Определение № 386 от 12.09.2025 г. на ВКС по н. д. № 824/2025 г.

Производството е по чл. 44 от НПК и е образувано по спор за подсъдност между Районен съд – Ботевград и Софийски районен съд по повод н. ч. х. д. № 12657/2025 год. по описа на последния съд. Върховният касационен съд, след като се запозна с материалите по делото, намери за установено следното: В Районен съд – Ботевград е депозирана тъжба от Б. В. С. против М. И. Ц. за престъпление по чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 вр. чл. 147 от НК, въз основа на която е образувано н. ч. х. д. № 416/2025 год. С разпореждане № 780/10. 07. 2025 год. съдията докладчик е прекратил производството по делото и е изпратил същото на Софийски районен съд по подсъдност, мотивирайки се с посоченото в тъжбата, че клеветническите твърдения са разпространени посредством подаването на сигнал на стационарен телефон, намиращ се в [населено място]. От своя страна докладчикът по образуваното в Софийски районен съд н. ч. х. д. № 12657/2025 год. също е приел, че не е компетентен да разгледа делото, тъй като в молба от 07. 07. 2025 год. е направено уточнение, че клеветническите твърдения са разпространени в [населено място], където по повод сигнала, подаден на посочения в тъжбата телефон, дошли на проверка служители от сектор „Вътрешна сигурност“ и където е центърът на интереси на тъжителя. При така установената фактическа обстановка Върховният касационен съд намира, че делото е подсъдно на Софийски районен съд. Съображенията за това са следните: Чл. 36, ал. 1 от НПК предвижда, че делото е подсъдно на съда, в чийто район е извършено престъплението, а съгласно ал. 2 когато то е започнало в района на един съд, а е продължило в района на друг, делото е подсъдно на съда, в района на който е довършено престъплението. В правната доктрина и в съдебната практика еднозначно се приема, че посегателството по чл. 148 вр. чл. 147, ал. 1 от НК е довършено, когато клеветническите твърдения станат достояние на другиго, без да е необходимо узнаването им от широк кръг лица. Достатъчно е да бъдат сведени до знанието и само на един човек, а мястото където е станало това предопределя и подсъдността на делото за клевета. Както в първоначалния сезиращ документ, така и в уточняващия такъв от 07. 07. 2025 год. тъжителят неизменно е поддържал, че деянието е осъществено на 25. 02. 2025 год. посредством подаването на сигнал на телефон № /номер/, като в молбата от м. юли е посочил, че телефонът е предназначен за сигнали до служба „Вътрешна сигурност“ и е ситуиран в сградата на Министерство на вътрешните работи на [улица]в [населено място], където сигналите се записват автоматично и впоследствие се прослушват и се предприемат съответните действия. Всички тези твърдения, преценени в своята съвкупност, обосновават местоизвършване на престъплението в [населено място] и подсъдност на делото на Софийски районен съд, защото в района на този съд е осъществено разпространението на описаните в тъжбата неистински позорни обстоятелства. Изводът, че именно този съд е компетентен да се произнесе по съществото на спора, не се разколебава от посоченото в т. 2 на уточняващата молба – че деянието е извършено в РУ на МВР – [населено място], където твърденията на подсъдимия достигнали до колегите на подсъдимия. Това е така, защото предполагаемите неистински позорни обстоятелства вече са били разпространени и разпространението им е станало още в момента, в който служител на служба „Вътрешна сигурност“ е прослушал автоматично записания сигнал, подаден от подсъдимия. В принципен план съдията докладчик от Софийски районен съд е прав, че съществуват хипотези, при които подсъдността се определя съобразно центъра на интереси на тъжителя. Този критерий обаче е приложим при невъзможност да се определи къде е извършено или довършено деянието, какъвто не е настоящият случай. С оглед изложеното в обстоятелствената част на тъжбата и уточняващата я молба относно местонахождението на телефонния номер, на който е подаден сигналът, а и на самата служба, отговаряща за проверката му, няма място за съмнение, че местоизвършването на престъплението е в [населено място]. Ето защо делото следва да бъде изпратено на Софийски районен съд за разглеждането му и решаването му по същество.