Определение № 50 от 24.01.2023 г. на ВКС по т. д. № 2581/2022 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК във вр. с чл.248, ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба от Й. Е. М., чрез адв.В.Ф. срещу определение №124 от 20.06.2022г. по в.ч.т.д. №53/2022г. по описа на Апелативен съд-Бургас, с което само частично е уважена молбата й за допълване на постановеното по делото определение №87 от 27.04.2022г. в частта за разноските - чрез присъждане на разноски за адвокатското възнаграждение в размер на 300 лева вместо реално дължимите 600 лева. Частната жалбоподателка излага доводи за неправилност на обжалваното определение, като постановено в нарушение на закона и претендира да бъде отменено в обжалваната част и вместо него да бъде постановено ново, с което да се уважи изцяло искането й за присъждане на сумата 600 лева- договореното и платено адв.възнаграждение, като й се присъдят още 300 лева разноски. Твърди, че възражението на ответната страна по реда на чл.78, ал.5 ГПК е просрочено, а при разглеждането му съдът не е съобразил, че се дължи и ДДС върху минималния размер на адв.възнаграждение, определен по реда на чл.11 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адв.възнаграждения. Ответникът не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално недопустима – депозирана е от надлежна страна в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл.275, ал. 1 ГПК, но срещу съдебен акт, който не подлежи на обжалване. С определение №87 от 27.04.2022г. по в.ч.т.д. №53/202г. по описа на Апелативен съд-Бургас е отменено определение №137 от 07.03.2022г., по т.д. №20222100900065 по описа за 2022г. на Окръжен съд- Бургас и е оставена без уважение молбата на „НЕМ-Консултинг“ ЕООД за спиране на основание чл.536, ал.1 ГПК вр. чл.19 ЗТРРЮЛНЦ на регистърното производство по заявление обр. Б6 с вх. №20210923121041. По молба на жалбоподателката Й. М. за допълване на определението чрез присъждане на направените от нея съдебни разноски е постановено №124 от 20.06.2022г. по в.ч.т.д. №53/2022г. по описа на Апелативен съд-Бургас, с което искането й е частично уважено, като е осъдено „НЕМ-Консултинг“ ЕООД да й плати сумата 316.02 лева. Съдът е намерил аз основателно възражението на „НЕМ-Консултинг“ ЕООД по реда на чл.78, ал.5 ГПК. Постановеното на основание чл.536, ал.1 ГПК определение за спиране на охранително производство подлежи на обжалване по реда на глава двадесет и първа от кодекса /чл.536, ал.3 ГПК/, регламентираща обжалването на определенията и разпорежданията на съда. Определенията на съда подлежат на въззивно обжалване на основание чл.274, ал.1, т.2 ГПК, а на касационно обжалване– при условията на чл.274, ал.3 ГПК, като законодателят е предвид изключение- не подлежат на касационно обжалване въззивните определения, постановени по дела, решението по които не подлежи на такова обжалване /чл.274, ал.4 ГПК/. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че доколкото не подлежат на касационно обжалване съдебните актове по жалбите срещу откази за вписване в ТРРЮЛНЦ, съгласно чл.25, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ, не подлежат на касационно обжалване и определенията по чл.536 ГПК вр. чл.19, ал.6 ЗТРРЮЛНЦ, респ. не подлежат на обжалване актовете на съда по чл.248 ГПК за допълване или поправка в частта на разноските на тези определения. Определение №87 от 27.04.2022г. по в.ч.т.д. №53/2022г. по описа на Апелативен съд-Бургас е окончателен съдебен акт, неподлежащ на касационно обжалване, а съгласно чл.274, ал.4 ГПК не подлежи на обжалване определението на апелативния съд за допълване на този съдебен акт в частта на разноските. С оглед изложеното, настоящият състав на ВКС намира, че определение №124 от 20.06.2022г. по в.ч.т.д. №53/2022г. по описа на Апелативен съд-Бургас, постановено по реда на чл.248 ГПК, не подлежи на обжалване, а подадената срещу него частна жалба следва да бъде оставена без разглеждане. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение