Определение № 155 от 23.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 1842/2014 г.

Производството е по чл.83 ГПК. С определение № 239 от 07.05.2015 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 106 от 24.01.2014 г., постановено по в. гр. д. № 2329/2013 г. на Софийски апелативен съд, като е указано на касатора С. Ц. С. да внесе по сметката на ВКС държавна такса по чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 2 374.35 лв. След узнаване на определението по чл.288 ГПК касаторът е депозирал молба вх. № 5855/20.05.2015 г., с която е поискал да бъде освободен от заплащане на дължимата държавна такса на основание чл.83, ал.2 ГПК. Касаторът е аргументирал искането си с твърдения, че поради своето материално и здравословно състояние не разполага с парични средства, за да заплати таксата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на твърденията в молбата и на представените доказателства, приема следното: Съгласно чл.83, ал.2 ГПК, такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги платят. При преценката дали физическото лице - страна по делото разполага със средства за заплащане на таксата съдът съобразява примерно изброените в чл.83, ал.2 ГПК критерии и всички други обстоятелства, които в конкретния случай имат значение за произнасянето по искането за освобождаване от такса. С молбата по чл.83, ал.2 ГПК е представена декларация за материално и гражданско състояние, в която касаторът е декларирал, че не притежава недвижимо имущество, моторни превозни средства и влогове; че не получава доходи от заплата, наем, рента и аренда, търговска дейност и участия в търговски дружества; че от 12.05.2004 г. е инвалидизиран с 95.5 % трайно намалена работоспособност поради прекаран мозъчен инсулт; че единствените му доходи са от пенсия за прослужено време и старост в размер на 568 лв.; че е женен, като съпругата му е пенсионер с единствен доход от пенсия в размер на 209 лв. За доказване на размера на декларираната пенсия е представено копие от разпореждане на НОИ, а за здравословното състояние - 2 бр. епикризи и експертно решение на ТЕЛК, от което е видно, че поради наличие на множество заболявания на касатора е призната трайно намалена работоспособност 95.5 % с чужда помощ. Представени са и доказателства за образувано изпълнително дело въз основа на изпълнителен лист, издаден на основание невлязлото в сила въззивно решение по гр. д. № 2329/2013 г. на Софийски апелативен съд, по което от пенсията на касатора се събират принудително по 161.08 лв. за погасяване на произтичащите от решението задължения. Предвид обстоятелствата, установени с декларацията и с приложените към нея доказателства, настоящият състав на ВКС намира, че с оглед на цялостното му здравословно и финансово състояние касаторът не разполага с парични средства, достатъчни за заплащане на указаната в определението по чл.288 ГПК държавна такса в размер на 2 374.35 лв. Поради това и на основание чл.83, ал.2 ГПК касаторът следва да бъде освободен от заплащане на цялата държавна такса по чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,