Решение № 9477 от 2.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13997/2011 г.

Решение № 9477 от 2.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13997/2011 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно- осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на Стефан Христов Киризиев с адрес: гр. Свиленград, ул. "Стефан Стамболов" № 47 /съдебен адрес: гр. Пловдив, ул. "Йоаким Груев" № 38, ет. 3/, подадена чрез процесуалния му представител адв. Нанев, срещу решение № 1430/12.08.2011 г. на Административен съд - гр. Пловдив, постановено по адм. д. № 2454/2010 г., с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт /РА/ № 161001659/2.08.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден в обжалваната част с решение № 775/22.10.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, неправилно първоинстанционният съд е приел, че началното салдо към 2004 г. е нулево. Доказано е получаването на заемни средства по договор за заем от 2002 г. Доказано е също така и получаването на заем през 2005 г. Заемодателят е търговец и надлежно е отразил в счетоводството си заемното правоотношение. Органът по приходите не е извършил в хода на ревизията насрещни проверки на физическите лица заемодатели, а е изложил формални мотиви в РА. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА, както и присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е допустима. Решението на АС - Пловдив се обжалва в частта му, в която е отхвърлена жалбата на Стефан Христов Киризиев срещу РА № 161001659/2.08.2010 г. относно установените данъчни задължение по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. в размер на 1590.74 лв. и лихва - 913.37 лв. За да постанови този резултат, съдът е приел, че е налице обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК и основата за облагане правилно е определена от органа по приходите след обстоен анализ на обстоятелствата по чл. 122, ал. 2 от ДОПК и събраните доказателства в хода на ревизията. Изложил е съображенията си за това защо не кредитира показанията на свидетеля Христов във връзка с предоставен заем на съпругата на жалбоподателя, като е посочил, че от една страна свидетелят ясно си спомня кога и къде е предоставил заема, но от друга не си спомня дали той въобще му е бил връщан или не. Освен това, не са представени доказателства, установяващи по категоричен начин обстоятелството, че заемодателят действително е разполагал със сумите, които твърди, че е предоставил в изпълнение на сключения договор за заем. По отношение на договора от 2002 г., сключен между Цветан Илиев Янев и съпругата на жалбоподателя, също не е доказано, че заемодателят не е разполагал със сумата от 10 000 лв., за да може да я предостави в заем. Освен това, не е установено, че тази сума е била налична към 2005 г. Според настоящия съдебен състав на Върховния административен съд, първо отделение така постановеното решение е правилно. Неоснователно се твърди, в касационната жалба, че органът по приходите е следвало да извърши насрещни проверки на физическите лица заемодатели по представените договори за заем и по този начин да установи, че те действително са разполагали с необходимите парични средства. Такива проверки не е имало как да бъдат извършени, тъй като видно от съставените протоколи за проверки на ревизираното лице и на неговата съпруга /протокол № 904449/30.07.09 г. и протокол № 904448/30.07.09 г./, дадените писмени обяснения от тях и представените доказателства, същите не са посочили като източник на средства получени суми по сключени договори за заем от Мариела Киризиева. Договорите за заем са представени едва с възражението срещу Ревизионния доклад. Във връзка с оспорването на РА в частта му, в която са били установени задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г., жалбоподателят е направил искане за изготвяне и приемане на ССЕ в хода на съдебното производство. Макар да твърди обаче, че договорът за заем от 2005 г. е сключен с търговец и заемното правоотношение е надлежно осчетоводени в неговото счетоводство, жалбоподателят не е поставил задача на вещото лице да извърши проверка в счетоводството и да установи дали действително предоставянето на заема в размер на 7000 лв. е надлежно осчетоводен и дали действително ЕТ към 01.01.05 г. е реализирал приходи в достатъчен размер, за да може да предостави в заем посочената сума. Правилно съдът е преценил свидетелските показания на свидетеля Христов и е приел, че същите не доказват предоставянето в заем на сумата от 7000 лв. на 1.01.05 г. Правилни са изводите на съда и по отношение на договора за заем от 2002 г. От една страна, липсват доказателства за това, че заемодателят е разполагал със сумата от 10 000 лв. и от друга, дори и това да е така и заемът да е бил предоставен, липсват доказателства за това, че тази сума е била налична към 1.01.05 г. С оглед на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, решението на АС-Пловдив като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила в обжалваната му част. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,