Решение № 1308 от 05.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5820/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на Община Ковачевци, чрез процесуалния му представител, срещу решение № 354/26.02.2025 г., постановено по адм. дело № 446/2024 г. по описа на Административен съд - Перник. В касационната жалба се твърди, че съдебния акт е постановен в противоречие с приложимия материален закон, в нарушение на съдопроизводствените правила и необоснован – касационни основания по чл. 209 т. 3 от АПК, тъй като и двете предвидени основания били налице – имот, собственост на общината и държане на същия от ответниците без правно основание. Съдът се произнесъл по въпроси, които са извън предмета на делото, свързани с проведена по-рано отчуждителна процедура. Решението противоречало на събраните в хода на производството факти и обстоятелства. Иска се отмяната на решението на съда и постановяване на нов акт по съществото на спора, с който жалбата да бъде оставена без уважение. Претендира се присъждане на разноски. Ответниците П. И. Р. и А. И. К., чрез процесуален представител, в писмен отговор по касационната жалба и в открито съдебно заседание изразяват становище за нейната неоснователност. Претендират присъждане на разноски за касационното производство. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Производството пред първоинстанционният съд е образувано по жалба на П. И. Р. срещу Заповед № РД-183/14.06.2024 г. издадена от Кмета на Община Ковачевци, с която на основание чл. 65, ал.1 от ЗОС се изземва част с площ 136 кв.м. от имот публична общинска собственост – улица, разположена в имот с кад. № 1094 по КК на [населено място], тъй като се държал без правно основание. С оспореното пред настоящата съдебна инстанция решение, съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна. За да се произнесе е приел, че жалбоподателката е оспорила Заповед № III - 124/16.03.1981 г. на зам. - председател на ИК на Окръжния Народен съвет, да е влязла в законна сила. Твърдяла, че Заповед № III - 124/16.03.1981 г. на зам. - председател на ИК на Окръжния Народен съвет е нищожна, а определеното по Заповед № 111 - 124/16.03.1981 г. на зам. - председател на ИК на Окръжния Народен съвет обезщетение не било изплатено в брой. Прието от фактическа страна е, че при извършване на трасиране на улица с ОТ - 347 - ОТ - 352 - ОТ - 351 по плана нас. Ковачевци с протокол от 05.03.2024г., е установено, че оградата на имот [УПИ] кв. 44 навлиза в улицата и не съвпада с уличната регулационна линия, поради което А. К., П. Р., Д. К. и В. К. били поканени в качеството им на заинтересовани лица да дадат обяснения във връзка с посочената ограда по отношение на наличието на данни за навлизането в публична общинска собственост респ. улица ОТ - 347 - 351 - ОТ 352 по плана на [населено място]. А. И. К. и П. И. Р. са уведомени на основание чл. 26 от АПК за откриването на производството по чл.65. ал.1 от ЗОС за издаване на заповед за изземване на процесния имот. Съдът е приел, че оспорената Заповед № РД 183/14.06.2024г. от Кмета на община Ковачевци, с която на основание чл. 65, ал.1 във вр. с чл.67 ЗОС е наредено да се изземе общински имот - част с площ от 136 кв.м. с приложения към нея е издадена на основание извършено с протокол от 05.03.2024г. трасиране от правоспособно лице по чл. 56 от ЗКИР. Събрани били доказателства за правото на собственост върху имота, в огражденията на който попадат и процесните 136 кв.м., като липсва еднозначен извод кой е техен собственик към момента на издаване на оспорената заповед за изземването им. Назначена е съдебно – техническа експертиза, според която улица ОТ-347-ОТ-352-ОТ-351 по ПУП на [населено място], утвърден със заповед № 431/12.02.1990 г. не е изградена, а перпендикулярно на осовата линия на същата има огради. Дворищната регулация, спрямо процесния имот [УПИ] в кв. 44 е приложена, уличната регулация, включително спрямо съседните му УПИ не е приложена. Вещото лице е установило, че част от ПИ с пл.№ 1094 с площ от 136 кв.м попада в улица с ОТ-347-ОТ-352-ОТ-351 по ПУП на [населено място], утвърден със заповед № 431/12.02.1990 г. От правна страна е прието, че по отношение на оспорените административни актове по проведената отчуждителната процедура със Заповед № III-124/16.03.1981г. на заместник председателя на ИК на ОНС, при съобразяване с трайно установената съдба практика е недопустим инцидентен съдебен контрол по отношение на законосъобразността на издадените във връзка с проведената отчуждителната процедура административни актове. Въпреки така формулираното становище, съдът е приел, че предвиждането и отразяването на спорната част имота в действащия ПУП и в кадастралната основа към него като улица без планоснимачен номер и собственик ПУП, не освобождава общината от задължението да проведе съответно отчуждаване, приложи регулацията и едва след това улицата и частта от нея да бъдат приети като публична общинска собственост и съответно да бъдат иззети в случай, че се владеят без основание. С предвиждане в ПУП на улица, преминаваща през нечии имот не се стигало до автоматична смяна на собствеността. Така изложеното е дало основание на съда да приеме, че не е налице първото изискване на чл. 65,1 ал. 1 от ЗОС, да е налице имот общинска собственост. Установено било, че Р. владее спорните 136 кв. м. от територия, предвидена по ПУП за улица, но административният орган не представил доказателства за реално довършена отчуждителната процедура. Развити са доводи, свързани с приложението на разпоредби от отменения ЗТСУ, както и на сега действащия ЗУТ относно сроковете за започване на отчуждителните процедури по ЗДС и ЗОС на недвижими имоти, определени по ПУП за изграждане на обекти - публична държавна или публична общинска собственост, като е формулиран извод, че към датата на влизане в сила на ЗУТ, възможността за приключване и реализиране на отчуждителната процедура е преклудирана на 31.03.2011 г. Налице бил спор за материално право между Община Ковачевци и П. Р., което съставлявало пречка за приложението на процедурата по чл. 65 от ЗОС. Касационната жалба е подадена от участник в производството пред първоинстанционния съд, срещу подлежащ на оспорване, неблагоприятен за него акт и в сроковете по АПК, поради което е процесуално допустима. По същество е основателна. Основателно е оплакването на касационния жалбоподател, че в настоящото производство е недопустимо разглеждането на възраженията, касаещи проведените отчуждителни процедури, включително при съобразяване обстоятелството, че не са изложени от жалбоподателката твърдения и не са представени каквито и да е доказателства, че отчуждителната заповед е оспорена по предвидения в закона ред. Както по-горе във фактическите установявания беше описано, въпреки становището за липса на възможност за осъществяване на инцидентен контрол върху законосъобразността на отчуждителната процедура, първоинстанционният съд е обосновал крайното си решение единствено и само на база обсъждане действията на административния орган във връзка с отчуждаването на имота. В хода на производството не е оспорено обстоятелството, че процесните 139 кв.м., отредени за улица се намират в оградена част от имота, собственост на ответниците в настоящото производство, т.е. той е в тяхно владение без да е налице релевантно за настоящото производство годно правно основание за осъществяване на действия в тази насока. Улицата е трасирана по установения в закона ред, за което е представен съответен протокол, неоспорен от засегнатите лица. Първоинстанционният съдебен състав е формулирал на база приложимите правни норми извод, че с оглед предназначението на имота не е било необходимо съставянето на нарочен акт за собственост от страна на Община Ковачевци, т.е. към настоящия момент не е налице обстоятелство, изключващо на това основание твърденията за определянето на имота като частна общинска собственост, което да изключи на самостоятелно основание възможността за приложение на разпоредбата на чл. 65, ал.1 от ЗОС. Въпреки така изложената в решението констатация, напълно необосновано е прието, че към настоящия момент е налице спор за материално право по отношение на процесните 136 кв.м. С оглед гореизложеното следва да формулира извод, че в конкретния случай изискванията на чл. 65, ал. 1 ЗОС са изпълнени, налице са основанията за изземване на имота, поради което оспорената пред първоинстанционния съд заповед следва да се определи като съобразена с приложимия материален закон и издадена при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, което я прави законосъобразна. Обжалваното решение следва да бъде отменено, като постановено при в нарушение на приложимите материалноправни норми и необоснованост поради несъобразяването му с установените в хода на производството факти и обстоятелства. Поради липсата на необходимост от събиране на доказателства, т.е. при напълно изяснена фактическа обстановка, настоящият съдебен състав следва да реши спора по същество, като отхвърли изцяло жалбата на П. И. Р. срещу Заповед № РД-183/14.06.2024 г. на кмета на Община Ковачевци. С оглед изхода на настоящото производство искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски в размер на 1270 лева, включващи 1000 лева адвокатско възнаграждение, 200 лева заплатено възнаграждение на вещо лице в хода на първоинстанционното производство и 70 лева държавна такса пред касационната инстанция, е основателно и следва да се уважи изцяло. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение