Определение № 7473 от 03.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6143/2026 г.

Образувано е по частна жалба на Д. Д. С. от гр.Варна подадена чрез надлежно упълномощен процесуален представител - адвокат И. Златев от Адвокатска колегия София против определение № 4653 от 16 април 2026 год. постановено по адм.дело № 747/2026 год. по описа на Административен съд гр. Варна. С обжалваното определение състав на Административен съд гр.Варна на основание чл.158, ал.3 от АПК е прекратил производството по делото. С жалбата се твърди незаконосъобразност на оспореното определение, като постановено в противоречие със закона. Твърди се, че определението е неправилно, тъй като не е бил надлежно уведомен за разпореждането на съда, с което жалбата му е била оставена без движение. Поддържа, че това разпореждане на съда е връчено на неговият баща – Д. С. на 26 март 2026 год., но поради влошени отношения и липса на комуникация между тях той обективно не е бил уведомен за него. Навежда се довод в частната жалба, че с връчването лично на него на обжалваното в настоящото производство определение, той обективно е разбрал за дадените преди това указания на съда. По тези съображения счита че не е било надлежно връчено разпореждането за оставяне на жалбата без движение, поради което, последвалото след това прекратително определение е неправилно. Прави се искане за неговата отмяна и връщане на делото на Административен съд гр.Варна за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендират се и сторените по делото разноски. Ответника по делото – началник група към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР), сектор Пътна полиция гр.Варна не взема становище до допустимостта и основателността на частната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение счита частната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното определение съдът е приел от фактическа страна, че разпореждане № 3224 от 13 март 2026 год. постановено по настоящото дело е било връчено на Д. С. – баща на частният жалбоподател на посоченият в сезиращата жалба адрес - гр.Варна, [жк] [адрес] на 26 март 2026 год. С това разпореждане съдът е оставил без движение жалбата на частният жалбоподател поради констатирани нередовности в нея, като е даден седмодневен срок за отстраняването им. С това разпореждане частният жалбоподател е бил надлежно предупреден за неблагоприятните последици при неизпълнение на дадените указания – прекратяване на производството по делото. До постановяване на обжалваното в настоящото производство прекратително определение – 16 април 2026 год. нередовностите не са били отстранени. Въз основа на така установените факти съдът е приел, че жалба е недопустима, поради което и на основание чл.158, ал.3 АПК е прекратил производството по делото. Изводът на съда е правилен, а определението му - законосъобразно. Не е спорно по делото обстоятелството, че съобщението за разпореждане № № 3224 от 13 март 2026 год. постановено по адм.дело № 747/2026 год. по описа на Административен съд гр.Варна е връчено на Д. С. – баща на частният жалбоподател на 26 март 2026 год. Адресът, на който е връчено съобщението, е посоченият от частния жалбоподател адрес в жалбата му до съда - гр.Варна, [жк] [адрес]. Не е спорно по делото също, че в даденият от съда срок не са отстранени нередовностите на жалбата. Спора се свежда то това редовно ли е било връчено разпореждането на съда от 13 март 2026 год. Съгласно чл. 46, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 АПК, когато съобщението не може да бъде връчено лично на адресата, то се връчва на друго лице, което е съгласно да го приеме. Съгласно алинея 2 на същата разпоредба друго лице може да бъде всеки пълнолетен от домашните му. Бащата на частният жалбоподател Д. Д. С. безспорно е пълнолетно лице от домашните му. Той не е отказал да приеме съобщението, поради което извършеното на 26 март 2026 год. съобщаване е валидно и е породило правни последици, а именно поставило е началото на срока, в който Д. Д. С. е следвало да изпълни дадените по съда указания по редовността на неговата жалба до Административен съд гр.Варна. Без правно значение за валидността на съобщаването е факта, че Д. Д. С. поради влошени отношения и липса на комуникация с баща си обективно не е бил уведомен за полученото от него съобщение. По делото липсват доказателства за изложените в частната жалба твърдения в тази насока. Но дори и да бяха доказани, изпълнението на задължението по чл. 46, ал. 2, изр. 2 ГПК не е част от процедурата за редовност на връченото съобщение. Неизпълнението на задължението поето от лицето получило съдебните книжа не прави връчването нередовно, а може да породи деликтната отговорност на получателя да обезщети вредите от прекратеното дело. Предвид изложеното настоящият съдебен състав приема, че разпореждането на съда от 13 март 2026 год. за отстраняване на констатирани нередовности на подадената от Д. Д. С. жалба е редовно връчено на адресата чрез пълнолетно лице от домашните му, живеещо на същия адрес. Жалбоподателят не е изпълнил дадените указания в срок, поради което съдът като е приел, че съобщението е редовно връчено и е прекратил производството по делото на основание чл. 158, ал. 3 АПК е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото се претендират само от частният жалбоподател. С оглед изхода на правния спор обаче, такива не му се следват. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо във вр. с чл. 235 АПК Върховният административен съд, седмо отделение