Определение № 502 от 26.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3587/2019 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 82606/24.06.2019 г. на Ц. В. К., подадена от адв. И. М. против определение № 13935 от 07.06.2019 г., постановено от Софийски градски съд по ч. гр. д. № 17025/2018 г. в частта, с която е оставена без уважение молбата му за допълване на решение № 1214 от 20.02.2019 г. в частта за разноските над сумата от 349 лв. до пълния претендиран размер от 400 лв.. По делото е постъпила и частна жалба вх. 92040/16.07.2019 г. на Столична община, Дирекция „Ревизии и събиране на вземания“ /наименувана молба/ против горното определение в частта, с която е допълнено решение № 1214 от 20.02.2019 г. в частта за разноските и Столична община и ТД на НАП са осъдени да заплатят на Ц. К. сумата 349 лв., представляваща разноски в производството, с искане да се укаже изрично каква точно част от тази сума дължи да заплати Столична община, тъй като размерът на разноските бил посочен общо, а следвало да се определят поотделно съразмерно с размера на вземанията на Столична община и ТД на НАП. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК ответните страни - Столична община и ТД на НАП по частната жалба на Ц. К. не са подали отговори. Ответникът по частната жалба - Ц. К. е подал отговор, в който е изразил становище за неоснователност на жалбата. Претендира и сторените разноски. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,за да се произнесе, констатира следното: Частните жалби са против определение, което не подлежи на инстанционен контрол, поради което са процесуално недопустими. С решение № 1214 от 20.02.2019 г., постановено от Софийски градски съд по ч. гр. д. № 17025/2018 г., влязло в сила на 20.02.2019 г., е отменено постановление за разноски по изпълнително дело № 20157890400181 по описа на частен съдебен изпълнител Н. К., с рег. № *** по описа на КЧСИ, обективирано в Уведомление с изх. № 4586/22.10.2018 г. в частта, в която е определена такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 539,72 лв. Решението в производство по обжалване на действията на съдебния изпълнител не подлежи на обжалване, по арг. от чл. 437, ал. 4 ГПК. С частните жалби пред ВКС се атакува определението за изменение на решението в частта за разноските. Обжалването на определението за разноски е по реда на обжалване на решението, по арг. от чл. 248, ал. 3 ГПК. Следователно в случай, че решението е необжалваемо, не подлежи на обжалване и определението за неговото допълване или изменяне в частта за разноските. Неправилното посочване в определението на СГС, че подлежи на обжалване пред ВКС не обвързва настоящия състав. При този изход на производството, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, жалбоподателят Столична община, Дирекция „Ревизии и събиране на вземания“ следва да бъде осъден да заплати на ответника по частната жалба сторените от него съдебни разноски пред ВКС за адвокатско възнаграждение за изготвяне и подаване на отговор на частната жалба, възлизащи на 200 лв., съгласно представения договор за правна защита и съдействие и списък на разноските по чл. 80 ГПК. Искането за присъждане на разноски за сумата от 15 лв.,представляваща държавна такса заплатена по подадената от К. частна жалба е недължима. Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IV г. о.,