Определение № 9 от 19.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 61190/2016 г.

Производството е с правно основание чл.288 ГПК и е приключило с определение № 774 от 22.11.2016г., с което по подадената касационна жалба от Община „Р.” [населено място] не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 105 от 24.03.2016г. по в.гр.д.№ 52/2016г. на Пловдивски апелативен съд. Постъпили са две молби – от ответника [фирма] [населено място] и от частен съдебен изпълнител П. И., № 821, район Окръжен съд Пловдив, с идентично искане: гаранцията, внесена от длъжника по образуваното изп.д.№ 20168210400638 - Община „Р.” [населено място], в размер на 32 768.69лв., да бъде преведена по специалната сметка на последния, изрично посочена в искането. Пред вид на обстоятелството, че вземането по издадения на 4.04.2016г. от Апелативен съд П. изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело е прехвърлено с Договор за продажба на вземане от 13.04.2016г. в полза на Б. Д. Г., последният също е изразил становище, с нарочна молба от 11.01.2017г., за уважаване на направеното искане. За същото е уведомен и касатора в производството и длъжник по изпълнителното дело - Община „Р.” [населено място] /чрез процесуалния представител на 6.01.2017г./, но не е изразил становище. Върховният касационен съд, в настоящия състав, след като разгледа постъпилата молба и съобрази материалите по делото, намира следното: С определение № 168 от 12.04.2016г. по ч.т.д.№ 845/2016г. на І т.о., ВКС е спрял изпълнението на въззивно решение № 105 от 24.03.2016г. по в.гр.д.№ 52/2016г. на Пловдивски апелативен съд, с което Община „Р.” [населено място] е осъдена да заплати на [фирма] сума от 32 768.69лв ., гаранция за изпълнение по сключения между страните на 18.02.2009г. договор № 12 за извършване на СМР на обект „Канализация на [населено място]: главни колектори ІІ, ІІІ и ІV – втори етап”и която ответникът неоснователно не е върнал на ищеца, след като последният е развалил договора с волеизявление, отправено с нотариална покана от 27.03.2015г. Понастоящем посочения въззивен акт е влязъл в сила, след като с горепосоченото определение № 774 от 22.11.2016г. по настоящето дело, ВКС не е допуснал касационното му обжалване. Със служебно приложено удостоверение, издадено от счетоводството на ВКС е установено, че по сметката за обезпечения на съда е налична цялата внесена сума от 32 768.69лв. С оглед изхода на спора /постановен окончателен акт, с който вземането е присъдено/, обстоятелството, че обезпечението е по решение за парично вземане и обезпечава изпълнението, а към момента последното е в ход, настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде разпоредено внесената по сметката на ВКС сума, посочена в определение № 168 от 12.04.2016г. от 32 768.69лв., да се преведе по цитираната в молбата специална сметка на ЧСИ П. И., № 821. С оглед изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение