Решение № 245 от 9.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2514/2014 г.

Решение № 245 от 9.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2514/2014 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по гл. ХII от АПК. Образуване е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив срещу решение № 128 от 16.01.2014 г. на Административен съд Пловдив по адм. д. № 1553 по описа за 2013 г., с което е отменен ревизионен акт /РА/ № 161205053 от 15.02.2013 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД - Пловдив, ИРМ - Хасково, на НАП, потвърден с Решение № 471 от 13.05.2013 г. на заместник-директора на Д "ОДОП" - Пловдив, при ЦУ на НАП, с който на ЕТ "Георги Буков - 99", със седалище и адрес на управление: с. Чешнигирово, община Садово, ЕИК 115505657, е начислен допълнително данък по ЗДДС в общ размер от 34 087,75 лв. и са начислени законни лихви върху посочената сума в общ размер от 17 037,09 лв. Оплакванията на касатора са за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Приема, че е доказано осъществяването на предпоставките за съществуването на допълнителни задължения за ДДС по чл. 102, ал. 3, т. 1 от ЗДДС в определените с РА размери. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на оспорването срещу РА. Претендират се деловодни разноски. Ответникът по касация - ЕТ "Георги Буков - 99", чрез повереника си адв. Стоянов, отрича основателността на жалбата. Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба. Оспореният пред АС Пловдив ревизионен акт е заключителен в производство, проведено по реда на чл. 122 - 124 от ДОПК, чието прилагане е обосновано със съществуването на предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 4 и 5 от ДОПК. Според тезата на органите по приходите след извършена служебна проверка в информационната база на НАП "VAT- 11" и извършени насрещни проверки на доставчици на ревизираното лице е прието за установено, че от страна на преките му доставчици са издадени фактури за покупки в размери, които значително надвишават декларираните от едноличния търговец приходи. Въз основа на събраните в ревизията документи, от ревизорите е прието за установено, че за ревизирания период жалбоподателят не е осчетоводил доставки по периоди и на стойности, както следва: за 2006 г. - общо 26 891,89 лв.; за 2007 г. - общо 27 465,98 лв.; за 2008 г. - общо 45 626,99 лв. и за 2009 г. - общо 8 462,43 лв. От страна на ревизорите е прието, че стоките на обща стойност от 108 447,29 лв., представляваща разликата между стойността на закупени стоки по фактури, отразени в счетоводството на едноличния търговец, и стойността на продадените му стоки, отразени в дневниците за продажбите на преките му доставчици, са продадени, а приходите от тях не са отчетени от ревизираното лице. Посоченото се квалифицира като обстоятелства по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. т. 4 и 5 от ДОПК, позволяващи определянето на данъчната основа и дължимия данък да бъде направено по реда на чл. 122, ал. 2 от кодекса. За да отрече съществуването на установените с РА допълнителни задължения за ДДС съдът с арг. от чл. 124, ал. 2 от ДОПК е отнесъл към процесуалната обвързаност на администрацията доказването на предпоставките за провеждането на ревизията по особения ред, а в тежест за жалбоподателя - оборването на констатациите в РА. В хода на съдебното производство са са изслушани две заключения на вещото лице Спиртова, в които са взети предвид представените от ревизираното лице счетоводни документи пред ревизията и съда. Съгласно първото е изчислен различен размер на задълженията по ЗДДС, а съгласно второто облагаемият оборот на едноличния търговец за 2006 г. ще е равен на отчетените по ЕКАПФ обороти от общо 34 106,53 лв. и няма да е налице облагаем оборот за регистрация по ЗДДС; съставените първични документи за документиране на бракуването на стоки на 30.09.2006 г. съответстват на изискванията на ЗСч и не противоречат на изискванията на приложимите счетоводни стандарти. Независимо от констатациите на вещото лице и възражението на ответника, съдът е приел, че не са налице основанията на чл. 122, ал. 1, т. т. 4 и 5 от ДОПК, тъй като съдържащите се данни в информационните масиви на НАП, касаеща декларирани доставки от преки доставчици на жалбоподателя, не са достатъчни за определяне на реализиран оборот от изпълнени доставки, тъй като реализираният оборот се доказва с представянето на доказателства за наличието на реално изпълнени доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, а такива доказателства по делото не са ангажирани. Решението на административния съд е правилно като краен резултат. Законосъобразни са изводите на първоинстанциония съд, че само наличието на издадени фактури не е безспорно доказателство, че предметът на стопанските операции, обективиран в тях е осъществен. Това означава, че следва да са налице доказателства, установяващи реалното предаване на стоките от доставчика на получателя и едва тогава възниква задължението и за двамата да осчетоводят процесните фактури. Неправилно обаче съдът е приел за спорно това обстоятелство по делото. От представените от ревизираното лице документи и заключението на вещото лице се установява, че доставките, описани в ревизионния акт, са осчетоводени, но за съответните години е налице извършен брак на определени стоки, в подкрепа на което представя съответните документи пред ревизията и съда - оборотни и инвентаризационни ведомости от 2006 до 2011 г., протоколи за брак, сметка за ликвидация на материални запаси и други. При наличие на осчетоводени доставки следва да се приеме, че не са налице основанията на чл. 122, ал. 1, т. 4 и 5 от ДОПК. Настоящият съдебен състав преценява като обосновани и правилни изводите на съда, че приходният орган не е обосновал извършването на ревизията по реда на чл. 122 от ДОПК, като неправилно е приел, че представените пред него документи са новосъздадени, без достоверна дата и изготвени за целите на ревизията. В тази връзка обосновано е кредитирано заключението на ССЕ съгласно, което има съставени първични счетоводни документи относно бракуване на залежали стоки и същите отговарят на минималните задължителни изисквания, визирани в ЗСч и ЗСС, поради което доказват извършен брак на стоки, който не представлява възмездни доставки и не се включва в облагаемия оборот във връзка с регистрацията на ЗДЛ. Проверката на експерта сочи, че ако от РА се извади стойността на бракуваните материални запаси, оборота на ДЗЛ ще бъде равен на оборота отчетен по ЕКАФП за периода и няма да бъде в размер на 50 000 лева, за да е задължителна регистрация по ЗДДС. По изложените съображения се приема, че първоинстанционният съд е постигнал законосъобразния резултат, поради което решението му като правилно следва да се остави в сила. При този изход на спора разноски не се дължат в полза на касатора. Такива не се следват и на ответника по касация, поради липса на представени доказателства за извършени разноски. Воден от горното Върховният административен съд, състав на осмо отделение