Определение № 270 от 13.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12109/2025 г.

Производството е по чл. 213а, ал. 7 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от Н. А. Н. от гр. Варна против определение № 12615 от 17.11.2025 г., постановено по адм. дело № 2283/2025 г. по описа на Административен съд – Варна, с което на основание чл. 213а, ал. 2 във връзка с чл. 215, т. 4 от АПК първоинстанционният съд е оставил без разглеждане частната му касационна жалба срещу определение № 10905 от 09.10.2025 г. (постановено от същия съд по същото дело). По съображения за неправилност частният жалбоподател моли оспореното определение от 17.11.2025 г. да бъде отменено и делото да се върне на Варненския административен съд за администриране на предходната му частна жалба (срещу определението от 09.10.2025 г.). Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира частната жалба срещу определението за допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК против подлежащ на оспорване съдебен акт съгласно чл. 213а, ал. 7 от АПК от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 03-РД06-0038 от 18.09.2025 г. директорът на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – Варна е оставил без разглеждане молба от 01.09.2025 г. на Н. А. Н. за възобновяване на административно производство по заповед № ЗСП/Д-В/1741 от 04.03.2025 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна, на основание чл. 99, т. 2 от АПК, с която молба е заявено увеличаване на размера на отпусната със заповедта еднократна помощ. Органът е посочил, че заповедта е обжалвана по съдебен ред, което прави молбата за възобновяване на административното производство по нея недопустима. Решението е оспорено от Н. пред Варненския административен съд, който в производство по чл. 88, ал. 3 от АПК с определение № 10905 от 09.10.2025 г. по адм. дело № 2283/2025 г. е отхвърлил жалбата му, след като е установил, че заповедта действително е обжалвана по съдебен ред (ако и само по отношение на предварителното й изпълнение), което се явява пречка по чл. 99 от АПК за възобновяване на производството по нея. Съдът е указал изрично, че определението му не подлежи на обжалване, но въпреки това Н. е подал срещу него частна жалба. Именно последната е оставена без разглеждане с атакуваното по настоящото дело определение № 12615 от 17.11.2025 г. по адм. дело № 2283/2025 г. по описа на Административен съд – Варна, в рамките на правомощията му по чл. 213а, ал. 2 от АПК, и по съображения за наличието на хипотезата на чл. 215, т. 4 от АПК, понеже постановените в производство по чл. 88, ал. 3 от същия кодекс съдебни актове са необжалваеми. Постановеният съдебен акт е валиден, допустим и правилен, като настоящия съдебен състав се солидаризира с изложените мотиви от Административен съд – Варна, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ във връзка с чл. 236 от АПК препраща към тях. Съдът е извършил правилна преценка за процесуална недопустимост на частната жалба срещу определение № 10905 от 09.10.2025 г. по адм. дело № 2283/2025 г., и е процедирал по реда на чл. 213а, ал. 2 от АПК поради наличието на основанието по чл. 215, т. 4 във връзка с чл. 231 от АПК. За пълнота на изложението досежно позоваването в частната жалба на разпоредбата на чл. 197 от АПК по имплицитно наведения довод, че съдът не е трябвало да разгледа първоначалната жалба на Н. срещу решението на административния орган от 18.09.2025 г. в производство по чл. 88, ал. 3 от АПК, следва да се отбележи, че в чл. 103, ал. 3 от АПК изрично е уредено, че отказът да се допусне възобновяване може да се оспорва по реда на глава десета, раздел четвърти (част от който е и чл. 197), в чийто чл. 202, т. 1 също е посочено, че по реда на този раздел се обжалва отказът да се допусне възобновяване по чл. 103, ал. 3. Когато административното производство се прекратява при условията на чл. 88, ал. 1 и ал. 2 от АПК (както в случая), способът за съдебен контрол чрез оспорване на акта за прекратяване е уреден в чл. 88, ал. 3 от АПК. Съгласно тази разпоредба актът за прекратяване може да се оспори в 7-дневен срок от съобщаването му с частна жалба или с протест пред съответния съд, който се произнася с определение, което не подлежи на обжалване. Определението на административния съд, с което той решава въпроса по същество, е окончателно. Жалба срещу такова определение съдът не е властен да разгледа, понеже това определение не е от категорията съдебни актове, които могат да се оспорват. В приложимия процесуален закон изрично е изключена възможността за атакуването му пред по-горна инстанция. Подаването въпреки това на частна жалба срещу него не може да дерогира установените в закона императивни правила на режима на обжалване на определенията, изключващи касационен контрол на такива като постановеното на 09.10.2025 г. Поради това пъроинстанционният съд, като установил, че е налице хипотезата на чл. 215, т. 4 от АПК, правилно и в съответствие с правомощията си по чл. 213а, ал. 2 във връзка с чл. 231 от АПК е оставил частната жалба против него без разглеждане като процесуално недопустима, тъй като е подадена срещу определение, което не подлежи на оспорване. От горното явства, че тезата, която се силаеше да докаже частният жалбоподател по настоящото дело, не може да бъде кредитирана. Изложеното обуславя правилността на преценката на първоинстанционния съд в постановеното от него на 17.11.2025 г. определение, поради което последното следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. 1, предл. 1 във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,