второ, предл. първо от ЗПК. На лицето е наложена глоба в размер на 5000лв. на основание чл. 171, ал. 1 от ЗПКОНПИ (отм.), респ. чл. 113, ал. 1 от ЗПК, за осъществен конфликт на интереси по чл. 52 от ЗПКОНПИ (отм.), респ. чл. 70 от ЗПК, за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 58, изр.второ, предл. първо от ЗПКОНПИ (отм.), респ. чл. 76, изр. второ, предл. първо от ЗПК, в качеството й на лице, заемало висша публична длъжност по чл. 6, ал. 1, т. 32 от ЗПКОНПИ (отм.), респ. заемащо публична длъжност по чл. 6, ал. 1, т. 32 от ЗПК. Със същото решение е установен и конфликт на интереси по отношение на М. Р. кмет на Община [населено мяст], и в това й качество лице, заемало висша публична длъжност по чл. 6, ал. 1, т. 32 от ЗПКОНПИ (отм.), респективно заемащо публична длъжност по чл. 6, ал. 1, т. 32 от ЗПК, за това, че е извършила други действия в частен интерес, като е подписала платежни/преводни нареждания, а именно плащания към бюджета от 31.03.2021 г., 23.04.2021 г., 26.05.2021 г., 25.06.2021 г., 27.07.2021 г., 26.08.2021 г., 27.09.2021 г., 25.10.2021 г., 17.12.2021 г., 25.01.2022 г., 23.02.2022 г., 28.03.2022 г., 18.04.2022 г., 26.05.2022 г., 21.07.2022 г., 27.09.2022 г., 24.10.2022 г., 27.10.2022 г., 23.11.2022 г., 16.12.2022 г., 27.01.2023 г., 24.02.2023 г., 28.03.2023 г., 05.04.2023 г., 25.04.2023 г., 25.05.2023 г., 26.07.2023 г., 29.08.2023 г., 27.11.2023 г., 20.12.2023 г., 29.01.2024 г., 27.02.2024 г. и 27.03.2024 г., с които са заплатени възнаграждения на С. Х. – неин първи братовчед и свързано с нея лице по смисъла на § 1, т. 15, б. „а“ от ДР на ЗПКОНПИ (отм.), респ. § 1, т. 9, б. „а“ от ДР на ЗПК, в нарушение на разпоредбата на чл. 58, изречение второ, предл. второ от ЗПКОНПИ (отм.), респ. чл. 76, изр. второ, предл. второ от ЗПК. На лицето е наложена глоба в размер на 5000лв. на основание чл. 171,ал.1 от ЗПКОНПИ, респ. чл. 113, ал. 1 от ЗПК, за осъществен конфликт на интереси по чл. 52, респ. чл. 70 от ЗПК, за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 58, изречение второ от ЗПКОНПИ (отм.), респ. чл. 76, изречение второ, предл. второ от ЗПК, от лице, заемало висша публична длъжност по чл. 6, ал. 1, т. 32 от ЗПКОНПИ (отм.), респ. заемащо публична длъжност по чл. 6, ал. 1, т. 32 от ЗПК. На основание чл. 81, ал. 2 от ЗПКОНПИ (отм.), респ. чл. 99, ал. 2 от ЗПК от Р. е отнета в полза на държавата сума в размер на 15 203,55 лв., представляваща материална облага, реализирана от свързаното с нея лице. С решението не е установен конфликт на интереси по отношение на Р. като кмет на Община [населено място] и в това ѝ качество лице, заемало висша публична длъжност по чл. 6, ал. 1, т. 32 от ЗПКОНПИ (отм.), респ. заемащо публична длъжност по чл. 6, ал. 1, т. 32 от ЗПК, във връзка със сключени договори № 111/12.11.2021 г., № 101/24.10.2023 г. и № 109/01.11.2023 г. между Община [населено място] и Х., поради липсата на упражнени правомощия по служба. За да отмени изцяло Решение № РС-193-24-139/02.12.2024 г. на Комисията за противодействие на корупцията, съдът приел допуснато от административния орган нарушение на материалния закон при постановяване на административния акт. Изложен са правни изводи за приложението на Законът за противодействие на корупцията (ЗПК) в сила от 06.10.2023 г., който отменя редица текстове от ЗПКОНПИ (отм.) по отношение на състави на конфликт на интереси и санкциите, предвидени при установяване на нарушения. Констатирал, че процесният случай не попада в приложното поле на § 5 от ПЗР на ЗПК, т.к. производството по установяване на конфликт на интереси е образувано с решение на Комисията от 18.03.2024 г., след влизане в сила на новия ЗПК на 06.10.2023 г., при което се изключвала възможността за прилагане на отменения закон, дори по отношение на факти, осъществени преди 06.10.2023 г. В мотивите на съдебния акт е прието, че след като ЗПК като материален закон действа занапред и се прилага за действия и актове, извършени след влизането му в сила - 06.10.2023 г., за които са неприложими нормите и институтите на ЗПКОНПИ (отм.), то не следва да се санкционират действия, извършени преди този момент, след като няма образувано производство пред КПКОНПИ преди 06.10.2023 г. Според съда юридическите факти свързани с конфликта на интереси при производства образувани след 06.10.2023 г., следва да се преценяват само в хипотезата на новите норми от ЗПК, ако са възникнали след тази дата. Недопустимо било да се смесват правните квалификации по разпоредбите и на двата закона едновременно. В обжалваното решение Комисията е приела наличие на конфликт на интереси за Р. по отношение на договори и действия осъществени в периода от месец април 2021 г. до месец март 2024 г., като едновременно приложила разпоредби и от ЗПКОНПИ, и от ЗПК – чл. 58, изр. второ от ЗПКОНПИ (отм.) и чл. 76 от ЗПК, чл. 52 от ЗПКОНПИ (отм.) и чл. 70 от ЗПК, чл. 81 от ЗПКОНПИ (отм.) и чл. 99 от ЗПК. В мотивите си Комисията не е извършила разграничение между приложимостта на двата закона поотделно спрямо конкретни фактически действия, а е изложила правен извод за наличие на конфликт на интереси, изграден върху смесени правни квалификации, като съответно е наложила имуществени санкции и глоби с оглед констатираните действия на жалбоподателката в периода 2021–2024 г. В мотивите на оспорения съдебен акт съдът акцентирал на липсата на разграничение направено от административния орган относно действията, извършени в хипотезата на отменения закон, и тези извършени в приложното поле на новия закон, като били наложени санкции за целия период, включително въз основа на факти, по отношение на които не съществува правна норма, която може да бъде приложена към датата на производството. Съдът е взел предвид и липсата на разграничение по отделни периоди на нарушения при определяне на наложените санкции за целия период 2021-2024 г., както и неправилно определяне на материалната облага, подлежаща на отнемане като общия сбор от сумите по всички договори и осъществени плащания, включително тези преди и след 06.10.2023 г., което изисквало преизчисляване на санкциите, без това да е в компетентността на съда. Според съда административният акт бил в противоречие с принципите на правна сигурност и предвидимост на санкцията, предвид констатираното смесване на правни режими. Съдът аргументирал теза, че след приемането на новия ЗПК определени действия остават несанкционирани поради промяна в законодателството, като изложил мотиви за липса на възможност за приложение на материалните и процесуални норми на ЗПКОНПИ (отм.) и съответно ЗПК за действия и актове, извършени преди 06.10.2023 г., за които няма открито производство по проверка за установяване на конфликт на интереси и няма висящи производства пред съд. Според съда ЗПК като материален закон действа занапред и може да се приложи за действия и актове, извършени след влизането му в сила - 06.10.2023 г., но не и за действия извършени при действието на ЗПКОНПИ (отм.). Изложена е теза, че законодателната промяна не санкционирала юридически факти - актове и действия преди влизане в сила на ЗПК - 06.10.2023 г., ако няма образувано производство пред КПКОНПИ преди 06.10.2023 г. като за образувани производства след тази дата юридическите факти следвало да се преценяват само в хипотезата на нормите от ЗПК, но когато са осъществени след тази дата. Първоинстанционният съд възприел фактическите установявания на органа, и приел,че решението е издадено от компетентен орган, в кръга на правомощията му по чл. 92, ал. 1, във вр. с чл. 89, ал. 1 ЗПК, в изискуемата писмена форма и има съдържанието, посочено в чл. 92, ал. 2 ЗПК, като са изложени фактическите и правни основания за издаването на решението, при което ни били установени съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Решението е валидно, частично допустимо, правилно като краен резултат в допустимата част, но по други съображения, изложени от касационната инстанция. На първо място съдът недопустимо се е произнесъл свръх петитум, като е преценявал законосъобразност на административния акт в неговата цялост, без да е сезиран с такава жалба и съответно отменил изцяло оспорения пред него административен акт. Пред първоинстанционния съд М. Г. Р. е оспорила Решение № РС-193-24-139/02.12.2024 г. на Комисията за противодействие на корупцията единствено в частта на установения по отношение на нея конфликт на интереси, без да е оспорила наложените с административния акт на осн. чл.171, ал.1 от ЗПКОНПИ/отм./ респ. чл.113, ал.1 от ЗПК глоби от по 5000лв., както и отнемането в полза на държавата на суми представляващи полученото от нея нетно дневно възнаграждение за датите, на които е установено нарушението и сумата, представляваща материална облага, реализирана от свързаното с нея лице. С цялостната отмяна на Решение № РС-193-24-139/02.12.2024 г. на Комисията за противодействие на корупцията, съдът отменил и акта в благоприятната за адресата част, която няма правен интерес да оспори, а именно не установения конфликт на интереси във връзка със сключени изброените в акта договори между Община [населено място] и С. Х., вследствие липса на упражнени от нея правомощия по служба. Административният акт на КПК е влязъл в законна сила в частта на наложените на Р. глоби от по 5000лв. по двата състава на установените конфликти на интереси, както и в частта на отнета в полза на държавата сума в размер на 15 203,55 лв., представляваща материална облага, реализирана от свързаното с нея лице и в частта на не установен конфликт на интереси по отношение на Р. като кмет на Община [населено място] и в това ѝ качество лице, заемало висша публична длъжност по чл. 6, ал. 1, т. 32 от ЗПКОНПИ (отм.), респ. заемащо публична длъжност по чл. 6, ал. 1, т. 32 от ЗПК, във връзка със сключени договори № 111/12.11.2021 г., № 101/24.10.2023 г. и № 109/01.11.2023 г. между Община [населено място] и Х., поради липсата на упражнени правомощия по служба. В изложения смисъл първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, водещо до обезсилване на съдебното решение в частта, в която съдът се е произнесъл без да е сезиран с жалба, като не е очертал правилно правния спор и предмета на делото. Настоящата съдебна инстанция не споделя правните изводи на първоинстанционния административен съд относно приложимост на материалните правни норми. Съдът неправилно е преценил настъпилата промяна в нормативната уредба, с която е влязъл в сила нов Закон за противодействие на корупцията (обн. ДВ, бр. 84 от 6 октомври 2023 г., в сила от 06.10.2023 г.), с § 3 от ПЗР на който са направени редица изменения и допълнения и са отменени множество разпоредби на ЗПКОНПИ (понастоящем Закон за отнемане на незаконно придобитото имущество (загл. изм. - ДВ, бр. 84 от 2023 г., в сила от 06.10.2023 г.), включително относимите към настоящия правен спор норми на Глава осма, § 2, като материята е преуредена в новия Закон за противодействие на корупцията, понастоящем също отменен. Според настоящия състав дълбоко погрешен е правният извод, че с приемане на новия ЗПК, възникналите юридически факти - актове и действия преди влизането му в сила не следва да бъдат санкционирани. Не се споделя правния извод, че за наложените санкции на Р. за целия период, са действия, по отношение на които не съществува приложима правна норма към датата на производството, както и дълбоко погрешен се явява правният извод, че всички договори и плащания, осъществени преди 06.10.2023 г., не могат да бъдат предмет на правна квалификация нито по отменения ЗПКОНПИ, тъй като производството е образувано след неговата отмяна, нито по ЗПК, тъй като този закон няма обратно действие. Този извод на съда противоречи на основни принципи в правото за действието на материално правните норми относно момента на извършване на деянията, които са квалифицирани като нарушения по смисъла на ЗПКОНПИ/отм/ и ЗПК/отм./ Периодът на извършване на действията, определени като конфликт на интереси, следва да бъде отнесен към приложимата правна норма, действаща към момента на извършване на деянието. Материалноправните разпоредби действат занапред, освен ако не е им е придадено обратно действие, каквото в случая не е налице. За действия извършени в установен конфликт на интереси до 06.10.2023 г. приложими са действалите материалноправни разпоредби на ЗПКОНПИ /отм./, а от 06.10.2023 г., тези на чл. 76 и чл. 77, ал. 1от ЗПК/отм/, и в съответствие с чл. 91 ЗПК/отм/, като по отношение на процесуалните норми е приложим ЗПК/отм./, който урежда условията и реда за установяване на конфликт на интереси, тъй като Решение за образуване на производството пред КПК е издадено на 18.03.2024г., а Решение за установяване на конфликт на интереси, е издадено на 02.12.2024г.,преди отмяната на ЗПК. На основание чл. 52 от ЗПКОНПИ/отм./, както и чл. 70 от ЗПК/отм/, конфликт на интереси възниква, когато лице, заемащо висша публична длъжност, има частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективното изпълнение на правомощията или задълженията му по служба. Според приложимата разпоредба на закона, фактическият състав на конфликта на интереси изисква кумулативното наличие на три материалноправни предпоставки: 1 лице, което заема висша публична длъжност по смисъла на чл. 6 от ЗПКОНПИ /отм./, респ. лице по § 2, ал. 1 от ДР на ЗПКОНПИ /отм./, съответно лице по § 2, ал. 1, т. 1 от ДР на ЗПК; 2 частен интерес за това лице по смисъла на чл. 53, във връзка с чл. 54 от ЗПКОНПИ (отм.), съответно по смисъла на чл. 71, във вр. с чл. 72 от ЗПК/отм./, или за свързано с него лице и 3 възможност този частен интерес да повлияе на безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията на лицето или на задълженията му по служба. Липсата на която и да било от трите кумулативни предпоставки препятства осъществяването на състава за конфликт на интереси. Разпоредбата на чл. 53 от ЗПКОНПИ /отм./ е възпроизведена в чл. 71 ЗПК/отм./, съгласно които: частен интерес е всеки интерес, който води до облага от материален или нематериален характер за лице, заемащо висша публична длъжност, или за свързани с него лица, включително всяко поето задължение. Разпоредбата на чл. 54 от ЗПКОНПИ /отм./ е възпроизведена в чл. 72 ЗПК/отм/, облага е всеки доход в пари или в имущество, включително придобиване на дялове или акции, както и предоставяне, прехвърляне или отказ от права, получаване на стоки или услуги безплатно или на цени, по-ниски от пазарните, получаване на привилегия или почести, помощ, глас, подкрепа или влияние, предимство, получаване на или обещание за работа, длъжност, дар, награда или обещание за избягване на загуба, отговорност, санкция или друго неблагоприятно събитие. Конфликт на интереси може да има единствено, ако съответният частен интерес на лицето, заемащо висша публична длъжност, е във връзка с упражняването на неговите властнически правомощия. Предвид конкретиката на казуса и свързаността на лицата, следва да се подчертае, че обстоятелството на свързаност между две лица само по себе си не обуславя извод за наличие на конфликт на интереси. Поради санкционния характер на производството, наличието на конфликт на интереси следва да бъде безспорно установено от фактическа страна. Разпоредбата на чл. 58, изр. първо от ЗПКОНПИ/отм/, както и на чл. 76 ЗПК/отм/, предвижда, че лице, заемащо висша публична длъжност няма право да участва в подготовката, обсъждането, приемането, издаването или постановяването на актове, да изпълнява контролни или разследващи функции или да налага санкции в частен интерес. Административният орган е установил и конфликт на интереси по отношение на М. Р., в качеството и на лице, заемащо публична длъжност по см. на чл. 6, ал. 1, т. 32 от ЗПК/отм/, за това, че е сключила договори със своя първи братовчед - С. Х., свързано с нея лице по смисъла на § 1, т. 15, б. „а“ от ДР на ЗПКОНПИ (отм.), респ. § 1, т. 9, б. „а“ от ДР на ЗПК, в нарушение на разпоредбата на чл. 58, изречение второ, предл. първо от ЗПКОНПИ (отм.), респ. чл. 76, изр. второ, предл. първо от ЗПК. Със същото решение е установен конфликт на интереси по отношение на М. Р., в качеството и на лице, заемащо публична длъжност по см. на чл. 6, ал. 1, т. 32 от ЗПК/отм./ за подписването на преводни нареждания по отделни изброени плащания, с които са заплатени възнаграждения на С. Х. - неин първи братовчед и свързано лице по см. на пар.1,т.15,б“а“ от ДР на ЗПКОНПИ/отм./, респ. пар.1,т.9,б“а“ от ДР на ЗПК/отм/ в нарушение на разпоредбата на чл.58 изр.второ, предл.второ от ЗПККОНПИ/отм/, респ. чл.76, изр.второ, предл. Второ от ЗПК/отм./ Настоящият състав на съда единствено споделя правния извод на първоинстанционния съд относно допуснати нарушения в административния акт при посочване правната квалификация на деянията извършени от Р., за които е установен конфликт на интереси. Незаконосъобразно административният орган е едновременно е приложил разпоредби и от ЗПКОНПИ, и от ЗПК – чл. 58, изр. второ от ЗПКОНПИ /отм./ и чл. 76 от ЗПК, чл. 52 от ЗПКОНПИ /отм./ и чл. 70 от ЗПК, както и чл. 81 от ЗПКОНПИ /отм./ и чл. 99 от ЗПК/отм./, като не е извършил разграничение между приложимостта на двата закона поотделно спрямо конкретни фактически действия извършени в различни периоди от време, за които са приложими различни правни норми от различни закони, предвид настъпилата им отмяна. Посочването на смесени правни квалификации по действащите и отменени в периода от 2021–2024 г., когато са извършени деянията в условията на установен конфликт на интереси, създава предпоставка за нарушаване правото на защита на санкционираното лице и е в нарушение на чл.35 от АПК относно правилно установяване на фактите и обстоятелствата и съотнасянето им към приложима правна норма. Административният орган е допуснал съществено процесуално нарушение, след като в решение за установяване на конфликт на интереси в периода 2021–2024 г., не е разграничил действията, извършени преди и след 06.10.2023 г., за които са установени конфликти на интереси. Тези нарушения не са разгледани като самостоятелни нарушения, а като елементи от продължавано противоправно поведение, което не съответства на установените по делото факти. Правилно в тази насока, първоинстанционният съд е изложил аргументи за нарушаване принципите на правна сигурност и предвидимост на санкцията. Подкрепа намира и изложеното в мотивите на оспорения съдебен акт, че в специалното санкционно производство, каквото е производството по установяване на конфликт на интереси, не е допустимо смесване на правни режими, нито тълкуване чрез аналогия или комбинирано приложение на отменени и действащи норми, освен ако законът изрично не го допуска. При постановяване на решението си в едната си част, първоинстанционният съд е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила при преценка предмета на правния спор, с който е сезиран, поради което в тази част, решението следва да бъде обезсилено, а в другата част потвърдено, по изложените от касационния съд мотиви. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3 и ал.2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,