Определение № 12578 от 08.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10434/2025 г.

Образувано е по частна жалба на Е. К. К., от гр. Долна Оряховица против определение № 2967 / 17.09.2025 г. по адм. дело № 661 / 2025 г. на Административен съд – Велико Търново. В относимите доводи от оспорването се поддържат основания за неправилност на атакувания съдебен акт. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира частната жалба за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на определението за валидност, допустимост и правилност е неоснователна. С определение № 2967 / 17.09.2025 г. по адм. дело № 661 / 2025 г. Административен съд – Велико Търново е оставил без разглеждане уведомление/протест на Е. К. К., от гр. Долна Оряховица срещу отказ на НЕЛК да издаде административен акт, като се произнесе по оспореното от него, на основание чл.112, ал.1, т.3 от Закона за здравето с жалба вх. № 041043/07.03.2025 г. ЕР № 90064/01.10.2024 г. на ТЕЛК Севлиево и е върнал предявения с него иск срещу Министерство на здравеопазването за причинените му от отказа имуществени и неимуществени вреди в размер на 50000,00 лева. Прекратил е производството по делото. Приел е, че са налице основания по чл. 158, ал.3 и чл.159, ал.1 АПК и чл. 129, ал.3 ГПК, вр. с чл.144 АПК. Определението е правилно. По делото е установено, че административният съд е оставил неколкократно без движение подадената жалба и осъдителен иск за отстраняване на нередовности, касаещи внасяне на ДТ по жалбата и иска, уточняване на правния интерес предвид наличие на издаден акт от НЕЛК – 7 дни след подаване на жалбата, диференциране на заявените с осъдителния иск вреди на имуществени и неимуществени, с цел установяване на спорните материални права (респ. неудовлетворени притезания), детерминиращи не един, а два иска. Указаните нередовности, с изключение на ДТ по жалбата не са санирани. Горното обосновава недопустимост на предприетото оспорване, респ. заявена искова защита на основание чл. 158, ал.3 АПК и чл. 129, ал.3 ГПК, вр. с чл.144 АПК. Редовното сезиране на съда (дефиниращо предмета на спора) е абсолютна положителна процесуална предпоставка по упражняване правото на достъп до съд и неизпълнението на указанията на съда в тяхната пълнота обуславя като правни последици недопустимост на съдебното производство. Верни са преценките на административния съд досежно фактите, обуславящи процесуалните предпоставки по допустимост, като същите се споделят и от настоящата инстанция. По изложените съображения атакуваното определение следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, шесто отделение