Решение № 7332 от 18.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10622/2014 г.

Решение № 7332 от 18.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10622/2014 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на "Зико - 51" ЕООД в ликвидация със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "Пиротска" № 5, ет. 3, ап. 14, подадена чрез процесуалния му представител адв. Генчев, против решение № 1353/11.06.2014 г. на Административен съд-Варна, постановено по адм. д. № 3875/2013 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт /РА/ № 031204294/1.07.2013 г., издаден от Петранка Радева Иванова - главен инспектор по приходите при ТД на НАП -Варна, ИРМ - Силистра, потвърден в обжалваната част с решение № 586/3.10.2013 г. на и. д. директор на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика"-Варна при ЦУ на НАП съгласно заповед № ЗЦУ - 148/15.02.2013 г. на изп. директор на НАП, поправено с негово решение № 586 - П/10.10.2013 г. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради необоснованост, допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът неправилно не е прогласил РА за нищожен като издаден от некомпетентен орган, че решението е постановено в противоречие с приетото по делото заключение на ССЕ, че незаконосъобразно е потвърден РА в частта по ЗДДС, тъй като с него се облагат с данък направените от дружеството доставки, но не се признава правото на приспадане във връзка с придобиването; неправилно е потвърден РА в частта по ЗКПО, тъй като данъкът е определен неправилно върху реализирания търговски оборот, а не върху реализираната печалба; задълженията по ЗДДФЛ и за осигурителни вноски също са произволно определени, тъй като такива не могат да бъдат определени поради липсата на данни. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА, както и присъждане на разноски за двете съдебни производства. Ответникът по касационната жалба не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е допустима, а разгледана по същество, неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Варненския административен съд е бил РА № 031204294/1.07.2013 г., издаден от Петранка Радева Иванова - главен инспектор по приходите при ТД на НАП -Варна, ИРМ - Силистра, потвърден в обжалваната част с решение № 586/3.10.2013 г. на и. д. директор на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика"-Варна при ЦУ на НАП съгласно заповед № ЗЦУ - 148/15.02.2013 г. на изп. директор на НАП, поправено с негово решение № 586 - П/10.10.2013 г. Органът по приходите е приел, че е установено обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК - липсва и не е представена счетоводна отчетност, поради което основите за облагане с данъци и ЗОВ са определени по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК. На ревизираното дружество с РА в потвърдената след обжалването му по административен ред част са определени следните задължения: ДДС за данъчните периоди от 1.08.2008 г. до 28.02.2011 г. в размер на 358 406.03 лв. и лихва 159 020.67 лв.; ДДС за данъчния период м. март 2011 г. - 34 330.12 лв. и лихва 7 825.83 лв.; данък по чл. 42/49 ЗДДФЛ за периода м. май 2007 г. - м. март 2011 г. в общ размер 12 672.86 лв. и лихва 5 273.85 лв.; вноски ДОО за периода м. септември - м. декември 2008 г., 2009 г., 2010 г. и м. януари - м. март 2011 г. в общ размер 19 898.52 лв. и лихва 13 811.82 лв.; вноски ТЗПБ за същия период - 551.91 лв. и лихва 374.92 лв.; здравни осигуровки за същия период - 8 341.29 лв. и лихва 3 063.54 лв.; вноски ДЗПО за 2008 г., 2009 г., 2010 г. и м. януари - м. март 2011 г. - 4 852.80 лв. и лихва 3 248.61 лв.; вноски ГВРС за същия период - 509.01 лв. и лихва 357.36 лв.; корпоративен данък за 2008 г. и 2009 г. в общ размер 24 231.46 лв. и лихва 10 573.33 лв. Неоснователен е доводът на касатора за нищожност на РА. Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че РА е издаден от компетентен орган. Безспорно е установено от данните по делото, че с решение № 693/26.11.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Варна /сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/ първоначално издаденият РА № 171103648/12.12.2011 г. е отменен по реда на чл. 155, ал. 4 ДОПК и преписката е върната на органа, издал заповедта за възлагане на ревизията /ЗВР/, със задължителни указания за издаването на нов РА. По аргумент на чл. 155, ал. 6 ДОПК, според който в случаите по ал. 4 производството за издаване на новия акт започва от незаконосъобразното действие, което е послужило като основание за отмяната, се налага изводът, че ревизията не е нова. Съгласно чл. 7, ал. 4 ДОПК при промяна на обстоятелствата, обуславящи териториалната компетентност, производството се довършва от органа, който го е започнал. Поради това, промяната на седалището на дружеството в гр. София, вписана на 23.02.2012 г., не обуславя липса на компетентност на органа, издал РА, на основание чл. 8, ал. 1, т. 3 ДОПК. Правилно и законосъобразно е решението на административния съд и в останалата му част, в която е потвърден РА. Обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 4 ДОПК е безспорно установено. Редовно заведена счетоводна отчетност по Закона за счетоводството не е представена в изпълнение на връченото искане. Това се потвърждава от заключението на вещото лице по назначената ССЕ и заявеното от него в съдебното заседание, проведено на 7.04.2014 г., а именно, че от ликвидатора Стефан Петков не са му били представени счетоводни документи с обяснението, че на него такива не са му били предадени. В частта по ЗДДС: С РА законосъобразно е отказано право на приспадане на данъчен кредит за периодите 1.08.2008 г. до 31.03.2011 г. на основание 71, т. 1 ЗДДС, тъй като данъчно задълженото лице не притежава данъчни документи, съставени в съответствие с изискванията на чл. 114 и чл. 115, в които данъкът да е посочен на отделен ред. Правото на приспадане е отказано по фактурите, включени от дружеството в дневниците му за покупките, и съобразно упражненото от него право на приспадане с оглед данните в подадените справки-декларации по ЗДДС. Неоснователен е доводът на касатора, че след като с РА е потвърден начисленият от дружеството ДДС по доставките, по които той е изпълнител, то следва да му се признае правото на приспадане по доставките, по които е получател. На основание чл. 85 ЗДДС ДДС е изискуем от всяко лице, което го е начислило. Потвърждаването с РА на задължението за ДДС, който е изискуем от доставчика, не влече задължително признаване на правото му на данъчен кредит по доставките, по които той е получател, така както потвърждаването на задължението за начислен ДДС на доставчика с РА не е основание за признаване правото на данъчен кредит на получателя по същите доставки /решение на СЕС по дело С-642/11/. Законосъобразно също така е начислен ДДС за данъчния период м. март 2011 г. за констатирани при извършената инвентаризация липси на основание чл. 79, ал. 3 ЗДДС и с оглед непредставянето на документи, установяващи изключенията по чл. 80, ал. 2 ЗДДС, при които корекциите по чл. 79, ал. 3 не се извършват. В частта по ЗКПО: За 2008 г. и 2009 г. дружеството е подало ГДД по чл. 92 ЗКПО и не е подало такава за 2010 г. Само за 2008 г. декларираните приходи са коригирани в посока на увеличение със сумата от 127 011 лв., представляваща кредитно салдо по счетоводна сметка 498 "Други дебитори", тъй като не са представени документи, установяващи посочените задължения. Декларираните разходи за 2008 г. не са признати частично, а за 2009 г. изцяло с РА, но с решението на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" за 2008 г. са признати в размер на 844 646.92 лв. при декларирани 927 327.52 лв. и включват установената отчетна стойност на продадените стоки, разходи за възнаграждения по трудови правоотношения и разходи за осигуровки. За 2009 г. с решението на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" са признати разходи в размер на 1 227 357.97 лв. от декларираните 1 257 987.56 лв., включващи установената отчетна стойност на продадените стоки, разходи за възнаграждения по трудови правоотношения и разходи за осигуровки. За 2010 г. не са установени задължения за корпоративен данък. С оглед изложеното неоснователен е доводът на касатора, че дължимият корпоративен данък е определен само върху реализирания търговски оборот. Основата за облагане с данък върху доходите по ЗДДФЛ и ЗОВ е определена като са взети предвид данните за назначени работници по трудови правоотношения, за които дружеството е подало уведомления по чл. 62 от КТ и подадените декларации обр. 1 по Наредба Н-8 на министъра на финансите от 29.12.2005 г. Не са подавани декларации обр. 6 от цитираната наредба. Вещото лице по назначената ССЕ установява размер на начислени данък върху доходите, осигурителни вноски и здравноосигурителни вноски за 2008 г. и 2009 г. въз основа на представените му главни книги и данните в тях за начислените и изплатени трудови възнаграждения. Констатациите на органите по приходите, че същите се дължат върху определената от тях по различен начин, а именно въз основа на декларираните трудови договори, данъчна основа не се опровергават от ССЕ, доколкото тези данни относно сключените трудови договори не се проверявани от вещото лице и то не е дало заключение за това, че в съответствие със сключените трудови договори правилно са начислени и изплатени трудови възнаграждения именно в посочения в главната книга размер. Освен това вещото лице не установява внасяне от дружеството дори и на начислените данък и ЗОВ и не сочи вносните документи, с които това е направено. С оглед изложените съображения решението на Варненския административен съд, с което е отхвърлена жалбата против РА, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение