Определение № 50053 от 09.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3054/2022 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. С молба вх.№ 503272 от 13.07.2023 г. (пощ.клеймо от 10.07.2023 г.), подадена от касатора М. С. Ф. чрез адвокат А. П. от АК – П., е заявено искане за изменяване на постановеното по настоящото дело Решение № 50052 от 29.06.2023 г. с присъждане на направените от страната разноски в производството пред ВКС в размер на 664 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение и държавни такси съгласно представен списък по чл. 80 ГПК. Препис от молбата е връчен на ответниците по молбата (и по касация) К. С. К. и Г. Н. К., които са подали отговор с вх.№ 503845 от 18.09.2023 г. (изпратен чрез ССЕВ на 17.09.2023 г.) чрез адвокат И. Н. от АК - П.. Възразяват срещу основателността й по съображения, че производството по чл. 247 ГПК има несамостоятелен характер, като в конкретния случай се е развило не по тяхна инициатива, а служебно, поради което не следва да им се възлага в тежест отговорност за разноски. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното: Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е подадена в предвидения от закона срок от легитимирано за това лице, което е представило списък по чл. 80 ГПК в проведеното пред ВКС открито заседание, поради което е процесуално допустима. По съществото на молбата съставът на ВКС намира, че същата е основателна. С постановеното по настоящото дело Решение № 50052 от 29.06.2023 г. е упражнен касационен контрол по отношение на въззивен акт, постановен в производство по обжалване на произнасяне на първоинстанционния съд по реда на чл. 247 ГПК. Производството по чл. 247 ГПК (наред с производствата, уредени в чл. 248, чл. 250 и чл. 251 ГПК) има за задача да отстрани порок на съдебния акт, който не се отразява на неговите валидност, допустимост и правилност и не променя решаващата съдебна воля. В този смисъл постановените решения в производства за поправка на очевидна фактическа грешка, изменение и допълване на решението в частта за разноските, тълкуване на решението и отказът за допълване на решението нямат самостоятелен характер и значение, а единствено спомагат за проявление в правния мир на действието на основното решение. В практиката на ВКС няма колебание, че, предвид несамостоятелния характер на производството по чл. 248 ГПК, извършените от страните процесуални действия не съставляват източник на самостоятелно задължение за възлагането на разноски. С оглед принципното сходство в естеството на производствата по чл. 247 и чл. 248 ГПК, това разрешение следва да намери приложение и относно претенциите за присъждане на разноски, направени пред съда, произнесъл се с решение за отстраняване на явна фактическа грешка в постановеното от същия съд основно решение – независимо от това дали отстраняването на грешката е инициирано от някоя от страните в процеса или служебно от съда. Не по този начин обаче стои въпросът, когато решението за отстраняване на очевидна фактическа грешка е обжалвано и пред упражняващия инстанционен контрол съд въпросът за правилността на произнасянето по реда на чл. 247 ГПК е бил спорен. Изводът за наличие или отсъствие на спор между срещупоставените страни в производството по обжалване произтича от становищата, заети от тях в жалбата и отговора й, респ. – при изслушването в евентуално открито заседание по чл. 247, ал. 3 ГПК. В тази хипотеза страните имат определено процесуално качество според позицията си в производството, поради което при разрешаването на спора за правилността на решението за допускане или отказ да се допусне поправка на очевидна фактическа грешка могат да се присъдят разноски по правилата на чл. 78 ГПК. В разглеждания случай срещу касационната жалба е постъпил отговор от страна на ответниците по касация К. С. К. и Г. Н. К., в който са заели позиция, че отсъстват основания за допускане на касационното обжалване, както и че касационната жалба е неоснователна. Отправеното от тях искане е въззивното решение да бъде потвърдено и да им се присъдят разноски по представен списък. Тази позиция обективира наличието на спор. Становището на ответниците по касация не е възприето от касационната инстанция, която е констатирала отсъствие на предпоставките за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в основното първоинстанционно Решение № 260925 от 22.03.2021 г. по гр.д.№ 2286/2019 г. на РС – Пловдив, респ. – отменила е въззивното и първоинстанционното решения, постановени в производството по чл. 247 ГПК. С оглед заявеното неоснователно оспорване на касационната жалба и обстоятелството, че касаторът е направил разноски за защитата си в производството пред ВКС, ответниците по касация дължат да заплатят сумата 664 лв. съгласно представените от М. С. Ф. списък по чл. 80 ГПК и доказателства за извършени плащания. Воден от изложеното и на основание чл. 248 ГПК, Върховния касационен съд, състав на Второ гражданско отделение