Определение № 915 от 28.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3976/2022 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, представлявано от Р. И. М. – Т., в качеството й на управител, чрез адв. Н. К. от АК – Стара Загора, срещу въззивно решение № 928/30.06.2021 г., постановено по въззивно гр.д. № 1350/2022 г. от Пловдивския окръжен съд. Касаторът излага касационни доводи за неправилност. Иска отмяна на въззивното решение и отхвърляне на исковете, предявени от Р. Т. Д.. Моли за присъждане на съдебноделоводни разноски за делото, вкл. юрисконсултско възнаграждение. Насрещната страна Р. Т. Д., чрез адв. Л. И. К. от АК – Пазарджик, отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Същата е частично недопустима. Въззивният съд се е произнесъл по отрицателен установителен иск досежно две отделни вземания – за 11 698,31 лв. – неизплатена главница по договор за банков кредит с „УниКредитБулбанк“ АД, за която сума е издаден изпълнителен лист от 16.12.2010 г. от РС Панагюрище и за сумата от 3892,08 лв. – неизплатена главница по договор за банков потребителски кредит на физическо лице със същата банка, за която сума е издаден изпълнителен лист от 17.12.2010 г. от РС Панагюрище. И двата изпълнителни листа са образувани в едно изпълнително производство, но искът по чл. 439 ГПК е за недължимост на вземането, а те в случая са две, т.е. налице е обективно кумулативно съединяване на искове по чл. 439 ГПК. Въззивното решение по вземането с цена под 5000 лв. не подлежи на касационно обжалване, на осн. чл. 280, ал.3, т. 1, предл. 1 ГПК. В тази част касационната жалба следва да се върне, а образуваното по нея касационно производство да бъде прекратено. При тези съображения, съдът