Определение № 42 от 01.03.2012 г. на ВКС по н. д. № 392/2012 г.

Производството пред ВКС е по спор за подсъдност, повдигнат от Специализирания наказателен съд по чнд № 211/2012 год. В разпореждането си от 17.ІІ.2012 год. докладчикът е счел, че този съд не е компетентен да се произнесе по исканията от защитниците на обвиняемите Д. П. Х. и Б. И. К. за изменяване в по-леки на взетите им мерки за неотклонение задържане под стража. Становището си е обосновал с обвиненията срещу двамата- и още 10 лица- за извършени множество престъпления, най-тежкото от които, по чл.206, ал.4 НК, е подсъдно на Пловдивския окръжен съд, който следва да се произнесе и по направените искания. Писменото становище на прокурора от ВКПр е, че ВКС е неправилно сезиран, тъй като вдействителност спор за подсъдност липсва. Върховният касационен съд намира, че съдебното производство пред него следва да се прекрати и делото да се върне на Специализирания наказателен съд, тъй като не съществува спор за подсъдност и основание за намеса по чл.44 НПК. Исканията на адвокатите Ст.К. и Кр.Е. са изпратени на Специализирания наказателен съд по преценка на окръжния прокурор Р.П.. След като този съд не се е сметнал за компетентен да се произнесе по тях, е трябвало да прекрати образуваното съдебно производство и да изпрати делото не на ВКС, а на компетентния според него Пловдивски окръжен съд по правилото на чл.42, ал.2 НПК. Ето защо ВКС в състав от трето наказателно отделение