Определение № 78 от 06.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11043/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от Областния управител на Областна администрация – София с адрес в гр. София, ул. •••, срещу Определение № 30968/23.09.2025 г. по адм. дело № 5012/2025 г. по описа на Административния съд София-град, с което е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател за изменение на Определение № 27034 от 11.08.2025 г., постановено по същото дело в частта за разноските. Частният жалбоподател твърди неправилност на съдебния акт, навеждайки нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и последно АПК. Оплаква се също от размера на присъдените в полза на ответника по частната жалба разноски, излагайки съображения, че първоинстанционното дело, по което е постановено обжалваното определение, не се характеризира с фактическа и правна сложност. Позовава се на Решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22. Иска отмяната на обжалваното определение. Ответникът – В. К. Д. с [ЕГН], с постоянен адрес в София, [адрес], оспорва частната жалба по съображения за неоснователността й в писмен отговор от 04.11.2025 г. Иска отхвърлянето й. Върховният административен съд преценява частната жалба като допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е частично основателна. Производството по адм. дело № 5012/2025 г. по описа на Административния съд София-град е образувано по жалба на В. К. Д. от София против мълчалив отказ на Областния управител на Областна администрация – София за извършване на административна услуга, изразяваща се в заверка на молба-декларация по Заявление на Д., вх. № ОА23-2316 от 27.03.2025 г., във връзка с обстоятелствена проверка по чл. 587 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) за поземлен имот (ПИ) с [идентификатор] по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. София с площ от 246 кв. м. и трайно предназначение на територията – урбанизирана, заедно с построената в имота сграда с [идентификатор], със застроена площ от 33 кв. м., функционално предназначение гараж, и двата имота находящи се на [улица] София. С Определение № 27034 от 11.08.2025 г. по първоинстанционното дело, съдът, на основание чл. 159, т. 4 АПК е оставил без разглеждане подадената от Д. жалба и е прекратил производството по делото. Наред с това е осъдил Областна администрация – София да заплати на жалбоподателя 1 010, 00 лв. разноски по делото, от които 10, 00 лв. за държавна такса и 1 000, 00 лв. за адвокатско възнаграждение. За да постанови този резултат, съдът е преценил, че правният интерес на Д. от оспорване на процесния мълчалив отказ е отпаднал в хода на съдебното производство, доколкото с Удостоверение, изх. № ОА23-2316-4/13.05.2025 г., на Областния управител на Областна администрация – София (л. 22 от първоинстанционното дело), издадено след подаване на жалбата до съда, административната услуга, поискана от първоинстанционния жалбоподател и ответник по частната жалба, е извършена. Относно отговорността за разноски, е преценил, че същата следва да се възложи в тежест на Областна администрация – София, тъй като частният жалбоподател, с процесуалното си поведение по непредоставяне на поисканата услуга в рамките на законоустановения срок за това, е станал причина за образуване на делото и извършване на разноски от страна на Д.. Недоволен от Определение № 27034 от 11.08.2025 г. в частта му за разноските, Областният управител на Областна администрация – София поискал неговото изменение в посочената част на основание чл. 248, ал. 1, предл. второ ГПК. Постановено е обжалваното в настоящото производство определение. С него молбата на Областния управител на Областна администрация – София за изменение на Определение № 27034 от 11.08.2025 г. е оставена без уважение по съображения, сходни на изложените в определението, чието изменение е поискано. Върховният административен съд, в настоящия състав на трето отделение, преценява обжалваното определение като неправилно в частта му, в която не е уважена молбата на частния жалбоподател за изменение на Определение № 27034/11.08.2025 г. по адм. дело № 5012/2025 г. на Административния съд София-град в частта му на присъдените в полза на ответника по частната жалба разноски за адвокатско възнаграждение. В тази част, определението, предмет на инстанционен контрол е постановено в нарушение на приложимите материалноправни разпоредби – чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв.), във вр. с чл. 9 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Наредба № 1/09.07.2004 г./ Наредба/ Наредбата). Споделя се изводът на Административния съд София-град, че за ответника по частната жалба и жалбоподател пред първата инстанция, в хода на първоинстанционното производство е отпаднал правният интерес да поддържа съдебното обжалване. Такъв обаче е бил налице при подаване на жалбата и образуване на съдебното производство, доколкото Областният управител на Областна администрация – София, непроизнасяйки се в законоустановения срок за извършване на исканата от Д. административна услуга по заверка на молба-декларация във връзка с извършване на обстоятелствена проверка по чл. 587 ГПК, е станал причина за образуване на делото. Поради това и по аргумент от нормата на чл. 143, ал. 3 АПК, направените от подателя на първоинстанционната жалба разноски следва да му бъдат възстановени от ответника. Неправилно обаче съдът е определил размера на присъдените разноски за адвокатски хонорар, поради което оплакването на частния жалбоподател в този смисъл е основателно. За да е справедливо и обосновано, заплатеното адвокатско възнаграждение следва да отчита обстоятелствата, характеризиращи конкретното дело, сред които са видът и количеството на осъществената в полза на страната, претендираща разноски, правна помощ, фактическата и правна сложност на делото, както и продължителността на процеса. Действително, съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г., по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2 на с.р., каквото е настоящото дело, минималният размер на възнаграждението е 1 000, 00 лв. То обаче е дължимо в случай на реално оказано процесуално представителство в проведено съдебно производство, включващо изготвяне на жалба, участие в открити съдебни заседания, формулиране на доказателствени искания пред съд, пледоария по съществото на спора и др. В случая не се е стигнало до провеждане на открито съдебно заседание по делото, същото не се отличава с фактическа и правна сложност, а оказаната от упълномощената адв. Динева правна помощ и съдействие на Д. се изразява в изготвяне на първоинстанционната жалба. Поради това размерът на дължимото възнаграждение в полза на ответника по частната жалба следва да бъде определен по аналогия, съобразно изричното предвиждане на пар. 1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Наредбата. Аналогичният текст за конкретния казус, според настоящия състав, е този на чл. 9, ал. 1 от Наредбата, предвиждащ, че за изготвяне на искова молба и писмен отговор по искова молба, на въззивна жалба и отговор по въззивна жалба, без процесуално представителство, както и за проучване на гражданско дело и приподписване на касационна жалба по чл. 284, ал. 2 ГПК, когато не е изготвена от приподписващия адвокат, възнаграждението е в размер 3/4 от възнаграждението по чл. 7 или 8. Определено по този начин, адвокатското възнаграждение, което следва да бъде присъдено на ответника по частната жалба, е в размер на 750, 00 лв., който се преценява от настоящата инстанция като справедлив и обоснован. Изложеното налага частичната отмяна на обжалваното определение и частичното уважаване на молбата по чл. 248, ал. 1, предл. второ ГПК за изменение на Определение № 27034 от 11.08.2025 г., постановено по първоинстанционното дело, в частта на разноските. Воден от горното и на основание чл. 236 АПК, във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия