Определение № 1862 от 28.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 538/2023 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. Ж. З. против решение № 3456/28.11.2022 г., постановено по гр.д.№ 646/2022 г. от ІV“г“ състав на СГС. Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение съдът е приел, че предявения иск с правно основание чл.26, ал.2, пр.4 ЗЗД е неоснователен и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на СРС. Съдът е приел, че за основателността на иска с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД за признаване за нищожен на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане поради липса на основание следва да се установи от ищеца наличие на заболяване на прехвърлителката, предполагащо настъпване на смъртта й скоро след датата на сключване на договора, както и знание на приобретателя към момента на сключване на договора за скорошно настъпване на смъртта на прехвърлителя. Съдът е посочил, че спорният въпрос по делото е дали прехвърлителката е страдала от заболявания, които да са предполагали настъпване на смъртта й скоро след датата на сключване на договора. При съпоставка на данните по делото за заболяванията на прехвърлителката и състоянието й към момента на извършване на разпореждането с 4/6 ид. ч. от процесния недвижим имот с критериите, установени от съдебната практика за нищожност на сделките за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане поради липса на основание, въззивният съд е приел, че по делото няма данни към момента на сключване на договора – 01.06.2015 г. прехвърлителката да е била в състояние, което да е предполагало престоящата й смърт в най – близко време, нито това обстоятелство да е било известно на длъжника по договора. В случая, основанието за сключването на договора за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане се явява съзнаваната необходимост от постоянни грижи занапред за прехвърлителката поради наличието на конкретен риск от влошаване. За неоснователен е приет доводът на въззивника, че първоинстанционният съд е следвало да приложи разпоредбата на чл. 161 ГПК и да приеме за доказани фактите, касаещи влошеното здравословно състояние на прехвърлителката към момента на сключване на процесния договор, тъй като въззиваемият е създал пречки за събирането на допуснати доказателства. Посочено е, че по делото няма данни въззиваемият – ответник в първоинстанционното производство да е създал пречки да се събират доказателства, касаещи здравословното състояние на лицето, за да се приложат последиците на чл. 161 ГПК относно доказването на това обстоятелство. Фактът, че прехвърлителката е положила отпечатък от десния си палец върху пълномощното, с което е извършена разпоредителната сделка, съдът е приел, че не води до извод за влошено здрвословно състояние с очакван в скоро време летален край, тъй като освен да се подпише върху пълномощното, тя е следвало да изпише и трите си имена, а тя не е могла да стори това поради старческа немощ, а не поради това, че се е намирала в т. нар. терминален стадий. Предвид изложеното по – горе, съдът е приел, че предявеният иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД за признаване за нищожен на процесния договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане поради липса на основание е неоснователен. В изложението на касационните основания се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като се твърди и очевидна неправилност, както и противоречие с практиката на ВКС, без да се сочи конкретен правен въпрос, който да е разрешен при наличието на посочените основания относно допустимостта на касационното обжалване. Твърди се, че са налице основания за развалянето на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, като всички цитирани съдебни решения от касатора касаят именно хипотеза на предявен иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД – иск за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, поради неизпълнение. Предявения в настоящото производство иск е с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД за признаване за нищожен на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане поради липса на основание, като поставените правни въпроси, свързани с неизпълнението на договор са неотносими към производството по чл.288 ГПК. Относими към формираните правни изводи от съда с обжалваното решение правни въпроси не се сочат от страна на касатора, поради което и касационното обжалване не следва да се допуска. В полза на ответника по касационната жалба следва да се присъди сумата 1500 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК. Водим от горното, състав на ВКС