Решение № 2969 от 17.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10291/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на „Билла България“ ЕООД ЕИК 130007884 със седалище гр. София срещу Решение № 25433 от 25.07.2025 г. по адм. дело № 4093/2025 г. на Административен съд София–град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед № 5702/28.11.2024 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП).

Касационният жалбоподател излага оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба са наведени оплаквания, че съдът не е обсъдил всички доводи, изложени в първоинстанционната жалба, както и не е изложил достатъчно обосновани мотиви за отхвърлянето им. Твърди се, че дружеството не е осъществило фактическия състав на заблуждаваща нелоялна търговска практика. Сочи се, че квалификацията на нарушението по чл. 68д, ал. 1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) е неправилна, тъй като е налице изключение от приложението на Директива 2005/29. Твърди се също така, че от страна на административния орган са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като е извършена проверка само на два продукта и от страна на органа не е предприето необходимото за изясняване на всички факти и обстоятелства съобразно чл. 35 и 36 АПК. По горните съображения касационният жалбоподател моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да се отмени като незаконосъобразна заповедта на председателя на КЗП. Претендира разноски.

Ответникът – председателят на Комисията за защита на потребителите, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност, в случай че другата страна претендира адвокатско възнаграждение над установените минимални размери.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, като се запозна със събраните по делото доказателства и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу решение, което подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Предмет на оспорване пред административния съд е Заповед № 5702 от 28.11.2024 г. на председателя на КЗП, с която на основание чл. 68л, ал. 1 във връзка с чл. 68в, във връзка с чл. 68г, ал. 4, във връзка с чл. 68д, ал. 1, предл. 1, във връзка с чл. 68д, ал. 2, т. 4, предл. 2 ЗЗП на „Билла България“ ЕООД е забранено при упражняване на своята дейност да използва заблуждаваща нелоялна търговска практика, а именно: търговецът да предоставя информация за намалението в цената на стоката, чрез допълнителен стикер с обявен процент намаление върху артикулите с изтичащ срок на годност, поставен непосредствено до стандартен етикет за намаление, с което търговецът да насочва вниманието на потребителите за евентуално допълнително намаление, но в действителност върху реалната действаща цена не се изчислява и отстъпка от 50 % за стоките с оставащ 1-2 дни срок на годност, в нарушение на чл. 68д, ал. 1, предл. 1 ЗЗП (съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща) във връзка с чл. 68д, ал. 2, т. 4, предл. 2, във връзка с чл. 68г, ал. 4, във връзка с чл. 68в ЗЗП.

Административният акт е мотивиран от фактическа страна с резултатите от извършена проверка на 08.10.2024 г. в търговски обект на „Билла България“ ЕООД, находящ се в гр. София, ул. „Черковна“ № 38, при която е установено, че в хладилна витрина са изложени за продажба, както следва:

1. Пресен пилешки бут цял за 1 кг - пред всички изложени за продажба тарелки, с различни разфасовки е поставен червен етикет с обявена цена 2,99 лв./кг, –50 % супер цена, 5,99 лв./кг - задраскана стара цена, с валидност на промоцията от 08.10.2024 г. до 09.10.2024 г. Изложени са за продажба тарелки без стикер и такива с изтичащ срок на годност, с етикет „-50 %“ намаление ВILLA, стара цена на разфасовката 580 гр. - 3,47 лв., важи до 09.10.2024 г., нова цена 1,74 лв.

Видно от етикета пред всички артикули цената е 2,99 лв./кг, а на стоката с изтичащ срок се изчислява от цена 5,99 лв./кг, на касов бон се маркира 0,580 x 5,99 - пресен пилешки бут цял - 3,47 лв., отстъпка 50 % - 1,73, отстъпка супер цена - 0,01, т.е. цената на стоката в срок на годност и тази с изтичащ срок на годност е една и съща - 2,99 лв./кг.

2. Grill party карначе 300 гр./бр. - пред всички изложени за продажба тарелки, с карначе 300 гр. е поставен червен етикет с обявена цена 4,99 лв./бр., -16 % акция, 5,99 лв./бр. - задраскана стара цена, с валидност на промоцията от 03.10.2024 г. до 09.10.2024 г. Изложени са за продажба тарелки без стикер и такива с изтичащ срок на годност, с етикет -50 % намаление BILLA, стара цена на разфасовката 300 гр. - 5,99 лв., важи до 09.10.2024 г., нова цена 4,19 лв.

Видно от етикета пред всички артикули цената е 4,99 лв./бр., а на стоката с изтичащ срок се изчислява от цена 5,99 лв./бр., на касов бон се маркира карначе 5,99, отстъпка 30 % -1,80, т.е. цената на стоката в срок на годност и тази с изтичащ срок на годност не се различават съществено, още повече, върху разфасовката стикера на намаление на карначето също е -50 %, а на касов бон се изчислява с отстъпка от старата цена 5,99 лв. и с отстъпка -30 %.

Мотивиран е извод, че предоставената информация за намалението в цената на стоката чрез стикер с обявен процент намаление, поставен върху артикулите с изтичащ срок на годност, е подвеждаща. Прието е, че представената по този начин информация въвежда или би могла да въведе в заблуждение средния потребител и да доведе до вземане на търговско решение, което потребителят не би взел без използването на тази практика.

След като е установил фактическата обстановка по делото, административният съд е формирал извод за законосъобразност на оспорената заповед. Приел е, че са налице всички елементи на фактическия състав на посочената от органа заблуждаваща нелоялна търговска практика. Предвид липсата на основанията по чл. 146 АПК съдът е обосновал извод за законосъобразност на заповедта и с обжалваното решение е отхвърлил жалбата.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Неоснователни са оплакванията за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Наведените доводи по своята същност имат отношение към задължението на съда да обсъди всички относими факти и обстоятелства, както и към задължението му да изложи мотиви – чл. 172а, ал. 2 АПК. В обжалваното решение съдът е обсъдил относимите доказателства и е изложил мотиви за направените от него изводи. Доколко обосновани са изводите на съда и доколко съответстват на материалния закон е въпрос не на спазване на процесуалните правила, а на обоснованост и съответствие на решението с материалния закон.

При проверка за съответствие на съдебния акт с материалния закон и обоснованост касационната инстанция съобрази следното:

Съобразявайки установените по делото факти и обстоятелства, административният съд е формирал правилен извод, че „Билла България“ ЕООД е осъществило фактическия състав на заблуждаваща нелоялна търговска практика по чл. 68д, ал. 1, предл. 1 (съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща) във връзка с чл. 68д, ал. 2, т. 4, предл. 2, във връзка с чл. 68г, ал. 4, във връзка с чл. 68в ЗЗП, тъй като дружеството е предоставило подвеждаща информация относно намалението на цените на предлаганите стоки в магазина. В случая се подвежда клиента да закупи стока с изтичащ срок на годност вместо такава, която не е с такъв. Допълнителният стикер с обявен процент намаление върху артикулите с изтичащ срок на годност, поставен непосредствено до стандартен етикет за намаление, представлява предоставяне на невярна информация, която въвежда потребителите в заблуждение и правилно е прието, че същата има или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение от средния потребител, което същият не би взел без нейното използване.

Неоснователни са аргументите, че предвид незначитения брой засегнати продукти случаят не представлява „практика“. Понятието „търговска практика“ е дефинирано в § 13, т. 23 от ДР на ЗЗП и означава всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите.

Неоснователни са аргументите на касационния жалбоподател, че в случая не намира приложение Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета (2005/29). Посочената директива е основният нормативен акт в законодателството на Съюза, който урежда нелоялните търговски практики при сделки между търговци и потребители. Тя се прилага за нелоялни търговски практики преди, по време на и след търговска сделка във връзка със стока (чл. 3, пар. 1 от директивата). В случай на противоречие между разпоредбите на настоящата директива и други разпоредби на Общността, уреждащи специфични аспекти на нелоялни търговски практики, вторите имат предимство и се прилагат спрямо тези специфични аспекти (чл. 3, пар. 4 от директивата).

Настоящият случай не се характеризира със специфични аспекти на нелоялни търговски практики. Законовите разпоредби, послужили като основание за издаване на административния акт, въвеждат разпоредби именно на Директива 2005/29. Процесната заблуждаваща търговска практика е регламентирана в чл. 6 от Директива 2005/29, който дефинира като заблуждаваща тази търговска практика, която съдържа невярна информация и следователно е невярна, или по някакъв начин, включително когато посредством цялостното представяне заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител, дори и ако съдържащата се в нея информация е фактически точна, по отношение на един или повече от посочените в разпоредбата елементи и във всички случаи подтиква или е възможно да подтикне потребителя да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Такъв елемент съгласно б. „г“ на чл. 6 от Директива 2005/29 е цената или начина, по който е формирана цената или съществуването на специфично ценово предимство. Соченото от касационния жалбоподател решение на Съда на Европейския съюз по дело С-476/14 е неотносимо към настоящия спор, тъй като поставените въпроси по това дело касаят неизбежните и предвидимите компоненти, които трябва да бъдат включени при посочването на продажната (крайната) цена по смисъла на чл. 2, буква „а“ от Директива 98/6, а именно - включването на разходите за докарване на МПС от производителя до продавача в продажната (крайната) цена, обявена в реклама, когато тези разходи задължително са за сметка на потребителя.

По изложените съображения съдът правилно е приел, че потребителите биха могли да бъдат мотивирани към икономическо поведение, което не биха имали при други обстоятелства. Налице са предвидените в чл. 68д, ал. 1, предл. 1, във връзка с чл. 68д, ал. 2, т. 4, предл. 2, във връзка с чл. 68г, ал. 4, във връзка с чл. 68в ЗЗП елементи от фактическия състав на заблуждаващата търговска практика като вид нелоялна търговска практика.

Не са налице основания за отмяна на обжалваното съдебно решение и то следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода от спора в полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за касационна инстанция в размер на 200 лева с равностойност 102,26 евро, определен съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение