Определение № 17 от 21.02.2017 г. на ВКС по н. д. № 146/2017 г.

Производството е по реда на чл. 351, ал. 5 от НПК, образувано по частна жалба от частните обвинители и граждански ищци С. А. С., С. С. М. и Т. К. М., чрез повереника им адв. П. М. срещу разпореждане от 09.01.2017 год., постановено по в.н.о.х.д. № 543/2016 год. по описа на Апелативен съд – София, с което е върната като просрочена касационна жалба срещу решение № 382/11.10.2016 г. на Апелативен съд – София по същото дело. В частната жалба се поддържа, че атакувания съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен. Излагат се доводи, че след като повереникът е получил самостоятелно препис от решението на въззивната инстанция с указан срок за обжалване, този срок следва да се счита като краен за подаване касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, тъй като повереникът не разполага със самостоятелно право на касационна жалба и при подаване на такава се ползва от срока на частните обвинители и граждански ищци, който в случая е изтекъл. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди материалите по делото и съобрази заключението на прокурора, намира за установено следното: С решение № 382/11.10.2016 г., постановено по в.н.о.х.д. № 543/2016 г. по описа на Апелативен съд – София е потвърдена присъда № 6/08.02.2016 г., постановена по н.о.х.д. № 365/2015 г. по описа на Окръжен съд - Кюстендил. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от частните обвинители и граждански ищци С. А. С., С. С. М. и Т. К. М., чрез повереника им адв. П. М.. Жалбата е постъпила в Апелативен съд – София на 10.11.2016 г., като е изпратена по пощата на 09.11.2016 г. видно от пощенското клеймо на плика. С разпореждане от 21.12.2016 год. председателят на второ наказателно отделение на ВКС отказал образуване на касационно производство поради неспазване разпоредбата на чл. 350, ал. 2 от НПК и върнал делото на Апелативен съд – София за изпълнение на посочените указания. В изпълнение на дадените с цитираното разпореждане указания, съдия от въззивния съд постановил разпореждане от 09.01.2016 г., с което върнал подадената от частните обвинители и граждански ищци касационна жалба. При така установените фактически констатации, настоящият състав на ВКС намира, че частната жалба е неоснователна. Апелативен съд – София е изпълнил задължението си по чл. 340 ал. 2 от НПК да съобщи писмено на частните обвинители и граждански ищци С. С., С. М. и Т. М. за изготвянето на въззивното решение и възможността същото да бъде обжалвано в 15-дневен срок от получаване на съобщението, като същите са им връчени на 14.10.2016г. Апелативен съд - София, обаче, неправилно е изпратил съобщение и до повереника, адв. П. М., получено от същия на 26.10.2016 г.. Повереникът не е сред посочените в разпоредбата на чл. 340 ал. 2 НПК лица, на които въззивният съд е длъжен писмено да съобщи, че решението е изготвено. В предвидения срок за подаване на касационна жалба от частните обвинители и граждански ищци, изтекъл на 29.10.2016 г., срещу въззивното решение не е постъпила такава в Софийски апелативен съд нито тях, нито от повереника им. Жалбата е постъпила едва на 10.11.2016 г., като е изпратена по пощата на 09.11.2016 г. видно от пощенското клеймо върху плика, подаден от адв. П. М. като повереник на частните обвинители и граждански ищци. Съгласно разпоредбата на чл. 253 от НПК повереникът не е самостоятелна страна в съдебното производство, поради което не разполага с правата на страните в него. Съгласно чл. 100, ал.3 от НПК по отношение на повереника са приложими ограничен кръг норми, касаещи статута на защитника в наказателния процес, като подаването на жалба не е сред самостоятелно уредените му права. Той черпи своите права от процесуалните права на своя доверител, в случая – на частните обвинители и граждански ищци. Касационна жалба срещу въззивното решение частните обвинители и граждански ищци са могли да подадат чрез повереника си, но само в собствения им срок, който е изтекъл на 29.10.2016 г. Въз основа на изложеното, следва да се приеме, че касационната жалба, подадена от адв. П. М.- повереник на С. С., С. М. и Т. М., е депозирана след изтичане на 15-дневния срок, считано от съобщаване на частните обвинители и граждански ищци за постановеното въззивно решение № 382/11.10.2016 г. по в.н.о.х.д. № 543/2016 г. по описа на Апелативен съд - София, поради което същата се явява подадена след срока за обжалване. Водим от горното и на основание чл. 351, ал. 5 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение