Определение № 2560 от 13.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1971/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 - 236 от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частната жалба на Ж. Ц. Ж., гр. Балчик, [улица], [адрес], чрез адв. Василева, срещу Определение № 44/10.01.2025 г. на Административен съд Добрич, постановено по адм. д. № 581/2024 г., с което е оставена без разглеждане жалбата на Ж. срещу Решение № 32-876972/ 03.06.2024 г. на директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Бургас, с което в тежест на частния жалбоподател са установени допълнителни задължения за вносно мито и ДДС общо в размер на 8283.52 лв. и законна лихва и е прекратено производството по делото. Поддържа се неправилност на определението и се иска отмяната му по съображения за приложимост на чл. 84ж ЗМ по отношение на протоколите, обективиращи издирване на адресата на съобщението, наличие на електронен адрес, чрез който Ж. е осъществявал контакт с административния орган. Ответникът по частната жалба, директорът на ТД Митница Бургас, не ангажира становище по нея. Частната жалба като подадена в срока по чл. 230 АПК от надлежна страна срещу подлежащо на обжалване определение на административния съд съгласно чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК е допустима, а разгледана по същество, основателна, поради следните съображения: Адм. дело № 581/2024 г. по описа на АС Добрич е образувано по жалбата на Ж. Ц. Ж. срещу Решение № 32-876972/ 03.06.2024 г. на директора на ТД Митница Бургас. От фактическа страна първостепенният съд е приел за установено, че административният акт е изпратен до Ж. чрез „Български пощи" ЕАД на 04.06.2024 г., но писмовната пратка е върната като непотърсена. Поискано е съдействие за съобщаване на решението от митническите органи при ТД Митница Варна. На 26.07.2024 г. старши инспектор и началник сектор от цитираната дирекция съставили констативен протокол, в който отразили посещение на адрес гр. Балчик, [жк], [адрес], където не открили Ж., а съседи обяснили, че апартаментът е необитаем. От служители на МВР била получена информация, че лицето стопанисва заведение в гр. Балчик, което също било посетено, но частният жалбоподател не е открит и в него. На 02.09.2024 г. старши инспектори в ТД Митница Варна посетили повторно адреса, където Ж. не е открит, а живеещи в същия вход дали сведение, че апартаментът е необитаем и не познават частния жалбоподател. Решение № 32-876972/ 03.06.2024 г. на директора на ТД Митница Бургас е поставено на таблото в сградата на дирекцията и е публикувано на електронната страница на Агенция „Митници" на 16.09.2024 г. Ж. Ж. не се явил в посочения в съобщението 14-дневен срок, с оглед на което на основание чл. 19а, ал. 7 от ЗМ административният орган е приел, че решението се счита връчено на 30.09.2024 г. Жалбата, въз основа на която е образувано адм. д. № 581/2024 г., е постъпила в АС Добрич на 22.11.2024 г. При изложените данни първостепенният съд е приел от правна страна, че невръчването на акта чрез пощенски оператор (връщане на писмовната пратка като непотърсена) е обусловило приложението на чл. 19а, ал. 5 ЗМ, а многократните безрезултатни опити да бъде открит Ж. са надлежно документирани по смисъла на цитираната норма. Изпълнени са и изискванията на чл. 19а, ал. 6 ЗМ. Определението е неправилно. По силата на чл. 19а, ал. 1 ЗМ решението по чл. 19 ЗМ се връчва лично на адресата или на длъжника или се изпраща на всички заинтересовани лица чрез лицензиран пощенски оператор с известие за доставяне или чрез изпращане на електронно съобщение в тридневен срок от издаването му. Нормата предвижда три способа за съобщаване на акта – лично връчване, изпращане с лицензиран пощенски оператор с известие за доставяне и изпращане на електронно съобщение. Производството по последващ митнически контрол приключва с мотивиран писмен акт, което обуславя неприложимост на първия способ. Директорът на ТД Митница Бургас се е ползвал от втория, приключил без резултат, поради което е пристъпил към изпълнение на процедурата по чл. 19а, ал. 5 ЗМ. Предпоставка за връчване на решението чрез прилагане към преписката е ненамирането на адресата-физическо лице, негов представител или пълномощник на постоянния адрес след документирано издирване от митническите органи. Неоснователен е доводът на частния жалбоподател, че за действията си по издирването му митническите органи е следвало да съставят протокол с реквизитите по чл. 50 ДОПК. В чл. 84ж ЗМ е предвидено съответно приложение на разпоредбите на ДОПК за неуредените въпроси относно събирането, проверката и обезпечаването на доказателствата и изготвянето на доказателствените средства в рамките на митническия контрол след деклариране на стоките и е неотносим към процедурата за връчване на решението, с което приключва производството. Основателно е обаче възражението, че двете посещения на постоянния адрес на Ж., за които са съставени протоколи от поименно и подлъжностно посочени служители на ТД Митница Варна, отразяващи техни констатации, не следва да се ценят като „документирано издирване“ по смисъла на чл. 19а, ал. 5 ЗМ. Лингвистичното тълкуване на понятието налага извод, че е дължимо извършването на поне две или повече действия по прилагане на повече от един способ за осъществяване на контакт с адресата. В разглеждания случай Ж. е търсен двукратно на постоянния си адрес и не е намерен, той и не поддържа, че на сочените в протоколите дати се е намирал там. На л. 108 от първоинстанционното дело е налично електронно писмо от електронна поща [електронна поща] до [електронна поща] с дата 20.10.2023 г., обективиращо потвърждаване, че е получено адресирано до Ж. електронно писмо. Преписката не съдържа данни посоченият електронен адрес да е заявен от частния жалбоподател за контакт, нито за основанието служителят Р. Н. да адресира до него съобщения във връзка с производството. Изпращането, получаването и отговорът на това електронно писмо са игнорирани от издателя на оспорвания административен акт без за това да са изложени съображения. Самото съществуване на електронното писмо в административната преписка обаче обективира успешен опит за контакт с Ж., който е следвало да бъде съобразен от ответника по частната жалба при приложението на чл. 19а, ал. 5 ЗМ относно преценката издирван ли е той по достъпните в преписката начини за осъществяване на контакт с него. При недоказани предпоставки по чл. 19а, ал. 5 ЗМ, връчването чрез прилагане па преписката е ненадлежно. Правото на Ж. на достъп до съд съществува и е надлежно упражнено. По тези съображения обжалваното определение следва да се отмени, а делото да се върне на същия първоинстанционен съд и състав за продължаването на съдебното производство. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,