Определение № 9305 от 30.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8735/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл., във вр. с чл. 213а, ал. 7 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от С. П. С. - изтърпяващ присъда в Затвора в [населено място] срещу определение №4870/20.04.2026г. по адм. дело №314/2026г. по описа на Административен съд- Варна, с което е върната частната жалба на С. срещу определение №3543/20.03.2026г. по адм. дело №314/2026г. по описа на Административен съд – Варна. С последното е отказано предоставяне на правна помощ на С.. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение, поради нарушение на материалния закон. Твърди се че с отказа за предоставяне на правна помощ, съдът ограничава правото му на защита. Иска се отмяна на обжалваното определение. Ответникът по спора не ангажира становище. Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. По искова молба на С. С., намиращ се в затвора в [населено място], Административен съд-Бургас не е успял да сформира съдебен състав за разглеждане на спора и е поискал командироване на съдия от Административен съд – Варна по реда на чл.227, ал.3 от ЗСВ от и.ф. председател на Върховен административен съд. Така в Административен съд – Варна е образувано адм. дело №314/2026г. Съдията -докладчик с определение №3543/20.03.2026г. по същото дело е освободил С. от заплащане на държавна такса и разноски, но е отказал предоставяне на поисканата от него правна помощ. Указал е, че определението може да се обжалва в 7-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му. Съдебният акт е съобщен на С. на 25.03.2026г. Срещу това определение той подава жалба, входирана в съда на 17.04.2026г. С оглед на пропуснатия срок за обжалване на определение №3543/20.03.2026г., съдът с определение №4870/20.04.2026г. по адм. дело №314/2026г. по описа на Административен съд- Варна, постановено по реда на чл.213а, ал.1 от АПК е върнал частната жалба на С. като просрочена. Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. Законосъобразен е изводът на съда, че след като С. е пропуснал срока за оспорване на постановеното определение №3543/20.03.2026г., частната му жалба се явява процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. За прецизност следва да се посочи, тук приложение намира чл.213а, ал.2, вр. с чл.215, т.3 от АПК, тъй като жалбата на С. е просрочена, а не нередовна, както е посочил първоинстанционният съд, позовавайки се на чл.213а, ал.1, изр. 2-ро от АПК. Като краен резултат определение №4870/20.04.2026г. по адм. дело №314/2026г. по описа на Административен съд- Варна е правилно. При просрочена частна жалба, производството се явява процесуално недопустимо и жалбата следва да се остави без разглеждане, съобразно нормата на чл.213а, ал.2, вр. с чл.215, т.3 от АПК, приложими на основание чл.228 АПК. Ето защо като е оставил без разглеждане жалбата на С. срещу определение №3543/20.03.2026г., първоинстанционният съд е постановил определение, което е в съответствие на материалния закон. С оглед на изложеното обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 213а, ал.7 АПК, Върховният административен съд