Определение № 1546 от 27.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4965/2024 г.

Производството е по чл. 250 ГПК. Съдът е сезиран с молба от молителката по чл. 303 ГПК С. Д., да бъде допълнено определение № 271/ 23.01.25г. на ВКС, ІІІ ГО, с което е оставена молбата й по чл. 303 ГПК без разглеждане. В молбата по чл. 250 ГПК молителката твърди, че съдът не се е произнесъл по искането за отмяна на първоинстанциионното решение, а се бил произнесъл само по молбата за отмяна на въззивното решение. За да се произнесе по молбата за допълване, ВКС взе предвид следното: гр.д. 85223/17г. на СРС е образувано по иск на „Топлофикация София“ ЕАД за осъждането на Н. К. К. да плати 3505,52лв., неплатена топлоенергия за периода 01.05.14г. до 30.04.2016г.. СРС е уважил иска за главницата, но е отхвърлил иска по чл. 86 ЗЗД. Съобщението за решението до Н. К. е връчено по реда на чл. 41, ал.2 ГПК. Срещу първоинстанционното решение е подадена въззивна жалба от „Топлофикация София“ЕАД, в частта, в която е отхвърлен иска по чл. 86 ЗЗД. К. е получил препис от въззивната жалба по реда на чл. 41, ал.2 ГПК. Съобщението за открито заседание е връчено на К. на 20.11.19г. отново по реда на чл. 41, ал.2 ГПК. За открито заседание на 05.03.21г. К. отново е уведомен по реда на чл. 41, ал.2 ГПК. Съдът е дал ход по същество и с решението си е потвърдил решението на СРС в отхвърлителната част относно иска по чл. 86 ЗЗД. С молбата за отмяна молителката С. Д. заявява, че въззивното решение било постановено на 16.08.21г., а К. бил починал 04.08.20г., а С. Д. била наследник на К., поради което иска отмяна на въззивното решение и потвърденото с него първоинстанционно решение. Следователно тя е поискала само отмяна на решението по иска по чл. 86 ЗЗД. С допълнителна молба обаче от 26.11.24г. С. Д. е поискала отмяна на въззивното и потвърденото от него първоинстанционно решение, но в текста към молбата е посочен целия диспозитив на първоинстанционното решение. В тази допълнителна молба молителката въвежда твърдения за нарушение на правото на участие на наследодателя й в първоинстанционното производство- твърди, че е узнала за решението на СРС едва на 25.03.24г.. Изразява становище, че първонистанционното решение не било връчено надлежно на К.- при нарушение на чл. 41, ал.2 ГПК. Първоначалната молба за отмяна на въззивното решение е оставена без разглеждане поради липса на правен интерес. По отношение искането за отмяна на първоинстанционното решение, което по основния иск е влязло в сила като необжалвано, ВКС счита, че с молбата от 26.11.24г. е направено ново искане- за отмяна на първонистанционното решение, в частта, в която К. е бил осъден да плати главницата по задължението. В тази част обаче, молбата за отмяна също следва да се остави без разглеждане, тъй като доколкото се твърди, че К. не бил уведомен редовно за изготвянето на първоинстанционното решение, то по отношение на него това решение не е влязло в сила, поради което пътят за оспорване на решението е чрез подаването на въззивна жалба. Отмяна може да се иска само на влезли в сила съдебни решения. Освен това, в самата допълнителна молба, с която е направено новото искане за отмяна на първоинстанционното решение, молителката сама заявява, че е узнала за решението на 25.03.24г.. При това положение съгласно чл. 305, ал.1, т.5 от ГПК молбата за отмяна на първоинстанционното решение е подадена извън преклузивния 3- месечен срок, тъй като е подадена на 26.11.24г... Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО