Определение № 288 от 03.10.2019 г. на ВКС по т. д. № 2037/2018 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по молба от 17.02.2016г. на „Слънчев бряг” АД, с искане за допълване на определение № 465/ 11.07.2019г. по т.д. № 2037/2018г. по описа на ВКС, II ТО, като се присъдят направените от молителя разноски по настоящото дело в размер на 3500 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Ответникът по молбата, „Eс Ивона” ООД, [населено място], счита, че искането е основателно само за сумата от 1527 лева, на основание чл.78, ал.5 ГПК и чл.7, ал.2, т.4 вр. чл. 9, ал.3 ГПК от Наредба №1/2004г. за размерите на минималните адвокатски възнаграждения. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на молителя, приема следното: Молбата е процесуално допустима - подадена е от легитимирано лице в срока по чл.248, ал.1 ГПК, като разгледана по същество е основателна. С определение № 465/ 11.07.2019г. на ВКС, II ТО по настоящото дело не е допуснато касационно обжалване на решение № 32 от 23.04.2018г. по в.т.д. № 59/2018г. на Апелативен съд – Бургас. В определението липсва произнасяне по искането за присъждане на разноски в полза на ответника по касацията- настоящ молител, съдържащо се в отговора на жалба. Видно от представения с отговора на жалбата договор за правна защита и съдействие, за изготвянето на отговора молителят е заплатил на адвоката, представляващ го в касационното производство, възнаграждение в размер на 3500 лева. С оглед своевременно направеното искане за присъждане на разноските, представянето на доказателства за тяхното реално заплащане и липсата на произнасяне на съда по искането за присъждането им, молбата по чл.248, ал.1 ГПК вр. чл.78 ГПК за допълване на определението в частта за разноските следва да бъде уважена. В случая приложение не намира нормата на чл. 9, ал.3 ГПК от Наредба №1/2004г. за размерите на минималните адвокатски възнаграждения, тъй като предметът на договора за правна защита и съдействие обхваща цялото касационно производство и не е ограничен до депозиране на отговор на касационната жалба. Направеното искане за намаляване на размера на адвокатското възнаграждение по чл.78, ал.5 ГПК също е неоснователно, тъй като договореното възнаграждение от 3500 лева при минимален размер по Наредбата от 2036 лева при обжалваем интерес от 50200 лева, не се явява прекомерно съобразно фактическата и правна сложност на делото. Водим от горното, Върховният касационен съд