Определение № 7741 от 09.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6169/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 166, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от Г. Кузмов – Кмет на район „Оборище“ – Столична община чрез старши юрисконсулт Р. Апостолова, против определение № 20504/26.05.2026 г., постановено по адм. дело № 6159/2026 г. по описа на Административен съд София–град (АССГ), с което е уважено особеното искане на жалбоподателя В. М. М. от гр. София и е спряно допуснатото предварително изпълнение на Заповед № №РОБ26-РД09-087/16.04.2026 г. на Кмета на Район „Оборище“ - Столична община, с която е прекратено наемното правоотношение между Столична община и В. М. М. за част от общинско жилище с адрес: гр.София, [улица] (първи надпартерен). Частният жалбоподател релевира доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното определение по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Обстоятелствено излага съображения, че оспорващата заповедта В. М. не е доказала, че предварителното изпълнение на акта би могло да ѝ причини значителна или трудно поправима вреда. Претендира за отмяна на обжалваното определение Ответникът – В. М. М., чрез пълномощник адвокат И. Алексов от САК, в писмен отговор, депозиран в срока по чл. 232 АПК оспорва частната жалба като неоснователна. Моли обжалваното определение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в настоящия състав от Четвърто отделение намира частната жалба за процесуално допустима - подадена срещу съдебен акт, за който изрично е предвидено в закона, че подлежи на обжалване с частна жалба и от надлежна страна в преклузивния 7-дневен срок от съобщаване на определението, визиран в чл. 166, ал. 3, изречение второ от АПК. Разгледана по същество частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Основното производство пред административния съд е образувано по жалба на В. М. М. от гр. София, чрез пълномощника ѝ адв. И. Алексов, подадена против заповед № РОБ26-РД09-087/16.04.2026 г. на Кмета на Район „Оборище“ - Столична община, с която на основание чл. 46, ал.1, т. 7 и ал. 2 от Закона за общинската собственост (ЗОбС), чл. 33, ал. 1, т. 6 и ал. 2, вр. чл. 5, ал. 2, т. 7 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община и т. 7.9 от договор за наем № РОБ21-ДГ-66-22 от 24.06.2021 г., е прекратено наемното правоотношение, възникнало от Заповед за настаняване № ЖД-77-00-01/28.01.2011 г. на Кмета на Район „Оборище“ - Столична община и договор за наем от 24.06.2021 г. за възмездно ползване на част от общинско жилище, находящо се на адрес: гр.София, [улица] (първи надпартерен), състояща се от две стаи, кухня и общи сервизни помещения, с жилищна площ от 34.20 кв.м., актуван с Акт за частна общинска собственост № 457 от 19.06.2000 г., като жалбоподателката е задължена да освободи общинското жилище в едномесечен срок от датата на връчването ѝ. В жалбата освен доводите за незаконосъобразност на заповедта е обективирано искане за спиране изпълнението допуснатото по силата на закона изпълнение на обжалвания административен акт, за което са релевирани обстоятелствено доводи. С обжалваното определение компетентният административен съд в производство по чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 АПК е уважил заявеното с жалбата искане и е спрял допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповед № РОБ26-РД09-087/16.04.2026 г. на Кмета на Район „Оборище“ - Столична община. За да постанови този резултат, съдът е приел, че в случая е налице надделяващ частен интерес пред обществения такъв, с оглед данните за възрастта и здравословното състояние на М. и доколкото със заповедта е разпоредено на оспорващата да освободи имота в едномесечен срок от нейното връчване, при висящ спор относно законосъобразността на прекратяването на наемното правоотношение. Наред с това е преценено, че изпълнението на акта след влизането му в сила не би причинило непоправима вреда на общинската собственост, нито би осуетило изпълнението на заповедта на кмета на район „Оборище“ – Столична община. Определение е правилно. Съгласно чл. 46, ал. 5, изр. 2 ЗОбС жалбата срещу заповедта за прекратяване на наемното правоотношение не спира нейното изпълнение, освен ако съдът разпореди друго. Съгласно разпоредбата на чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 АПК, допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Презумпцията по закон е, че предварителното изпълнение на заповедта за прекратяване на наемното правоотношение за имот - общинска собственост, е в полза на общината. Целта на допуснатата от законодателя възможност да бъде спряно изпълнението на обжалваната пред съда заповед е да се даде временна защита на твърдяното от оспорващия право да владее и държи имота, което се засяга от заповедта. Този вид защита е временна и има сила до решаване на въпроса за законосъобразността на обжалвания акт. При допуснато предварително изпълнение по силата на закона, съдебната практика приема, че се презюмира наличието на поне една от предпоставките по чл. 60, ал. 1 АПК. Страната, която иска спиране на допуснатото по силата на закон предварително изпълнение, трябва да докаже, че е налице обективна възможност спрямо нея да настъпи значителна или трудно поправима вреда. В случая решаващият съд обосновано е приел, че предварителното изпълнение на акта би причинило такива вреди на оспорващата, като е взел предвид възрастта и представените данни досежно здравословното ѝ състояние, липсата на доказателства М. да разполага с друго, годно за постоянно обитаване жилище, както и краткия срок, даден за освобождаване на жилището - едномесечен, но от получаване на заповедта, а не от влизането ѝ в сила. Горните обстоятелства обосновават извод, че допуснатото по силата на закона незабавно изпълнение не е съизмеримо с възможните вреди, които биха настъпили при лишаване на жалбоподателката от жилище, като изпълнението на административния акт ще засегне права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Ако бъде спряно изпълнението на административния акт, няма да се затрудни, нито осуети реализирането на правата и задълженията, които ще произтекат в случай, че жалбата бъде отхвърлена, а от евентуалното закъснение на изпълнението няма да се причинят вреди на Столична община, които да са трудно поправими. По изложените съображения частната жалба е неоснователна, а определението на съда е правилно, обосновано и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Воден от горното и на основание чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд,