Определение № 263 от 01.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2713/2015 г.

Производството е по чл. 274, ал.2, изр.1,вр. ал.1, т.2 ГПК. С определение № 154 от 12. 02. 2015 г. по в. гр. д. № 700/2014 г. на Хасковския окръжен съд е изменено, на осн. чл. 248 ГПК, решение № 527 от 12. 12. 2014 г., постановено по същото дело, в частта за разноските, като е осъдена П. Я. Р., на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, да плати на З. М. Ч.-Д. сумата 1492 лв. разноски по делото. Не е уважено искането на З. Ч.–Д. за присъждане на сумата 12000 лв. адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция и 298 лв. пътни разноски. Определението е обжалвано от ищцата П. Я. Р. в частта, с която същ6ата е осъдена да плати на З. Ч. – Д. сумата 1492 лв. разноски за двете съдебни инстанции, като незаконосъобразно. Поддържа се, че същото е постановено в нарушение на чл.чл. 78 и 81 ГПК и при липса на доказателства за извършване на пътни разходи за придвижване от С. до Х. и обратно. Иска се отмяна на определението и отхвърляне на претенцията за присъждане на направените от ответницата по иска съдебни разноски. Определението е обжалвано и от ответницата по иска З. М. Ч.–Д. в частта, с която не е уважена претенцията за присъждане на сумата 12000 лв., платена за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, и сумата 298 лв. пътни разноски от [населено място] до [населено място] и обратно. Твърди се, че по делото е доказано плащането на адвокатско възнаграждение на адв. Ч. Т., а явяването на ответницата и пълномощника й в заседание доказва извършването и на пътни разходи за придвижване от С. до Х. и обратно. Моли искането за присъждане на съдебни разноски да бъде уважено в пълния претендиран размер от 13790 лв. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, прие следното: Частната жалба на ищцата П. Р. е частично основателна. Претенцията за разноски, направени при разглеждане на делото пред съответната инстанция, следва да бъде заявена пред тази инстанция, до края на съдебното заседание, с което производството пред същата приключва, като в противен случай искането за присъждане на съдебните разноски за тази инстанция се преклудира. Този извод следва от разпоредбата на чл.чл. 78, 80, 81 ГПК, както и от приетото в ТР № 6/2013 г., т. 11. В случая, ответницата по иска З. Ч.-Д. до края на последното съдебно заседание пред районния съд не е направила искане /лично или чрез пълномощник/ за присъждане на разноските, направени в първоинстанционното производство. От друга страна, от всички претендирани разноски за първоинстанционното разглеждане на делото /500 лв. – платено възнаграждение за вещо лице, 225 лв. – платени такси за издаване на 30 бр. „УХИ” - вероятно се има предвид удостоверения за характеристики на имот, 210 лв. – платени такси за издаване на 30 бр. „УИИ”, 525 лв. – платени удостоверения за данъчни оценки/ са доказани разходи само в размер на 500 лв., платени за вещо лице. Няма никакви данни ответницата по иска да е изразходвала сумите 225 лв., 210 лв., 525 лв. за такси за снабдяване с посочените удостоверения, нито да е представяла такива /удостоверенията за данъчни оценки, удостоверенията за характеристики на имоти и скиците са представени от ищцата/. По изложените съображения, искането за разноски за посочените по-горе суми не следва да бъде разглеждано и уважавано от въззивната инстанция. Частната жалба на ответницата З. Ч. – Д. е изцяло неоснователна. Съгласно чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК и с оглед приетото в ТР № 6/2013 г., т.1, на присъждане подлежат само заплатените от страните разноски по делото. В случая, в договора за правна защита и съдействие, сключен между З. Ч.-Д. и адв. Ч. Г. Т., страните са договорили адвокатско възнаграждение в размер на 12000 лв., платимо изцяло при подписване на договора /не е конкретизирано в брой или по банков път/. Доказателства за извършено плащане не са представени – в договора не е отбелязано посочената сума да е платена в брой, нито има данни за плащането й чрез банков превод. С оглед на горното, претенцията за присъждането й се явява неоснователна. Недоказана е и претенцията за присъждане на сумата 298 лв. – разходи за гориво за пътувания от С. до Х. и обратно с автомобил, направени във връзка с делото. За установяване на посоченото обстоятелство по делото не са представени никакви документи. Д. на жалбоподателката, че самият факт на явяване по делото напълно доказва направените разноски и съдът е следвало да присъди обичаен размер на пътни разноски с бърз влак или автобус не намира опора нито в закона, нито в съдебната практика - съгласно чл. 78 ГПК и ТР № 6/13г., т.1 присъждат се само разноски, за които има представени доказателства за извършването им. С оглед на горното, законосъобразно съдът не е уважил претенцията за присъждане на сумата 12000 лв. адвокатско възнаграждение и 298 лв. пътни разходи. По изложените съображения, обжалваното определение следва да бъде отменено в частта, с която ищцата е осъдена да заплати на ответницата по иска съдебни разноски за разликата над сумата 32 лв. до сумата 1492 лв. и за тази разлика искането по чл. 248 ГПК следва да бъде оставено без уважение. В останалата част определението следва да бъде потвърдено. По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение