Определение № 1483 от 10.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 987/2026 г.

Производството е по чл.176а, ал.3 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на министъра на външните работи, чрез процесуален представител, срещу определение № 36463/05.11.2025 г. по адм.дело №8873/2023 г. на Административен съд - София - град /АССГ/, с което е допълнено на основание чл.176а, ал.1 от АПК постановеното по делото разпореждане №32995/09.10.2025 г. в частта за разноските, като следва: осъжда Министерство на външните работи да заплати на Н. М. К. разноски в размер на 400 лева. Частният жалбоподател поддържа в частната жалба, че определението е неправилно и иска отмяната му. Ответникът по частна жалба - Н. М. К., чрез процесуален представител, в писмен отговор, иска оставяне на определението в сила. Върховният административен съд, пето отделение, в настоящия тричленен състав, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежни страни, срещу определение, подлежащо на обжалване с частна жалба и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, АССГ е изложил мотиви, че с влязло в сила разпореждане е върната касационната жалба на министъра на външните работи, като ответникът по нея е направил разноски - заплатил е адвокатски хонорар за изготвяне на отговора по касационната жалба, с който е поискал присъждане на направените разноски в размер на 1000 лева за изготвяне на отговора, от които съдът е присъдил 400 лв., като е намалил размера предвид обема на извършените процесуални действия. Не са налице твърдените от частния жалбоподател отменителни основания. Правилни са доводите на АССГ, че чл.176а, ал.1 АПК е основание за изменение в частта за разноските и на други видове съдебни актове освен решението, слагащи край на съдебното производство, какъвто в случая е разпореждането за връщане на касационната жалба. Отговорността за разноски не е изчерпателно уредена в АПК, ГПК също е субсидиарно приложим за неуредените хипотези на основание чл.144 АПК, поради което позоваването на АССГ на чл.81 ГПК е законосъобразно. Без значение е в случая дали е било образувано или не касационно производство, доколкото с подаване на касационната жалба касаторът е станал причина за разноските за изготвяне на отговор на касационнаната жалба за другата страна, които са надлежно доказани и поискани, поради което липсва основание за отмяна на определението. Определението следва да бъде оставено в сила като правилно. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,