Определение № 298 от 24.04.2023 г. на ВКС по т. д. № 614/2023 г.

Производството е по реда на чл. 257 вр. с чл. 255 ГПК. Образувано е по молба вх. № 300323/03.04.2023г. на Е. Е. К., чрез процесуалния й представител адв. В. В., с искане за определяне, поради бавност, срок за произнасяне на състава по ч.гр.д.№ 2390/2014 г. на Софийски апелативен съд, по депозираната от страната молба от 11.01.2023 г., подновена с искане и от 30.03.2023 г., за освобождаване на парична гаранция от 20 000 лева, внесена като условие за допускане обезпечение на нейни бъдещи искове против „Елон„ ООД, съгласно определение № 1744/ 10.07.2014 г. по ч.гр.д..№ 2390/2014 г. на Софийски апелативен съд, ГК, 7 състав. Видно от обстоятелствената част на молбата, страната визира бавност в произнасянето на съда след депозиране на повторното й искане от 30.03.2023 г., доколкото до този момент са извършени дължими процесуални действия по размяна на книжа, администриране и произнасяне по депозирана от „Елон„ ООД молба за отмяна на допуснатото обезпечение, по реда на чл. 402 ГПК, окончателно оставена без уважение с определение № 890/ 29.03.2023 г. по ч.гр.д.№ 794/2023 г. на Софийски апелативен съд, ГК, 10 състав. Молителката се позовава на обстоятелството, че въпреки предходно, разпоредено на 15.02.2023 г. връщане на Софийски апелативен съд на делото, след произнасянето от СГС по молбата по чл. 402 ГПК, с ръкописна резолюция от 31.03.2023 г. върху молбата от 30.03.2023 г., съдията – докладчик отново е разпоредил връщане на делото на СГС, за произнасяне и по молбата за освобождаване на паричната гаранция по допуснатото обезпечение, въпреки внасянето й по сметка на Софийски апелативен съд. В становище си съдията – докладчик Д. М. сочи, че до 30.03.2023 г. делото не е било на разположение в САС, предвид произнасянето от СГС по молбата на ответната страна по чл.402 ГПК, както и че неправилно страната е възприела разпореждането му, за изпращане на молбата за освобождаване на внесената парична гаранция, по компетентност на СГС. Съдията – докладчик, обаче, визира първоначално подадената молба на Е. К. от 12.01.2023 г. и разпореждането си от 15.02.2023 г., не и подновената молба от 30.03.2023г. и постановеното върху същата свое разпореждане от 31.03.2023 г., със съдържание, съгласно посоченото от молителката. За да се произнесе по молбата, настоящият съдия съобрази следното: С определение № 1744/10.07.2014 г. по ч.гр.д.№ 2390/2014 г. на Софийски апелативен съд е допуснато обезпечение на бъдещи искове на Е. К. против „Елон „ ООД, чрез налагане на възбрана върху множество недвижими имоти, при условие на парична гаранция от 20 000 лева, съответно внесена от Е. К. по сметка на Софийски апелативен съд. С молба вх.№ 30033/12.01.2023 г. по ч.гр.д.№ 2390/2014 г. на САС, Е. К. е поискала освобождаване на внесената парична гаранция. С разпореждане от 13.01.2023 г. съдът е изискал делото от СГС, за произнасяне по молбата. С молба вх. № 30041/13.01.2023 г. „Елон„ ООД е поискало отмяна на допуснатото в полза на Е. К. обезпечение на бъдещи искове, на основание чл. 402 ГПК. Въз основа на разпореждания от 25.01.2023 г. и 15.02.2023 г. е предприето администриране на молбата и изпращане на делото на СГС – за произнасяне по същата, с изрично указание в разпореждането от 15.02.2023 г. за последващото му връщане на САС, за произнасяне по молбата за освобождаване на паричната гаранция. Окончателното определение по молбата по чл. 402 ГПК е постановено на 29.03.2023 г. по ч.гр.д.№ 794/2023 г. на САС, ГК, 10 състав, като същата е отхвърлена. На 30.03.2023 г. по ч.гр.д.№ 7749/2014 г. на САС / по което е постановено определението за допускане на обезпечението, при условие на внесена парична гаранция / Е. К. е депозирала повторна молба за освобождаване на внесената от нея парична гаранция. По същата, с резолюция от 31.03.2023 г. на съдия Д. М., е разпоредено повторно препращане на СГС, като компетентен да се произнесе по искането. След депозиране на настоящата молба по чл. 255 и сл. ГПК, с определение от 06.04.2023г. на СГС делото е върнато на САС, за произнасяне по молбата за освобождаване на паричната гаранция, съгласно първоначалното разпореждане на съдията – докладчик при САС от 15.02.2023 г.. Молбата за определяне срок поради бавност е неоснователна и следва да се остави без уважение. Страната се позовава на разпореждането на съдията –докладчик при САС от 31.03.2023 г., за отнасянето на молбата й по компетентност на СГС, самото то своевременно, като постановено на деня следващ депозирането на молбата от 30.03.2023 г. / като се съобрази, че отлагането на произнасянето по молбата на Е. К. от 12.01.2023 г., до приключването на спора по молбата на „Елон„ООД, за отмяна на обезпечението по реда на чл. 402 ГПК, молителката не визира като обстоятелство, относимо към периода на забавата /. Действително, с разпореждането си от 31.03.2023 г. съдията – докладчик при САС е влязъл в противоречие с предходно разпореденото от 15.02.2023 г., но оспорването на компетентността си да се произнесе по молбата не е равнозначно на непроизнасяне по същата, което процесуално бездействие процедурата по чл. 255 и сл. ГПК цели да преустанови. От депозираното към настоящата молба становище, съгласно чл. 255 ал.2 пр. второ ГПК, е по-скоро изводимо, че съдията – докладчик при САС понастоящем не оспорва компетентността си за произнасяне по молбата на Е. К., за освобождаване на внесената, по допуснатото в нейна полза обезпечение, парична гаранция. Самото дело междувременно е върнато на САС / на 10.04.2023 г./, с разпореждане на състава на СГС от 06.04.2023 г. и преди изпращането му на настоящата инстанция по молбата за определяне срок при бавност - с разпореждане от 11.04.2023 г.. По аргумент от чл. 256 ГПК, молбата за бавност действително не е причина съдът, чието процесуално бездействие същата атакува, да не се произнесе по исканото процесуално действие, щом не са налице обективни пречки за това, каквито в случая няма и ако се е считал компетентен да се произнесе по същата. Но чл. 256 ал. 1 ГПК визира възможност, а не задължение за съда, да предприеме процесуалните действия – обект на депозирана молба за определяне на срок при бавност. Следователно обстоятелството, че с разпореждане от 11.04.2023 г. САС е изпратил молбата по чл. 255 и сл. ГПК на настоящата инстанция, вместо да се произнесе по молбата на Е. К. от 12.01.2023 г., подновена с молба от 30.03.2023 г., за което обективно е имал възможност, считано от 11.04.2023 г., не би могло да бъде зачетено, като обосноваващо основателност на молбата по чл. 255 ГПК. Съответно, периодът след 11.04.2023 г., вкл. времето за администриране и произнасяне по молбата по чл. 255 и сл. ГПК, не биха могли да се зачетат като период на забава, а и самата молителка не се позовава на тези обстоятелства. Отделно, считано от 11.04.2023 г. и с оглед датата на настоящото произнасяне - 18.04.2023 г., в който период попадат само 3 работни дни, обективно не би могло да се обоснове забава, налагаща коректив по реда на процедурата по чл. 255 и сл. ГПК, дори да не биха били споделени горните съображения. По-важното, обаче, е, че по така депозираната молба за освобождаване на паричната гаранция компетентен да се произнесе действително е СГС, в какъвто смисъл е своевременно разпореденото на 31.03.2023 г. от съдията - докладчик при САС, макар неподдържано в становището му по чл. 255 ал. 2 пр. второ ГПК. Съгласно формираната практика на ВКС по приложението на чл. 402 ГПК и чл.403 ГПК вр. с чл. 122 ГПК, обективирана в определения по ч. т. д. № 745/2020г. на І т.о., ч. т. д. № 450/2009г. на I т.о., ч. гр. д. № 1034/2013г. на II г.о., ч. т. д. № 1153/2013г. на II т.о., ч. т. д. № 3409/2013г. на II т.о., ч. гр. д. № 5268/2013г. на I г.о., ч. т. д. № 330/2014г. на II т.о., ч. т. д. № 2811/2017г. на I т.о., ч. т. д. № 338/2017г. на I т.о. на ВКС и др., компетентен да се произнесе по молба за освобождаване на внесена в рамките на обезпечителното производство парична гаранция е съдът, който първоначално е сезиран с искането по чл. 389 ГПК или чл. 390 ГПК. Обстоятелството, че определението на сезирания съд е обжалвано и по реда на инстанционния контрол е отменено, като въззивният съд е допуснал исканото обезпечение и е наложил обезпечителните мерки, не обуславя компетентност на последния да се произнесе по искането с правно основание чл. 403 ГПК. Компетентността му е изчерпана с постановяването на въззивния акт в образуваното производство по въззивната жалба, а производството по чл. 402 ГПК е ново производство, в рамките на образуваното вече обезпечително производство. Поради това следва да се осъществи от първоинстанционния съд по обезпечителното производство. Без правно значение, според същата съдебна практика, е факта по чия сметка е внесена паричната сума на гаранцията по обезпечението, доколкото според чл. 82 ГПК сумите за разноски и гаранции в пари и ценности се внасят в приход на държавния бюджет, ако не бъдат поискани в срок от една година от датата, на която са станали изискуеми, а чл. 361 ЗСВ предвижда, че бюджетът на съдебната власт е самостоятелен и представлява част от държавния бюджет, т. е. бюджетът на съдебната власт е единен и част от държавния. Следователно, с подадената молба за определяне на срок поради бавност, въпреки правилно и своевременно определената, с разпореждането на съдията – докладчик при САС от 31.03.2023 г., компетентност на СГС по молбата за освобождаване на паричната гаранция, молителката сама е злепоставила интереса си от своевременно произнасяне. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение