Определение № 129 от 04.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1651/2022 г.

Производство по чл. 274, ал.2, изр.второ ГПК. Образувано по частна жалба от П. Д. Д. чрез пълномощник адв.Л. К., против определение № 603 от 01.03.2022 г. по в.ч.гр.д. № 730/2021 г. на Апелативен съд-София, VІ търг.състав, с което е прекратено производството по делото и частната жалба на същата страна срещу определение по чл.248 ГПК на СГС като въззивен съд е изпратена за разглеждане на ВКС по компетентност. Твърди се, че определението на Апелативен съд-София е недопустимо поради процесуално нарушение, евентуално неправилно поради несъобразяване с разрешението по т.24 от ТР № 6/2013 г. по т.д.№ 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, и с последващата го промяна на чл.274, ал.2 ГПК с ДВ, бр.50/2015 г., сочещи, че функционално компетентен съд по такова обжалване е апелативния съд, в случая Апелативен съд-София. В срока по чл. 276, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от насрещната страна в производството А. Г. В.. Частната жалба е допустима, подадена е в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да постанови и приеме, че подадената от П. Д. Д. частна жалба срещу определение № 1032 от 16.01.2020 г. на СГС, ГО, ІІ-Е въззивен състав за оставяне молбата на П. Д. за изменение на въззивното решение относно разноските, е в компетентност на ВКС, съставът на АС-София се е позовал на разпоредбата на чл.248, ал.3 ГПК като специална норма, дерогираща приложението на общата разпоредба на чл.274, ал.2 ГПК, независимо от обстоятелството дали въззивното решение е било обжалвано с касационна жалба или не, в който смисъл имало произнасяне на ВКС. Преди постановяване на обжалваното определение на АС-София, частната жалба на П. Д. Д. срещу определението по чл.248 ГПК с № 1032 от 16.01.2020 г. на СГС, ГО, ІІ-Е въззивен състав, с което молбата на П. Д. за изменение на въззивното решение по в.гр.д.№ 13696/2018 г. на СГС относно разноските е оставена без уважение, е била изпратена на ВКС като адресат, и с определение № 18 от 15.02.2021 г. по ч.гр.д.№ 160/2021 г. на ВКС, ГК, ІІ г.о., е прекратено производството по нея пред ВКС и е изпратено делото на АС-София по компетентност. Като взе предвид данните по делото, настоящият състав на ВКС намира подадената частна жалба за основателна по следните съображения: Въпросът за характера на производството по обжалване на определение на въззиния съд, произнесено от него за първи път по реда на чл.248 ГПК, е разрешен с т.24 от ТР № 6/2013 г. по т.д№ 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Разяснено е със същото, че когато въззивния съд за първи път се е произнесъл по отправено към него искане по чл.248 ГПК, т.е. когато не се произнася по частна жалба срещу първоинстанционно определение по чл.248 ГПК, неговото определение подлежи на директен контрол по реда на чл.274, ал.2 ГПК и тогава ВКС се произнася като втора инстанция по отношение на така постановеното определение. След изменението на чл.274, ал.2 ГПК с ДВ, бр.50/2015 г., така посочената в т.24 от горното ТР компетентност на ВКС като втора инстанция по чл.274, ал.2 ГПК, е заменена с функционалната компетентност на апелативен съд, която компетентност на апелативния съд се разпростира и върху определенията по чл.248 ГПК, постановени за първи път от въззивния съд, доколкото същите попадат в кръга на определенията по чл.274, ал.1, т.2 ГПК. В този смисъл е налице произнасяне на ВКС с определение № 30 от 26.01.2022 г. по ч.гр.д.№ 2751/2021г. на ГК, ІІ г.о. Както е посочено и в мотивите на ТР № 2/2018 г. по т.д. № 2/2018 г. на ОСГТК на ВКС, законодателната промяна, извършена със ЗИД на ГПК, ДВ бр. 50 от 2015 г., касае само съда, компетентен да разгледа жалбата, но не и характера на производството. Изложеното води до извод, че компетентен да разгледа жалба срещу определение на въззивния съд, постановено за първи път от въззивния съд по чл.248 ГПК, е съответния апелативен съд, в случая това е Апелативен съд-София. Обжалваното определение като неправилно подлежи на отмяна и връщане делото на Апелативен съд-София, за разглеждане на частната жалба. Воден от изложеното, съставът на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение