Определение № 519 от 27.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3779/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. Р. К. срещу въззивно решение на Софийски апелативен съд № 1061 от 18.07.2022 г. по гр.д.№ 406/ 2022 г., в частта му, в която е потвърдено решение на Софийски градски съд по гр.д.№ 1147/ 2018 г. за уважаване на предявения от С. Н. И., П. В. П. и К. В. А. /правоприемници на починалата в хода на производството Ц. А. К./ против касатора иск, квалифицирани по чл.31 ал.1 ЗЗД, като по този начин е унищожен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен с нотариален акт № 175, том 1, рег.№ 6721, дело № 158/ 2008 г. на нотариус рег.№ ***, с който Ц. А. К. прехвърля на Н. Р. К. апартамент № 158, находящ се в [населено място],[жк], състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 69 кв.м., при съседи: ап. № 157, двор, ап. № 169 и коридор, заедно с мазе № 52, с площ от 2,93 кв.м., при съседи на мазето: мазе № 51, коридор, мазе № 53 и коридор, както и заедно с 0,379 % идеални части от общите части на сградата и също толкова ид.ч. от правото на строеж върху дворното място, върху което е построена сградата, поради неспособност на прехвърлителката Ц. А. К. да разбира и да ръководи действията си към момента на сключването на договора. Въззивното решение, по чиято валидност няма съмнения, не е обжалвано от ищците и е влязло в сила в частта, в която е отхвърлен иска за обявяване на нищожността на същия договор. Жалбоподателят твърди, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол като недопустимо поради това, че е постановено без съда да изпълни задължението си да конституира необходим другар. Договорът, който бил унищожен, бил сключен по време на брака му с М. П. К., затова прехвърленият с този договор имот бил съпружеска имуществена общност и М. К. задължително следвало да участва в процеса по унищожаването му. Счита, че въззивното решение е недопустимо и защото първоначалната ищца Ц. К. още в исковата молба заявила и приложила медицинска документация, че е лишена от когнитивни способности и затова не можело да възникне валидно процесуално правоотношение между нея и съда, макар да не била поставена по запрещение. Смъртта на К., настъпила в срока за отстраняване на нередовностите на исковата молба, при липса на процесуална дееспособност, не позволявала на съда да конституира правоприемниците й, а издаденото при такова конституиране решение също било недопустимо. Като основание за достъп до касационен контрол касаторът повдига и процесуалноправния въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите на решението си всички релевантни за спора доказателства, както и доводите и възраженията на страните в тяхната съвкупност, който счита, че е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд /ВКС/. Ответните страни С. Н. И., П. В. П. и К. В. А. оспорват жалбата като поддържат, че изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.1 ГПК не е точно и мотивирано, което затруднява правото им на защита. Считат, че не съществува вероятност въззивното решение да е недопустимо, тъй като пред въззивния съд не са били представени доказателства за сключен от касатора брак към момента на придобиване на имота, нито е ясно какъв е режима на имуществени отношения между него и съпругата му. Освен това поддържат, че Ц. К. е била процесуално дееспособна към момента на подаване на исковата молба и между нея и съда е възникнало валидно процесуално правоотношение, в което са встъпили след смъртта на К., а дори тя да е била недееспособна, те са потвърдили всички извършени от нея действия. Излагат и доводи за неоснователност на касационната жалба по същество. Жалбата е допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно. За да постанови обжалваното решение въззивният съд приел за установено, че към момента на предявяване на иска Ц. К. е била процесуално дееспособна и е можела редовно да сезира съда. Процесуалната дееспособност на пълнолетните лица можело да бъде ограничена само от поставянето им под пълно или ограничено запрещение въз основа на съдебно решение, което действало занапред. До момента на влизане в сила на такова решение, лицето разполагало с пълна дееспособност, включително процесуална, макар да страдало от психично заболяване. При твърдения в исковата молба, че ищецът страда от психично заболяване, което не му позволява да разбира и ръководи действията си, съдът следвало да спре производството и да извърши необходимото за иницииране на производство по поставяне под запрещение. Пълномощникът на Ц. К. информирал съда с молба от 06.03.2018 г., че срещу нея вече имало образувано дело за поставянето й под запрещение, но докато траел процеса за отстраняване на нередовности на исковата молба, тя починала и производството за поставянето й под запрещение било прекратено. На нейно място били конституирани наследниците й по закон, което обосновавало извод за надлежна процесуална легитимация на ищцовата страна и за допустимост на постановеното от първата инстанция решение. По фактите съдът приел, че към момента на сключване на процесния договор Ц. К. била на стационарното лечение в болнично заведение с диагноза „Рекурентно депресивно разстройство. Тежък сегашен епизод с психотични симптоми". Нямало данни дали след установените при нея два психотични пристъпи от 2006 г. и 2007 г. била настъпила пълноценна ремисия, но независимо от терапията при нея била диагностицирана халюцинаторна продукция с коментиращи и заповедни сетивни измами. След следващите три хоспитализации през 2008 г. не била постигната пълноценна ремисия, като след пролетта на 2008 г. трайно не е могла да разбира свойството и значението на постъпките си. В периода, в който е сключена процесната сделка, прехвърлителката е страдала от психично разстройство, което обуславя недееспособност - невъзможност да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Затова съдът приел, че са налице всички предвидени в чл.31 ал.1 ЗЗД предпоставки - към момента на сключването на процесния договор прехвърлителят бил дееспособно лице, но е бил в състояние на трайна неспособност да разбира или да ръководи действията си - и постановил неговото унищожаване. Не съществува вероятност така постановеното въззивно решение да е недопустимо /за това касационната инстанция следи и служебно/ поради неучастие в производството на съпругата на ответника. Това е така, защото въззивният съд не е установил от фактическа страна към момента на сключване на процесния договор ответникът да е бил в брак. Такъв факт пред него не е бил заявен, а касационната инстанция не може да установява факти в производството по чл.288 ГПК. Извън изложеното, по предявен от или срещу съпрузите иск за собственост на вещи или имоти, придобити в режим на съпружеска имуществена общност, съпрузите са необходими, но не са задължителни другари - Тълкувателно решение 3/ 29.06.2017 г. по тълк.д.№ 3/ 2016 т., ОСГК, ВКС. Затова процесуалната им легитимация не е съвместна и съдът не следи служебно за конституиране на страната на ищеца или ответника на неговия съпруг. От мотивите на решението е видно, че разрешението не може да бъде различно в хипотезата на предявен иск за унищожаване на договор, с който могат да бъдат придобити при условията на съпружеска имуществена общност вещни права. Не съществува вероятност обжалваното решение да е недопустимо и поради това, че искът е предявен първоначално от недееспособно лице. Процесуалната правоспособност се определя от материалното право /чл.27 ал. 1 ГПК/, а това правило се отнася и за дееспособността /чл.28 ал.1 ГПК/. Съгласно чл.2 ЗЛС с навършване на 18-годишна възраст лицата стават пълнолетни и напълно способни чрез своите действия да придобиват права и да се задължават, а съгласно чл.5 ЗЛС пълнолетните, които поради слабоумие или душевна болест не могат да се грижат за своите работи, се поставят под пълно запрещение и стават недееспособни, а ако състоянието им не е така тежко, за да бъдат поставени под пълно запрещение, се поставят под ограничено запрещение. Само в тези хипотези пълнолетните лица са недееспособни. Поставянето под запрещение се извършва само с акт на съда /глава 28 ГПК/, който /при липсата на особени правила/ влиза в сила при условията на чл.296 ГПК. До влизане на съдебното решение за поставяне под запрещение в сила дееспособността на пълнолетните лица е пълна и неограничена /арг. чл.338 ал.3 ГПК/. Те могат да извършват всякакви действия с обвързващ ефект, включително да сезират съда с искане за защита на свои материални права. Това искане създава валидно процесуално правоотношение и точно заради това съдът не прекратява, а само спира временно производството по делото, ако се окаже, че е необходимо учредяване на настойничество или попечителство на някоя от страните по делото /чл.229 ал.1 т.3 ГПК/. Възникналото с предявяване на иск от пълнолетно лице, което не е поставено под запрещение, макар да е страдало от заболявания, пречещи му да разбират свойството и значението на постъпките му, процесуално правоотношение, е валидно. С настъпване на смъртта на това лице преди поставянето му под запрещение настъпва и валидно процесуално правоприемство, като на страната на починалия дееспособен пълнолетен встъпват неговите правоприемници. Затова няма основание обжалваното решение да бъде допуснато до касационен контрол поради вероятната негова недопустимост. Няма такова основание и по поставеният процесуалноправен въпрос. Той е обуславящ, но е разрешен в съответствие, а не в противоречие с установената от ВКС практика. Според нея при въззивно обжалване съдът може да извършва проверка на първоинстанционното решение само в рамките на посочените от жалбоподателя оплаквания за неправилност и то само в частта му, обхваната от тези оплаквания. В останалата част съдът не може да извършва проверка на първоинстанционното решение, доколкото предвид липсата на оплаквания срещу нея следва да бъде прието, че жалбоподателят е съгласен с изводите на първоинстанционния съд. Поради това въззивният съд не може да проверява обосноваността на фактическите констатации на първоинстанционния съд, нито това дали те са направени при допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нито да обсъжда наново събраните доказателства по делото, без във въззивната жалба да са направени оплаквания в тази връзка /решение № 22/ 10.08.2022 г. по т.д.№ 2237/ 2020 г., I т.о. и цитираните в него/. По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 и 2 ГПК и