Определение № 5178 от 13.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4398/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Ш. М., френски гражданин с издадено разрешение за продължително пребиване №[номер] от ОД на МВР-Варна, с адрес гр. Варна, [адрес], подадена чрез пълномощника адвокат С. Арнаудов против определение № 3471/19.03.2026 г., постановено по адм. д. № 424/2026 г. от Административен съд - Варна, с което е оставена без разглеждане жалбата му против индивидуална оценка на потребностите по заявление-декларация с вх. № ЗХУ-ИО/Д-В/8826/29.10.2025 г. на социален работник при дирекция „Социално подпомагане“–Варна и делото е прекратено. Частният жалбоподател поддържа, че определението е незаконосъобразно. Намира за неправилен извода на съда, че оспореният акт не представлява индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол. Счита, че в процесната индивидуална оценка е инкорпориран отказ за отпускане на месечна финансова подкрепа по Закона за хората с увреждания (ЗХУ). Прави искане за отмяна на определението и връщане на делото на Административен съд – Варна за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира присъждане на разноски. Ответникът - социален работник при дирекция „Социално подпомагане“–Варна, в указания срок, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира, че частната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С определение № 3471/19.03.2026 г., постановено по адм. д. № 424/2026 г. от Административен съд - Варна е оставена без разглеждане жалбата, подадена от Ш. М. против индивидуална оценка на потребностите по заявление-декларация с вх. № ЗХУ-ИО/Д-В/8826/29.10.2025 г. на социален работник при дирекция „Социално подпомагане“–Варна, като е прекратено производството по делото. За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд приема с оглед приложимата нормативна регламентация по ЗХУ, че индивидуалната оценка на потребностите е етап от производството по отпускане на финансова подкрепа на лица с увреждания. Допълнително се аргументира с нормата на чл. 25, ал.3 от ЗХУ, която предписва едновременно връчване на индивидуалната оценка, на заповедта или направлението, т.е. индивидуалната оценка изпълнява процесуалната роля на мотиви на заповедта или на направлението. По изложените аргументи и с оглед чл.21, ал.5 от АПК счита, че оспорената индивидуална оценка не представлява индивидуален административен акт и обжалването й е недопустимо. Определението е валидно, допустимо и правилно. От данните по делото се установява, че със заявление – декларация ЗХУ-ИО/Д-В/8826/29.10.2025 г Ш. М. е поискал отпускане на месечна финансова подкрепа - отпускане на целева помощ за балнеолечение и ползване на лична помощ. От социален работник в дирекция „Социално подпомагане“-Варна е изготвена индивидуална оценка, според която той няма право на заявената подкрепа. Обосновани и съответни на приложимата правна уредба са изводите на административния съд, че жалбата срещу тази оценка е недопустима. Съгласно чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от ЗХУ, хората с увреждания имат право на финансова подкрепа в зависимост от потребностите им, определени в индивидуалната оценка по чл. 20 от същия закон. Нормата на чл. 25 от ЗХУ предписва въз основа на заключенията в индивидуалната оценка на потребностите директорът на дирекция „Социално подпомагане“ или оправомощено от него длъжностно лице да издаде заповед за отпускане на месечна финансова подкрепа по чл. 69, т. 1, и/или отпускане на целеви помощи по чл. 69, т. 2 от ЗХУ. Тези заповеди се съобщават писмено на лицето, подало заявлението-декларация, в 7-дневен срок от издаването им, ведно с индивидуалната оценка за потребностите и заповедите могат да се обжалват по реда на АПК - чл. 25, ал. 5 от ЗХУ. Аналогична е и уредбата в Правилника за приложение на Закона за хората с увреждания (ППЗХУ), според която потребността от предоставяне на конкретна целева помощ се установява с индивидуална оценка като за отпускането й се изисква подаване и на други документи. Компетентният административен орган, в случая директорът на дирекция "Социално подпомагане" или оправомощено от него длъжностно лице, разполага с 10-дневен срок за издаване на заповед, с която отпуска или отказва мотивирано съответната целева помощ. Именно в производството по оспорване на евентуален отказ биха подлежали на проверка възраженията срещу индивидуалната оценка за потребностите, включително и процедурата по нейното изготвяне, като част от производството по издаването на крайния административен акт – заповед за отпускане или отказ за отпускане на заявената целева помощ. С оглед на тези аргументи правилно е прието от първоинстанционния съд, че оспорената индивидуална оценка няма белезите на административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, тъй като е част от сложния фактически състав по отпускане на месечна финансова подкрепа и/или отпускане на целеви помощи, която не подлежи на самостоятелен съдебен контрол. Липсата на абсолютна положителна процесуална предпоставка по възникване правото на оспорване, обективирана в чл. 159, т. 1 АПК, обуславя недопустимост на съдебното производство. Като се е произнесъл в този смисъл Административен съд - Варна е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на частния жалбоподател не се дължат разноски. Водим от горното и на основание чл. 236 АПК вр. чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, състав на шесто отделение