Решение № 14660 от 30.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12440/2016 г.

Решение № 14660 от 30.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12440/2016 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "К." ООД, подадена чрез адв. И., против решение № 1551 от 29.07.2016 г. на Административен съд - П., постановено по адм. д. № 1905 по описа за 2015 г. на този съд, с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт № Р-16002414000577-091-001 от 30.03.2015 г., издаден на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК от екип в състав П. Д. С. - Н. С. "Ревизии" в ТД на НАП - П., в качеството му на орган възложил ревизионното производстнво, и К. Г. Д. - гл. инспектор по приходите, в качеството й на ръководител ревизията, поправен с Ревизионен акт за поправка на ревизионен акт № П-16002415058641-003-001/02.04.2015 г., издаден на основание чл. 133, ал. З от ДОПК от екип в състав П. Д. С. - Н. С. "Ревизии" в ТД на НАП - П., в качеството му на орган, възложил ревизионното производство, и К. Г. Д. - гл. инспектор по приходите, в ЧАСТТА, потвърдена с Решение № 518 от 26.06.2015 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. П. при ЦУ на НАП, относно установени на "К." ООД, гр. К., публични задължения, както следва: начислен ДДС в размер общо на 6 263,65 лева, ведно с прилежащи лихви за забава в размер на 237,05 лева, за данъчен период м. октомври 2014 г. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано - основание по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че незаконосъобразно ревизията е проведена по особения ред, като неправилно органите по приходите са приели за доказани обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2, т. 4 от ДОПК, съответно са начислили ДДС за д. п. м. 10.2014 г. В жалбата се сочи, че извършените от приходните органи инвентаризации не са направени добросъвестно и съобразно изискванията на ЗСч - не е броен материала, който все още е в процес на обработка, за да се произведе крайния продукт и не е изписан от склада преди финализиране на продукта. Протоколите от извършената инвентаризация са общи. Например в описа от обекта в гр. С. към Протокол за извършена насрещна проверка № 0174396 от 10.11.2014 г. са посочени общо мъжки тениски; ризи и др. Само тениските като артикул са отразени на 20 отделни реда. Не е ясно този опис взет ли е впредвид от ревизиращите инспектори и как са разпределени описаните артикули, след като в самия опис са общо. Тези аргументи изцяло се подкрепят от събраните в хода на делото доказателства, а именно приетата без възражение ССЕ и обясненията на свидетеля. Изложени са и съображения за неправилност на решението и в частта относно доначисления ДДС във връзка с установените липси. Иска се отмяна на съдебното решение и отмяна на РА. Претендира присъждане на разноски по делото. Ответникът - директор на дирекция "ОДОП" - гр. П. при ЦУ на НАП, редовно призован, не се явява и не се представлява. На 16.10.2017 г. от юрк. К. е постъпила писмена защита, в която същият излага доводи по съществото на спора и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на релевираното основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото и в срок, поради което е процесуално допустима. По същество жалбата е неоснователна. С решението Административен съд - П. е отхвърлил жалбата на "К." ООД срещу Ревизионен акт № Р-16002414000577-091-001 от 30.03.2015 г., издаден на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК от екип в състав П. Д. С. - Н. С. "Ревизии" в ТД на НАП - П., в качеството му на орган възложил ревизионното производство, и К. Г. Д. - гл. инспектор по приходите, в качеството й на ръководител ревизията, поправен с РАПРА акт № П-16002415058641-003-001/02.04.2015 г., издаден на основание чл. 133, ал. З от ДОПК от екип в състав П. Д. С. - Н. С. "Ревизии" в ТД на НАП - П., в качеството му на орган възложил ревизионното производство, и К. Г. Д. - гл. инспектор по приходите, в ЧАСТТА, потвърдена с Решение № 518 от 26.06.2015 г. на Директора на Д "ОДОП" - гр. П. при ЦУ на НАП, относно установените на "К." ООД, гр. К., публични задължения, както следва: начислен ДДС в размер общо на 6 263,65 лева, ведно с прилежащи лихви за забава в размер на 237,05 лева, за данъчен период м. 10.2014 г. За да постанови този резултат административният съд е приел, че ревизионният акт е издаден от оправомощен орган и при извършване на данъчната ревизия не са допуснати процесуални нарушения. Според съда законосъобразно ревизията е извършена по реда на чл. 122 и сл. ДОПК, защото са налице обстоятелствата по т. 2 и т. 4 - налице са данни за укрити приходи или доходи от страна на ревизираното лице за процесния данъчен период и водената счетоводна отчетност не дава възможност да установяване на основата за данъчно облагане. Горните изводи са мотивирани с факта, че в резултат от извършено от органите на НАП фактическо преброяване на наличности на материали и стоки в търговските обекти на "К." ООД е установено, че в обекта в гр. К. са налице липсващи стоки и готова продукция, съответно липси на материали. Налице са некоректни и непълни данни от сравнителни ведомости, предоставени от дружеството, вкл. и при липсата на каквито и да било обяснения в хода на самите извършени инвентаризации от страна на присъстващите лица аналогични на дадените обяснения след това от управителя на дружеството. За установените липси към 31.10.2014 г. в обект - шивашки цех и склад в гр. К., на стоки и готова продукция на обща стойност с включен ДДС 35108 лева (в това число готова продукция на обща стойност с включен ДДС 34 615 лева и стоки на обща стойност с включен ДДС 493 лева), е прието че произтичат от осъществени, но недекларирани продажби от ревизираното лице, съставляващи и облагаеми доставки по смисъла на чл. 6 и чл. 12 от същия закон. Съответно констатацията е за укрит приход в размер на 29 256,67 лева и неначислен ДДС в размер на 5 851,33 лева, съгласно правилото на чл. 67, ал. 3 от ЗДДС. Датата на данъчното събитие е определена на 31.10.2014 г. - датата на инвентаризацията, тъй като именно към същата е установена тяхната липса, като е отчетен и фактът, че самото дружество не е осчетоводило резултатите от извършената инвентаризация. Във връзка с тази част от РА съдът е изложил мотиви за неоснователност на възраженията на дружеството, свързани с твърденията за непълнота на извършената от органите по приходите на 31.10.2014 г. инвентаризация в търговския обект в гр. К., а именно броено ли е т. нар. незавършено производство в самия шивашки цех; начина на извършване на инвентаризацията в обекта в гр. С. и съпоставимостта в крайна сметка на данните от нея с данните от счетоводството на оспорващия; както и дали установените като липсващи стоки и готова продукция в гр. К. са били "експедирани" и са се намирали в обекта в гр. С., съответно липсващите материали са били в обекта в гр. Т. В тази връзка, Съдът не е кредитирал заключението на вещото лице по отношение извършените преизчисления на данъчната основа за облагане, определена по реда на чл. 122 от ДОПК, чрез използване на данни за доставната цена, респ. себестойността на стоки, съответно готовата продукция, тъй като в тази част на спора задълженията не са установени при прилагане на чл. 79, ал. 3 от ЗДДС, а е прието, че са налице неосчетоводени продажби на стоки, респ. готова продукция, съставляващи облагаеми доставки по смисъла на ЗДДС, респ. данъчната основа и дължимия ДДС са определяни по правилото на чл. 67, ал. 3 от ЗДДС при използване на продажната цена на стоките, респ. готовата продукция, вписани в самите етикети на артикулите, изготвени от самия ревизиран субект /така данните от описите към ПИП и разпита на св. А./. Във връзка с установените липси към 31.10.2014 г, на материали в обекта в гр. К., в размер на 2061,63 лева е прието че следва да бъде извършена корекция по реда на чл. 79, ал. 3 от ЗДДС в същия отчетен период на основание чл. 79, ал. 4 от ЗДДС при липсата на основанията по чл. 80, ал. 2 от ЗДДС. Налице са предпоставките за извършване на корекцията - РЛ е регистрирано по ЗДДС, ползвало е данъчен кредит за материалите, които са установени като липсващи, липсата е установена чрез инвентаризация, проведена по реда на ЗСч, във връзка с която е изготвен ПИП по реда на чл. 50 ДОПК /неоспорен по реда на чл. 193, ал. 3 ГПК/. В хода на съдебното обжалване не са ангажирани доказателства, опровергаващи тези констатации, поради което законосъобразно с РА е доначислен ДДС. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. Основните спорни моменти от фактическа и правна страна са правилно отграничени от административния съд и това са тези относно наличието на основание за облагане по специалния ред, и дължимостта на ДДС, начислен на основание чл. 86 ЗДДС във връзка с установените в хода на ревизията неосчетоводени продажби на стоки, респ. готова продукция и доначисления ДДС на основание чл. 79, ал. 3 ЗДДС, касаещ констатираните при инвентаризацията на 31.10.2014 г. в обекта в гр. К. липси на материали. В случая не е спорно по делото, че през процесния ревизиран период "К." ООД е осъществявало дейност по производство и продажба на ловни облекла и аксесоари в Шивашко ателие и склад за материали за производство, готова продукция и стоки, намиращ се в гр. К., ул. "С. п." № 17, където се осъществяват вкл. и продажби и Шивашко ателие в гр. Т., наето под наем; като търговската дейност на дружеството във връзка с продажбите на стоки и готова продукция се осъществява в магазин под наем в гр. С. С цел установяване на материалните и стокови активи на предприятието, на 31.10.2014 г. от органи по приходите е извършена инвентаризация на обектите, стопанисвани от ревизираното дружество. Проверките са документирани със следните протоколи: ПИП сер. АА № 0156328/31.10.2014 г. за извършена проверка /инвентаризация/ на налични активи в обект шивашко ателие, находящо се в гр. Т.; ПИП сер. АА № 0173290/31.10.2014 г. за извършена проверка /инвентаризация/ на налични активи в обект - магазин с адрес гр. С., ул. "Б. М." № ... и ПИП сер. АА № 0173290/31.10.2014 г. за извършена проверка /инвентаризация/ на налични активи в обект - находящ се в гр. К. ул. "С. П." № ... - шивашко ателие и склад /л. 255 и сл/. Следва да се отбележи, че съгласно чл. 124, ал. 2 ДОПК, при наличие на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК фактическите констатации в РА се считат верни до установяване на противното. В доказателствена тежест на РЛ е да обори констатациите. Това обаче в случая не е направено. В касационната жалба са развити аналогични възражения с тези в първоинстанционното производство, които съдът подробно е обсъдил и е обосновал съответните правни изводи. Неоснователни са оплакванията в жалбата досежно некредитирането на заключението на ССчЕ. По арг. на чл. 202 от ГПК съдът не е длъжен да възприеме заключението по ССчЕ, а да го обсъди в съвкупност с другите доказателства по делото, като е изложил на стр. 10 - 12 от решението си доводи защо не кредитира същото. С оглед на това не е налице съществено процесуално нарушение, което да налага отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. След съвкупна преценка на събрания доказателствен материал, обосновано съдът е приел, че са налице предпоставките за облагане по аналог на "К." ООД, като в хода на административното и съдебното производство не са опровергани констатациите в РА за наличие на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 ДОПК. Правилно съдът е приел, че не е доказано счетоводството на дружеството да е било редовно водено. Извод в обратна насока не може да бъде изведен и от заключението на ССЕ. Следва да се посочи, че в с. з. на 29.03.2016 г. в. л. Д. изрично е заявил, че наличностите по складовата програма следва да отговарят и на наличностите по счетоводни данни, както и че по принцип не е възможно доставна цена /т. е. себестойност да е 0 лева/. След като част от артикулите по складовата програма липсват по счетоводни данни, а други - са дадени с нулева доставна стойност /т. е. себестойност/, то ясно е, че целта в случая е да се получи пълно съответствие между аналитичните данни от представените справки и крайните салда на оборотите по сметките от група 30. Такова съответствие би липсвало, ако към изнесеното в справките се прибавят и липсващите в същите артикули, респ. доставна цена/себестойност, различна от 0. Що се отнася до констатациите в РА за наличие на укрити приходи, настоящият състав намира за недоказани твърденията на касатора, че установените като липсващи стоки и готова продукция при инвентаризацията на обекта на в гр. К. на 31.10.2014 г. всъщност се намират в магазина в гр. С., с цел - подготовка за експедиция към клиенти от Хърватска, Турция, Великобритания и Франция. Правилно съдът е приел за неоснователни възраженията за непълнота на извършената от органите по приходите инвентаризация на обекти в гр. К., С. и Т. В хода на извършените инвентаризации от страна на МОЛ нито в ПИП, нито в попълнените въпросни листи не са заявени възражения, забележки и пр. още повече не са налице твърдения, че определени стоки и/или готова продукция се намират в гр. С. с цел последваща продажба. В тази връзка правилно съдът не е кредитирал показанията на св. А. /счетоводител в "К." ООД/ поради тяхната вътрешна противоречивост. От една страна при разпита същият е заявил във връзка с инвентаризацията в гр. К., че не е присъствал, а подписът в Справката за готова продукция /л. 273-294/ е на Й. Д. /снабдител/, а от друга страна на стр. 3 от протокола от с. з. сочи, че е присъствал на проверката в гр. К., но не е бил на проверката в С. Доказателства в подкрепа на твърденията му за присъствие при инвентаризацията в гр. К. не са налични, още повече, че в ПИП същият не е вписан като присъстващ. Извод, че липсващите стоки се намират в обекта на дружеството в гр. С. не може да бъде обоснован и въз основа на заключението на ССЕ. Видно от изготвената Справка за намерените при инвентаризацията в гр. С. стоки към Приложение 1 /л. 860-865/ общата стойност на установените от НАП стоки по продажни цени е в размер на 92 659,83 лв., а от Експертизата - 94 946,83 лв., т. е. и експертът не е установил липсващите стоки на стойност 35 108 лв. да са налични в обекта в гр. С. Предвид изложеното, законосъобразно с РА на дружеството е начислен на основание чл. 86 ЗДДС данък добавена стойност в размер на 5851,33 лв. Неподкрепени с доказателства са доводите на касатора, че липсващите материали от обекта в гр. К. се намират в гр. Т. В тази насока следва да се отбележи, че при извършената инвентаризация в гр. К. и в попълнения от МОЛ - Д. въпросен лист /л. 266, 267/ изрично в т. 9 от същия е посочено, че извън материалите по представените от него две стокови разписки други материали не са намират в обекта в гр. Т. Неоснователно е възражението в жалбата, че РА е незаконосъобразен по отношение на изчисления размер на ДДС във връзка с установените липси на материали с твърдение, че същият е определен на база на пазарната им стойност. Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 3 от ЗДДС регистрирано лице, което изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки, при унищожаване, установяване на липси или при бракуване на стоките, както и при промяна на предназначението им, за което вече не е налице право на приспадане на данъчен кредит, начислява и дължи данък в размер на приспаднатия ДК. В случая са налице всички предпоставки за приложимост на нормата на чл. 79, ал. 3 ЗДДС - РЛ е регистрирано по ЗДДС, ползвало е данъчен кредит за закупените от него материали, като липсват доказателства в обратна насока, същите материали са установени като липсващи въз основа на изготвени ПИП по реда чл. 50 ДОПК. Дължимият ДДС е изчислен на база доставните цени на тези материали - 2061,63 лв., а не на пазарни цени в какъвто смисъл са доводите на касатора. Предвид изложеното, решението като обосновано и правилно следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед на резултата по спора и на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК в полза на ответника трябва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лв., определено на основание чл. 8, ал. 1, т. 3 във вр. чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,